Анна Шелудько: Музикант се става по зова на сърцето и по любов към музиката

Виртуозната руска пианистка Анна Шелудько накара публиката в Бургаската оmера да притаи дъх. Изпълненията и предизвикаха възторжени отзиви сред ценителите. В навечерието на своя самостоятелен концерт професор Шелудько с удоволствие се съгласи да разкаже на читателите на „Бургаски репортер” нещо за себе си. Вашето семейство ли предопредели съдбата Ви на пианист? -Наистина майка ми и баща ми са музиканти – пианисти. Разбира се, аз слушах музика ежедневно. Но майка ми не планираше да стана пианистка. Въпреки, че от 4-годишна възраст аз ходех след нея и питах: „Кога ще ме научиш да свиря”, а майка ми казваше: „Никога”. Това като шега. Аз имам двама братя и естествено всички учихме музика, децата на всички музиканти учат музика, това е като правило. От трите деца на моите родители само аз станах музикант. Но това е моят личен избор. -За пръв път ли сте в България? -Не, за трети път. Първия път бях студентка и взех участие в конкурс в Добрич за пианисти. Там получих първа награда. Вторият път дойдох като турист. И сега е третият път, когато идвам като музикант, за да изнеса концерт. -Какво избрахте да предложите на българската, бургаска публика? -Ще свиря романтична музика, на немския романтик Робърт Шуман, ще свиря и произведения на Александър Скрябин. -Имате дъщеря. Искате ли тя да стане музикант? -Тя вече учи музика с моята майка. А какво ще се случи с нея по-нататък – не знам. Надявам се тя да направи правилен избор. Ако не иска да стане музикант, аз няма да настоявам за това. Това не е лесна професия. -Вие сте много млада и много красива, а вече имате такава голяма кариера. Как постигнахте това, което е зад гърба Ви? -Благодаря ви за комплиментите. Аз вече не съм така млада, не зная как стана всичко, което ми се е случило. Просто свирех много, обичам да свиря. Така. -Има ли моменти, в които не Ви се свири? -Такива моменти при мен са много малко. По -скоро това са моменти, в които нямам време да свиря. Няма време, няма възможност или може би няма роял. Когато мога обаче, винаги искам да свиря. -Вие сте и университетски преподавател. Сегашните млади музиканти по-добри ли са от тези преди години и изобщо може ли да се направи такова сравнение? -Мисля, че във всяко поколение има талантливи хора и хора, които исках да свирят и да учат музика. Трябва да отбележа обаче, че по-малко хора се отдават на тази професия, защото тази професия не е доходоносна. Това е трудна професия, в която не е ясно какво ще бъде бъдещето, съдбата ви. В тази професия се идва по зова на сърцето, по любов. Такива са хората от нашите среди и когато аз учех и сега и винаги ще бъде така. -Вие сте от Уфа, Башкирия. Как чувствате родното си място? -Преди месец свирих там, имах концерт. Получих такова зареждане от публиката там, от родната земя, от хората, които дойдоха да ме слушат. Това се хора, които ме помнят като момиченце преди да замина от там, когато бях на 14 години. Наистина отдавна не бях се връщала там, от 15 години. И какво да ви кажа – душата ми там се отпусна и там си починах. Автор: Йоана Гюрова Коментари