Съвременните проблеми в света са пряко свързани с уникалността на еврейския народ, отличаваща го от всички останали народи. Съгласно своето учение, проникнато от посланието: “За любовта към ближния, като към себе си”, той е призван да даде на света методиката за поправяне на човечеството.
С това ще бъде неутрализиран антисемитизма и ненавистта на народите към еврейския народ, заложени в подсъзнанието на всеки човек от другите народи, защото в тях има неосъзнато, “тлеещо” с вековете, очакване към еврейския народ за ролята му в бъдещето на света. Ще стане възможно да се изгради, така необходимото ни правилно общество, което ще бъде и правилното обкръжение за всеки човек.
Някога, до “Разрушаването на Храма”, в народа на Израел е царяла братска любов към ближния, такава като към себе си (названието ехуд – единство – еврейн). Но след това “Храмът паднал”, и от това високо стъпало на взаимоотношения се достигнало до безпричинната ненавист между хората.
Ако проследим исторически: След излизането от древния Вавилон, следва влизане в Египет, където минават 210 г., после става изкачването на планината Синай, символ на ненавистта. Следва поредица от падения и подеми, докато не достигат земята на Исра-Ел (Право към Твореца) и построяват Първия Храм. После падат от тази степен и следва построяване на Втория Храм.
Така се завършва работата над египетското изгнание по време, на което се поправя “злото начало” с помощта на Тора (Библията), която е получена на планината Синай.
Реализира се това стъпало на развитие, следва 2000 г. изгнание и сега, в наши дни трябва да се осъществи финалният подем, за който е казано в древните книги: “Исра-ел отиде в изгнание, единствено затова, за да присъедини към себе си народите – целият Вавилон ”. А това е целият днешен свят, който ще пристъпи към поправянето си, чрез взаимното поправяне с Исра-Ел и ще се повдигне на следващото стъпало на развитие като едно цяло.
Сега отново трябва да се изгради “Храма” на отношенията между хората, на базата на братската любов, на любовта към ближния и към цялото човечество. С това, народът на Израил ще докаже на всички изпълнението на своето предназначение и изискваното от него поправяне за света в днешни дни, на което той е способен, защото вече е излизал веднъж на това стъпало, когато е градил “Храма” в древните дни.
През цялата история и досега, сред този народ не е имало господари и роби, угнетени и угнетители, а също и други форми за потискане, присъщи на всички народи по света. Всеки е бил оценяван по своята мъдрост, по богатството му, а “силовите методи” никога не са се зачитали, били презирани. В човека са уважавали мъдростта и милосърдието.
Натрупаната с годините ценностна система, която е в народа, трябва да се обнови, да се възвиси, да се извади от дълбините и да се оцени по достойнство. Трябва само малко да се пробуди отвътре и хората ще се върнат към източника, към корена, към тази истина, която е заровена под дълбок слой и се налага да излезе навън. Тя ще покаже на хората тяхното предназначение, ще им обясни, за какво си заслужава да се живее и да си особен, защо именно народът на Израел на своята земя, от това особено място е призван да даде пример за целия свят и да покаже, какво общество трябва да се построи, какъв трябва да бъде подходът към човека и към живота, към съседите и към цялото човечество. Ставайки “светлина за народите“, пример за човешко съжителство, еврейският народ ще види своето добро бъдеще и ще живее така, както му е предначертано изначално.
Днес израелското общество е построено на същите принципи, както и всички други страни. Построили, за себе си и за децата си, “изкуствени рамки”, богатите и преуспяващи слоеве се надяват, че се намират в безопасност и са уверени в правилността на своето образование и възпитание. Те имат своя изкуствен малък свят, който напълно ги устройва.
Народът, страдащ от отсъствие на безопасност и увереност в утрешния ден е в истинска безпомощност. Ден след ден, година след година, неговият живот става все по-тежък. В него остават по-малко надежди за бъдещето. Нивото на образование и възпитание в неговите среди пада, а поскъпването на живота расте.
Преди се е усещала топлината между хората. Те са чувствали принадлежността си към народа и страната, а днес има разделение, като всеки е “сам за себе си” и с това Израел се уподобява на народите на света. А без братското единство няма да може да бъде народ, ще е обединен само от безизходността, като изгнанници, събрали се на тази земя, но ненавиждани от всички и които никой не иска да приеме.
Затова е необходимо да се действа така, че благополучието на света, народите и Исра-ел да станат неразделно цяло. Чрез новото интегрално възпитание на този народ и на целия свят, човекът като център на мирозданието, ще се възвиси дотолкова, че ще успее да си създаде подходящото обкръжение. Така ще се поправят светът и човекът – заедно, с помощта си един на друг.
