Дете, фризби и куче

Това не е заглавие на някаква приказка, която ще ви разчувства с дълбоката връзка между дете и куче. Не е и една драматична, разнежваща история за това как едно куче спасява дете.  Това е една извратена реалност, на която станах свидетел преди няколко дни. Една пукнатина в носещата колона на обществото, която ще прочете в следващите редове. Това е история за възпитанието днес и хората, които ще бъдат утре. Едни от любимите ми дни в годината, а предполагам и на повечето фенове на слънцето, са първите топли дни след дългата зима. Тези дни, в които слънцето не грее твърде силно, за да предизвика необходимост от търсене на сянка, не е и безлично, заради силния вятър, просто се усмихва и гали с лъчите си. В тези дни се пълнят градинките и парковете с хора от всякаква възраст.  И аз като един жадуващ за слънчевото внимание човек бях, излязла с приятелки в една градина. На полузелената поляна, хора от всякакви възрасти бяха опънали по едно одеяло или горна дреха и се наслаждаваха на прекрасния ден. Около нас имаше една група от млади хора, които бяха изкарали на разходка четириногите си приятели. Имаха всякакви предмети, с които забавляваха кучетата и аз ги наблюдавах с желание да се включа в забавлението. Тук се появява и един от главните ни герои – фризбито. Сигурно около час продължи играта „Донеси – пусни”, докато стопаните не се запитаха на кого е фризбито, с което вече толкова време си играят домашните им любимци. За изненада, оранжевият диск, на който бяха илюстрирани кучешки лапички, не беше на нито един от стопаните. Като едни добре възпитани хора, младежите започнаха да разпитват на кого е фризбито. Питаха и нашата групичка, а също и една майка с дете, които бяха близо до нас, но никой не призна кучешката играчка за своя. Точно когато питащият младеж се отказа от търсенето на собственика, въпросната жена и нейното дете, които вече бяха попитани веднъж и бяха отрекли, казаха, че  играчката е тяхна. Те не разхождаха куче, просто си лежаха на поляната. Младежът сложи внимателно олигавеното фризби в раничката на детето, казвайки с твърд и суров тон на кучето му – не. Милото животно не искаше играта да свършва, но се примири. Сякаш всичко беше забравено. Може би минаха около десет минути, когато се появи една двойка – жена и куче, които носеха със себе си всякакви специални играчки за четириноги и попитаха за въпросното фризби. Описаха го доста подробно и се разбра, че те са истинските притежатели. Въпросният питащ младеж отиде да вземе вече прибраното фризби от чантата на детето. Тази несправедливост го беше разгневила и той не използва никакви любезности, за да вземе откраднатото обратно. Буквално крещеше на майката, задавайки й въпроса защо е излъгала, че фризбито е нейно и по-важното - защо е накарала детето й да излъже. От неуспешните опити за игнориране на нападките, родителят започна да се държи изключително неадекватно, без дори да се опитва да обясни поведението си или да се извини. След кавгата, която събра погледите на всички, жената, не, МАЙКАТА, започна да обижда младежа. Интересният несвързан подбор от обиди напомняше на дете в детска градина, а на фона на цялата тази абсурдна ситуация и шестгодишното дете започна да плюе и обижда младежа. Ето така днес някои родители възпитават децата си и някои стопани възпитават кучетата си. Едно животно с „целия” си разум, проумя, че любимата му играчка не е вече негова, а едно дете беше научено, че може да има всичко стига да изрече една лъжа.       Коментари