Как да уловиш Муза

Обезоръжен, вперил уплашен от безсилие поглед в нищото, творецът умира. Без своята Муза, той е като загубено дете. Не може да продължи, защото няма кой да го води, не може да се върне, защото следите са заличени. Времето изцежда силите му без разрешение, а болката от безсилието не му дава покой дори в съня… Творецът, който живее в нас се храни от вдъхновение, често откривано в някой любим. Понякога ни вдъхновява болката, дава ни тон за следваща песен, стихотворение, картина или начало. Ново откритие, което ни вдъхва живот, адреналин, сили, за да преоткрием себе си или света. Едно от най-прекрасните усещания е да бъдеш вдъхновен от любовта. Може да не е единствената и уникална, но всеки трепет на сърцето е трепет на перото. Не става дума само за хората, които имат някаква дарба, а за всички, които осъзнават работата, хобито или живота като начин да изразят себе си и се нуждаят от Муза. Рутината и еднообразието са най-големите врагове на музата. Дори в семейния живот след  определен период от време идва този неосъзнат критичен момент, в който двойката е погълната от ежедневието и е забравила страстта в най-прашния ъгъл на стаята. Всеки творец седи пред бялата страница, безцветното платно, безшумните ноти или празнотата в живота си и само мислите могат да го подлудят, не защото са разбъркани, а защото ги няма. Как да продължиш, когато като непознато те гледа пианото, скулптурата е просто прах, ръцете не помръдват, а сърцето не потрепва? Как да уловиш Муза? Веднъж, когато пътувах сред красотите на Стара Планина и само гледах величествените зелени извивки на природата през мръсната стъклена преграда на автобуса, улових Муза. За миг планината се смали, сякаш се подчини на Нейно Величество Музата. Зелените борове в далечината изглеждаха с равни върхове и нежни като мъх, на който ми се прииска да легна. Извивките на всеки баир приличаха на извивките на жена, която е лежала в пухкавата постеля и е оставила формите на красотата. Помислих си, че това е най-красивото нещо, което ме кара да се чувствам едновременно слаба и силна, щастлива, защото го виждам сякаш за първи път и нещастна, защото просто минавам от там. Можех само да си представя боровия аромат, студения вятър и тихата музика на планината. И тогава пръстите ми защракаха по клавиатурата на телефона като стенограф. Творецът в мен често е изпадал в мигове на отчаяние, поради липсата на моята приятелка Музата. Пуля се на белия лист, потропвам с пръсти, обикалям нервно стаята спирайки пред всеки прозорец, заглеждам се в далечината и отново сядам пред нищото сама. Да започнем от там, където се ражда вдъхновението. Най-често то се изразява като емоционално цунами, което предизвиква опияняващ ентусиазъм. За да се качиш на гребена на цунамито, не ти трябва нищо, освен смелост, но това е лесната част, защото адреналинът може да те изпрати навсякъде. Трудно е да намериш първоизточника, нещото, което наричаме с името на една от деветте  древногръцки богини - вдъхновителката за творчество. Тя е единствен и универсален източник на вдъхновение и точно поради нейната способност да дарява хората с божествени сили, е най-трудна за откриване, защото тя идва при нас, а не ние. Емоцията е една трудно контролирана енергия, която в този случай се захранва от музата. Вървейки по тези следи си задавам въпроса - Кой е най-големият, необятен и неизчерпаем източник на енергия? (Е, най-хубаво би било, ако Муза и Ерато бяха неразделни) Отговорът е само един – природата! Независимо, с кое сетиво се храни душата на твореца, природата е утопичен храм за всеки! Природата, обаче няма да ви зареди с енергия безплатно! Ще трябва да се откажете първо от нейните врагове, преди да влезете в храма. Говоря например за музиката на телефона. Ходите ли на море с пясък? Как ще чуете музиката на природата, ако носите със себе си такава? А за да усетите как диша природата, ще трябва не само да се потопите в нея, но и да станете едно цяло. Ще ви трябват няколко часа, по-скоро дни, но най-важното търпение и спокойствие, за да уловите Муза. Когато усетите истинската наслада от съня, ще започнете да чувате и симфонията на щурците. Ще видите онези цветове, които не съществуват в палитра и ще запаметите уникални форми, които съществуват само в утопичния храм. Вдъхновението е навсякъде, но трудно може да бъде открито. Трябва да имаш способността да се откажеш от себе си. В този смисъл, да не мислиш за собствените си проблеми, поне докато си на лов за Муза. Сигурно ще се учудите, но веднъж улових Муза в метрото. Да, возех се в бързата кутийка и ЗАБЕЛЯЗАХ ХОРАТА. Разликата с останалия градски транспорт е, че в метрото няма гледка, в която да се взираш и тогава наистина „забелязваш хората”. Видях болката в зачервените очи на жената пред мен. Щастието скрито в ъгъла на устните на едно момче, което се усмихваше на мислите си. Отчаянието беше се протегнало в бръчката на челото на неугледен мъж. Младостта танцуваше с едно дете, а умората лежеше в затварящите се клепачи на майката. Творецът ще пренесе този миг в своя свят и ще го украси с вълшебната си дарба. Така направих и аз. На лов за Муза този уикенд? автор: Емилия Иванова           Коментари