автор: Емилия Наумова
Коментари
23 окт. 2012
2012-10-23
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Светлина за народите
Съвременните проблеми в света са пряко свързани с уникалността на еврейския народ, отличаваща го от всички останали народи. Съгласно своето учение, проникнато от посланието: “За любовта към ближния, като към себе си”, той е призван да даде на света методиката за поправяне на човечеството.
С това ще бъде неутрализиран антисемитизма и ненавистта на народите към еврейския народ, заложени в подсъзнанието на всеки човек от другите народи, защото в тях има неосъзнато, “тлеещо” с вековете, очакване към еврейския народ за ролята му в бъдещето на света. Ще стане възможно да се изгради, така необходимото ни правилно общество, което ще бъде и правилното обкръжение за всеки човек.
Някога, до “Разрушаването на Храма”, в народа на Израел е царяла братска любов към ближния, такава като към себе си (названието ехуд – единство – еврейн). Но след това “Храмът паднал”, и от това високо стъпало на взаимоотношения се достигнало до безпричинната ненавист между хората.
Ако проследим исторически: След излизането от древния Вавилон, следва влизане в Египет, където минават 210 г., после става изкачването на планината Синай, символ на ненавистта. Следва поредица от падения и подеми, докато не достигат земята на Исра-Ел (Право към Твореца) и построяват Първия Храм. После падат от тази степен и следва построяване на Втория Храм.
Така се завършва работата над египетското изгнание по време, на което се поправя “злото начало” с помощта на Тора (Библията), която е получена на планината Синай.
Реализира се това стъпало на развитие, следва 2000 г. изгнание и сега, в наши дни трябва да се осъществи финалният подем, за който е казано в древните книги: “Исра-ел отиде в изгнание, единствено затова, за да присъедини към себе си народите – целият Вавилон ”. А това е целият днешен свят, който ще пристъпи към поправянето си, чрез взаимното поправяне с Исра-Ел и ще се повдигне на следващото стъпало на развитие като едно цяло.
Сега отново трябва да се изгради “Храма” на отношенията между хората, на базата на братската любов, на любовта към ближния и към цялото човечество. С това, народът на Израил ще докаже на всички изпълнението на своето предназначение и изискваното от него поправяне за света в днешни дни, на което той е способен, защото вече е излизал веднъж на това стъпало, когато е градил “Храма” в древните дни.
През цялата история и досега, сред този народ не е имало господари и роби, угнетени и угнетители, а също и други форми за потискане, присъщи на всички народи по света. Всеки е бил оценяван по своята мъдрост, по богатството му, а “силовите методи” никога не са се зачитали, били презирани. В човека са уважавали мъдростта и милосърдието.
Натрупаната с годините ценностна система, която е в народа, трябва да се обнови, да се възвиси, да се извади от дълбините и да се оцени по достойнство. Трябва само малко да се пробуди отвътре и хората ще се върнат към източника, към корена, към тази истина, която е заровена под дълбок слой и се налага да излезе навън. Тя ще покаже на хората тяхното предназначение, ще им обясни, за какво си заслужава да се живее и да си особен, защо именно народът на Израел на своята земя, от това особено място е призван да даде пример за целия свят и да покаже, какво общество трябва да се построи, какъв трябва да бъде подходът към човека и към живота, към съседите и към цялото човечество. Ставайки “светлина за народите“, пример за човешко съжителство, еврейският народ ще види своето добро бъдеще и ще живее така, както му е предначертано изначално.
Днес израелското общество е построено на същите принципи, както и всички други страни. Построили, за себе си и за децата си, “изкуствени рамки”, богатите и преуспяващи слоеве се надяват, че се намират в безопасност и са уверени в правилността на своето образование и възпитание. Те имат своя изкуствен малък свят, който напълно ги устройва.
Народът, страдащ от отсъствие на безопасност и увереност в утрешния ден е в истинска безпомощност. Ден след ден, година след година, неговият живот става все по-тежък. В него остават по-малко надежди за бъдещето. Нивото на образование и възпитание в неговите среди пада, а поскъпването на живота расте.
Преди се е усещала топлината между хората. Те са чувствали принадлежността си към народа и страната, а днес има разделение, като всеки е “сам за себе си” и с това Израел се уподобява на народите на света. А без братското единство няма да може да бъде народ, ще е обединен само от безизходността, като изгнанници, събрали се на тази земя, но ненавиждани от всички и които никой не иска да приеме.
Затова е необходимо да се действа така, че благополучието на света, народите и Исра-ел да станат неразделно цяло. Чрез новото интегрално възпитание на този народ и на целия свят, човекът като център на мирозданието, ще се възвиси дотолкова, че ще успее да си създаде подходящото обкръжение. Така ще се поправят светът и човекът – заедно, с помощта си един на друг.
автор: Емилия Наумова
Коментари