Доброто обкръжение

На сегашния, последен етап от човешкото  развитие сме далече от началото му, когато сме били като “неразвит зелен плод”. Необходимо е да преминем към следващите етапи: да заруменеем, да заблагоухаем и да придобием сладост. Доброто развитие на плода е в съответствие с любовта на природа към него, която развива създадените от нея творения като майка, грижеща се за своето бебе. За да се развиваме и ние добре, е необходимо да постигнем силата на любовта, на отдаването, на взаимността и глобалното обединение между нас и природата. Тази възможност може да бъде осъществена само, когато разберем и усетим, как това развитие се случва в нас. Не ни е възможно да постигнем добър живот, ако не преодоляваме себе си, изкачвайки се постепенно в своите усещания, получавани в процеса на приемането на околните. Трябва да достигнем до осъзнаването, да разберем в какъв свят живеем и да разкрием потенциала на цялата природа. Но пак не се получава, без желанието за включване в обединението с другите хора, в което се заражда силата на любовта, която поражда поправянето на всеки един от нас и като че ли се раждаме отново, с вече подобрени свойства. Когато разберем за какво сме родени и към каква цел ни води природата, ще можем да напредваме в развитието си. Иначе ще страдаме от сполетяващите ни бедствия и ще се достига да насилственото осъществяване на заложената в природата насока за развитие на човека. Както след  завършване на образованието си, започваме да забравяме това, което сме изучавали, но в нас остава общото впечатление от изучаваните дисциплини и което сме усвоили в училище изгражда общата ни култура, оформя светогледа ни и нас самите, така и в наши дни се налага да научим за следващите етапи от развитието на човека. А то се свежда до това, как да живеем по-добър живот. Не е необходимо да учим наизуст, защото в реалния живот ще се сблъскаме с изискванията на двупосочните отношения със своето обкръжение – ние ще му отдаваме, то ще ни отдава и ще се учим на практика, как да се разбираме помежду си. По-лесно и по-успешно общуване можем да постигнем, ако обкръжението ни е добро. Тъй като всеки от нас е част от нечие обкръжение, това означава, че всеки от нас трябва да е добър и да е с добро отношение към света. Природата ни води към съвършеното състояние в нашето развтие. Преди сме напредвали принудително, а вече можем, ако осъзнаваме как се развиваме в правилната посока, да ускоряваме своето развитие чрез обкръжението си. Групите по опазването и защитаването на природата, по програмите за отслабване, по лечението на различни зависимости са базирани на влиянието на обкръжението върху човека, чрез отделяне от вредното въздействие и търсене на добрата среда, подпомагаща достигането целта на съотвтната група. Търсейки добро обкръжение, ще създадем необходимата среда и за нашите деца, която ще определя насоките и моралните ценности, така важни за доброто отношение между хората. Всеки от нас е отговорен за своето поведение и е важна част от света. Тази осъзнатост е необходимо да постигнем! Защото всеки родител ще е спокоен и щастлив да остави детето си в топло и приятно обкръжение, в което децата се учат как да си помагат и обединяват. Това ще им дава чувство на увереност и ще им позволява да не се страхуват от бедността, от страданието, от безизходността и от агресията,  присъща на човешката природа. Такова обкръжение позволява на човека да се разкрива, да възприема и да усвоява максимално добре и по-достъпно знанието и поуките на живота, защото не е принуден да се намира постоянно в отбранителна позиция и агресивна среда. А какво означава да бъдеш в добро обкръжение? Може да се сравни с усещанията на новороденото, което е в ръцете на майка си и чувства нейната прегръдка. То е там, където е било преди да се роди. Това усещане е достатъчно, за да продължава своето развитие и навън. Нека бъдем като тази майка, изпълнена с обич и със загриженост за своето дете, която съзнава, че носи отговорност и за света, състоящ се от съвкупността на проекциите на всички нас, изразявани в нашите действия. Ние сме във всички и всички са в нас, защото думите, постъпките, емоциите се предават в цялото пространство и чрез зависимостта между всички хора се оформя положителната или отрицателна среда, в която живеем. Осъзнаването за това ни липсва и в отговор, природата ни поставя в глобална криза. Във всички сфери от своята дейност и живот, в които преди сме се радвали на успехи, сега претърпяваме обрати и несполуки. Това състояние на криза може да бъде катастрофално, но и прераждане като “ново начало” (“криза” на гръцки) или като “място, където започва нов живот” (“криза” на иврит) в добро обкръжение. Да изберем това ново начало, за да не загубим старото си място – нашата Земя и да започнем новия си живот с увереността, че: “Всички около мен са приятели, целият свят е с добро отношение към мен и всички са изпълнени с грижа за мен. Аз съм добър и от своя страна се грижа за всички. Живея сред приятели в свят, изпълнен с топлота, увереност и доброта!” Защото любовта е основата на живота! Тя свързва хората, тя поражда живота, тя го отглежда и тя го продължава! Да бъде! автор: Емилия Наумова   Коментари