[caption id="attachment_10695" align="alignleft" width="300" caption="И на футболния терен и на Ел Камино Благо няма спиране"]
[/caption]
Благомир е много известен в Бургас и в България. Заслужил е уважение заради усилията си и характера си на мъжкар и биткаджия. Почитан заради успехите си като футболист и сега като мениджър на футболен клуб, но останал неизменно изключително скромен. Затова и не го представям с фамилията му, а само като Благо. Е, когато видите лицето му на снимките, ще познаете един от най-обичаните от бургаските фенове футболист от близкото минало на „Нефтохимик”, но тази история не е посветена на футбола. Това е всъшност разказ за пътуването към себе си, за пътя, който всички искат да изминат, но малцина дръзват да тръгнат по него.
Срещал съм се с много хора заради различни репортажи, но си признавам, че Благо е единственият човек от кръга на моите приятели и познати, който е преминал по ЕЛ КАМИНО.
Пътят, пътят на изпитанието, който започва от високите планини на Франция, вие се по върхове, гори, реки, долини, по ниски и по високи части на френската и испанската земя и стига до катедралата Сантяго де Компостела. Почти 800 км.
ЕЛ КАМИНО не е просто път за пешеходци. По него тръгват онези хора, които искат да изпитат вярата си или да намерят изгубената си вяра или пък просто да си докажат, че могат да преодолеят това изпитание.
Благо ми признава, че изобщо не знаел нищо за ПЪТЯ. Жена му споменавала за ЕЛ КАМИНО, бавно и упорито като капка вода дълбаела съмненията му и песимизма му за едно такова пътуване. Доказаният биткаджия и неустрашим спортист изобщо не виждал смисъл в това пътешествие и смятал, че е налудничаво да си губи времето с такива пешеходни преходи. Но жена му успяла. Тя близо една година подготвяла и мъжа си и себе си за това приключение, дори за целта научила испански.
[caption id="attachment_10697" align="alignleft" width="300" caption="Първата крачка по ПЪТЯ Благо и жена му направили в Леон и продължили до края"]
[/caption]
И така един ден Благо и упоритата му половинка нарамили раниците и ...най-смайващото пътешествие в живота им започнало.
Първата крачка била направена от испанския град Леон. До Сантяго де Компостела ги очаквали 300 км, които трябвало да преминат за 10 дни. Разполагали само с това време.
Оказало се наистина огромно предизвикателство. Всъщност Благо трябвало първо да победи не умората от преходите, песимизма си. За негова изненада това се случило много бързо.
Сутрин пилигримите от Бургас ставали в 6 часа и вървяли по ЕЛ КАМИНО между десет и дванайсет часа дневно. В нито един момент не се появила опасност да се изгубят, защото навсякъде по пътя имало упътване, а прочутият знак „мида” или САЙН ЯК бил почти на всяка крачка. И така крачка след крачка, километър след километър, всеки ден.
[caption id="attachment_10698" align="alignright" width="300" caption="Благо трябвало да победи умората и съмнението, за да намери вярата си"]
[/caption]
Пътешествениците почивали в различни хижи по пътя си в малки, в по-малки или в съвсем малки планински селца. Навсякъде ги посрещали с усмивка и внимание. Спяли в общи помещения с хора от цял свят. Било прекрасно усещане да си част от една многоезична общност, обсебена от една идея и от едно търсене.
Японци, американци, французи, руснаци, латиноамериканци всякакви хора пресичали пътя на Благо и съпругата му по ПЪТЯ. Благо се залива в смях като се сети за един германец, който се превърнал в легенда за пилигирмите, защото бил извървял 2500 км. от Германия до Компостела. Направо бил атракция и всички говорели за него с възхищение.
За да имаш правото да се наречеш пилигрим, който е изминал ЕЛ КАМИНО, трябва да си преминал поне 100 км. пеш или 200 км. с колело. Благо и жена му преминали 300 км. и стигнали до катедралата.
[caption id="attachment_10699" align="alignleft" width="300" caption="Катедралата в Сантяго де Компостела накарала Благо да усети величието на идеята да преминеш през ЕЛ КАМИНО"]
[/caption]
Било невероятно. Не били виждали никога сграда, която да се доближава по своето великолепие и мощ до този храм.
Да завършиш едно такова пътешествие точно в тази катедрала, усещането е велико – споделя Благо и в този момент почти физически усещам, че той не е до мен, а отново крачи по ЕЛ КАМИНО.
И се оказвам прав, защото коравият футболист сега вече има нова страст.
Признава ми с огън в очите, че иска отново да извърви ПЪТЯ от неговото начало до неговия край.
Защо? Питам го и сам осъзнавам, че въпросът ми е нелеп.
[caption id="attachment_10700" align="alignright" width="300" caption="Грамотите за края на пътешествието са са една микрочастица от удоволствието, което изпитали Благо и жена му от пътешествието"]
[/caption]
Защото там намираш вяра, ставаш по-смирен, откриваш спокойствие, подлагаш на изпитание себе си и търпението си. Онова търпение, което в истеричния ни забързан живот в града липсва и по ПЪТЯ намираш себе си.
Така ми отговаря Благо и добавя след малка пауза.
