Клошарът и тетрадката

Неделя. Ноември месец. Обикновен ден – животът на гражданите е зациклил в обичайните битовизми. Двама просяци – пред тях контейнер. Назрява спор – кой да вземе тетрадката и да я предаде за рециклиране, кой да спести време и да се сдобие с остатъци от нечия вечеря. Преди няколко години времената бяха други – всеки клошар разполагаше със собствен терен, който обхващаше няколко контейнера. Сега на всеки ъгъл опашка, дето се казва. Преди все се намираше кой да подхвърли на бездомните някоя друга стотинка. Сега хората се скъпят. Може би уличните събирачи на безкористна благотворителност (разполагат с големи папки,отбиват ви нагло от пътя и ви молят да дарите пари за някого) са допринесли за стихийно разрасналото се скъперничество. Или пък данъците върху лихвите са им дошли в повече. Но откъде да се напълни държавната хазна? Сега са времена на руска ножица. Някой завърта ножицата и един от държавните сектори има късмета да бъде прерязан откъм бюджета като празнична лента. Глух тътен. Начална картина, но с един просяк в кадър. Клошарът и тетрадката – страница първа: „Мило дневниче, това съм аз - Граждан Събранков. Дядо ми е бил много пестелив, стиснат и събран в бюджета си човек, та оттам и моята скромна фамилия. По ирония на съдбата професията ми е свързана с Народното събрание. Аз съм един недооценен работохолик. Много са неволите свързани с депутатската ми кариера.Затова реших да ви изложа неправдите в моя живот алинея по алинея. Влизам сайта на Народното събрание и отварям „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание“. Държа да отбележа, че в опитите си да не бъда многословен, съм пропуснал членовете, които не ме ощетяват. Сега по същество. Колкото и да не ми се иска животът ми все се усуква около темата за парите, затова минавам директно на раздела за бюджета. В чл.5 пише „Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни …, съобразно данни на Националния статистически институт.“ Според Националния статистически институт средната месечна заплата от обществения сектор за последното тримесечие е 791лв. Следователно моето месечното възнаграждение за ноември е в размер на 2373лв. Според Чл. 6. членовете на една постоянна комисия получава месечно възнаграждение с 15 % повече от основното месечна заплата по чл.5. Което значи, че тъй като съм член на такава комисия, ще взема около 2800лв. Разбирате ли сега, къде започва несправедливостта? Според същия чл.6. председателят на НС получава 55% по-висока заплата от тези 2373 лв. А един нищо и никакъв секретар взима с 10% повече от 2373лв. Аз как да сколасам целия месец с такава нищожна сума, се пита в задачата? Преди мен, повече пари вземат заместник-председателите (5бр.), председателите на комисии и на ПГ (30бр.) и чак след това аз заедно със всички членове на комисии. Ами не е честно, аз не се трудя по-малко от всички останали! По едно време мислех да се нагърбя с две ръководни длъжности, но се оказа, че в такъв случай според чл.3., ще получавам само по-високата заплата. Реших, че няма смисъл да се хабя излишно. Бонуси не липсват, но и те са много скромни. За допълнителни участия в подкомисии и други щуротии, получавам оптимален вариант 5% от основната заплата,  та това пари ли са? Към заплатата се начислява и бонуси за стаж за всяка година по 1% от основната заплата. Имах период от развитието си, в който се колебаех дали да не взема още някоя и друга квалификационна степен, защото там също има кяр към заплатата. Но все нямам време, много малко отпуск ни дават. А ако не се явиш на работа – ощетение (минус надник за деня). Несправедливостите са много! Полагат ми се само 12 самолетни билета за командировки. И какво излиза? През останалото време трябва да ползвам влак или градски транспорт, защото е безплатно. Какво неуважение! Мястото на един народен представител трябва да бъде над обществото. Отвисоко се управлява по-качествено и безпристрастно… Мога естествено да извадя от гаража и прашлясалия си автомобил, но как си ме представяте да отделям от скромния си бюджет и за пътни?  Да, не мога да се оплача, че тъй като не съм кореняк софиянец, ми поеха временно жилище, ремонта и данъците, както и цялостната му поддръжка. Никой обаче не ме пита, каква ще бъде моята съдба, когато се оттегля от дебрите на сегашното си амплоа. За дрехи ми дават годишна сума, която както сами се досещате съвсем не е достатъчна. По-скъпите подаръци трябва да ги дарявам в НС.Такава е моята съдба, принуден съм да ям евтини депутатски кюфтета.“ автор: Пламена Джигова       Коментари