Имах нужда от това пътешествие, защото в него намерих мир за себе си.
Коментари
[/caption]
Благомир е много известен в Бургас и в България. Заслужил е уважение заради усилията си и характера си на мъжкар и биткаджия. Почитан заради успехите си като футболист и сега като мениджър на футболен клуб, но останал неизменно изключително скромен. Затова и не го представям с фамилията му, а само като Благо. Е, когато видите лицето му на снимките, ще познаете един от най-обичаните от бургаските фенове футболист от близкото минало на „Нефтохимик”, но тази история не е посветена на футбола. Това е всъшност разказ за пътуването към себе си, за пътя, който всички искат да изминат, но малцина дръзват да тръгнат по него.
Срещал съм се с много хора заради различни репортажи, но си признавам, че Благо е единственият човек от кръга на моите приятели и познати, който е преминал по ЕЛ КАМИНО.
Пътят, пътят на изпитанието, който започва от високите планини на Франция, вие се по върхове, гори, реки, долини, по ниски и по високи части на френската и испанската земя и стига до катедралата Сантяго де Компостела. Почти 800 км.
ЕЛ КАМИНО не е просто път за пешеходци. По него тръгват онези хора, които искат да изпитат вярата си или да намерят изгубената си вяра или пък просто да си докажат, че могат да преодолеят това изпитание.
Благо ми признава, че изобщо не знаел нищо за ПЪТЯ. Жена му споменавала за ЕЛ КАМИНО, бавно и упорито като капка вода дълбаела съмненията му и песимизма му за едно такова пътуване. Доказаният биткаджия и неустрашим спортист изобщо не виждал смисъл в това пътешествие и смятал, че е налудничаво да си губи времето с такива пешеходни преходи. Но жена му успяла. Тя близо една година подготвяла и мъжа си и себе си за това приключение, дори за целта научила испански.
[caption id="attachment_10697" align="alignleft" width="300" caption="Първата крачка по ПЪТЯ Благо и жена му направили в Леон и продължили до края"]
[/caption]
И така един ден Благо и упоритата му половинка нарамили раниците и ...най-смайващото пътешествие в живота им започнало.
Първата крачка била направена от испанския град Леон. До Сантяго де Компостела ги очаквали 300 км, които трябвало да преминат за 10 дни. Разполагали само с това време.
Оказало се наистина огромно предизвикателство. Всъщност Благо трябвало първо да победи не умората от преходите, песимизма си. За негова изненада това се случило много бързо.
Сутрин пилигримите от Бургас ставали в 6 часа и вървяли по ЕЛ КАМИНО между десет и дванайсет часа дневно. В нито един момент не се появила опасност да се изгубят, защото навсякъде по пътя имало упътване, а прочутият знак „мида” или САЙН ЯК бил почти на всяка крачка. И така крачка след крачка, километър след километър, всеки ден.
[caption id="attachment_10698" align="alignright" width="300" caption="Благо трябвало да победи умората и съмнението, за да намери вярата си"]
[/caption]
Пътешествениците почивали в различни хижи по пътя си в малки, в по-малки или в съвсем малки планински селца. Навсякъде ги посрещали с усмивка и внимание. Спяли в общи помещения с хора от цял свят. Било прекрасно усещане да си част от една многоезична общност, обсебена от една идея и от едно търсене.
Японци, американци, французи, руснаци, латиноамериканци всякакви хора пресичали пътя на Благо и съпругата му по ПЪТЯ. Благо се залива в смях като се сети за един германец, който се превърнал в легенда за пилигирмите, защото бил извървял 2500 км. от Германия до Компостела. Направо бил атракция и всички говорели за него с възхищение.
За да имаш правото да се наречеш пилигрим, който е изминал ЕЛ КАМИНО, трябва да си преминал поне 100 км. пеш или 200 км. с колело. Благо и жена му преминали 300 км. и стигнали до катедралата.
[caption id="attachment_10699" align="alignleft" width="300" caption="Катедралата в Сантяго де Компостела накарала Благо да усети величието на идеята да преминеш през ЕЛ КАМИНО"]
[/caption]
Било невероятно. Не били виждали никога сграда, която да се доближава по своето великолепие и мощ до този храм.
Да завършиш едно такова пътешествие точно в тази катедрала, усещането е велико – споделя Благо и в този момент почти физически усещам, че той не е до мен, а отново крачи по ЕЛ КАМИНО.
И се оказвам прав, защото коравият футболист сега вече има нова страст.
Признава ми с огън в очите, че иска отново да извърви ПЪТЯ от неговото начало до неговия край.
Защо? Питам го и сам осъзнавам, че въпросът ми е нелеп.
[caption id="attachment_10700" align="alignright" width="300" caption="Грамотите за края на пътешествието са са една микрочастица от удоволствието, което изпитали Благо и жена му от пътешествието"]
[/caption]
Защото там намираш вяра, ставаш по-смирен, откриваш спокойствие, подлагаш на изпитание себе си и търпението си. Онова търпение, което в истеричния ни забързан живот в града липсва и по ПЪТЯ намираш себе си.
Така ми отговаря Благо и добавя след малка пауза.
Имах нужда от това пътешествие, защото в него намерих мир за себе си.
Коментари