Георги Манев е неразривно свързан с историята на фестивала на народната носия в Жеравна. През месец август предстои поредното му издание и бургазлията отново не пести сили и средства, за да може събитието да зарадва десетки хиляди българи. Попитахме лидера на партия „Средна европейска класа” какво го мотивира да се ангажира със събитие от такъв мащаб толкова дълго време.
От колко години подкрепяте провеждането на фестивала на народната носия в Жеравна?
Преди девет години ми гостува ансамбъл „Българе” за едно мое събитие и тогава стана въпрос за една сватба. Ще ви го кажа единствено за вашата медия, защото сте ми симпатични, тъй като отразявате обективно нещата...фестивалът съвпада с годишнината от сватбата на продуцента Христо Димитров на 19, 20 и 21 август. Хората, които те поканиха тогава на своя празник, абсолютно всички трябваше да бъдат с народни носии. Върнаха близки и роднини, които бяха ...цивилни. Това беше новаторската идея на Христо Димитров. Той ми я сподели и поиска да направим един такъв фестивал. Да каним на него близки и приятели и ентусиасти, които да дойдат с народни носии. По този начин искахме да популяризираме българския фолклор, носиите и шевиците.
Добре, в началото е била просто една идея, но сега вече е проява от много високо ниво, с хиляди участници и дори е международна. Как се стигна дотук?
Пъвата година бяхме около 500 души, втората вече бяхме около 1000, на третото издание се събраха над 5000 участници, а сега вече няма никакви места в Жеравна и селата и градовете около Жеравна. Фестивалът дава поминък на жителите в този район, както се казва добавя стойност. Чак до Ямбол всичко е запълнено. Наистина е прекрасно усещането за българщина. Важно е да се прави разлика от фестивала в Рожен, който има съвсем друг характер. В Жеравна хората правят това събитие малко ...по-елитно, ако щете. Идват много млади хора, които учим на патриотизъм, на българщина. Те се чувстват отново близо до корените си.
Как успявате да съхраните възпитателния характер на фестивала, неговия патриотичен замисъл без да позволите проявата да залитне в изцяло комерсиална посока?
Аз съм генерален спонсор на фестивала от девет години, но с управлението, с организацията се занимава ансамбъл „Българе”, които не правят никакъв компромис с ценностите, със самата идея. Ние с Христо Димитров сме заедно в една организация „Пазители на българщината”, която създадохме преди три години. Той е председател, аз съм в управителния съвет и имам пълно доверие в него, че щом се захване с нещо, ще го направи по най-добрия начин.
Как се чувствате, когато видите хиляди хора в народни носии от всички крища на България, да се стичат за фестивала?
Има хора с всякакви носии. Каракачанските са много красиви. Има македонски, но може да се видят носии дори от Холандия, защото идват и гости от чужбина. А иначе за многообразието на облеклата...то е като диалектите. През 50-60 км в България хората говорят по различен начин и се обличат различно. Така е с носиите. Може да е малка на територия страната ни, но е богата със своя фолклор. Носиите отразяват това многообразие. А иначе за усещането когато видя всички тези хора пред сцените, за мен е огромна гордост, удовлетворен съм. Аз съм израснал в такова семейство, което пази традициите. Баща ми е акордеонист, майка ми е една от най-добрите изпълнителки на странджански песни. Навремето е взимала много пъти първи места на конкурси. У дома винаги се е слушала такава музика. Аз не мога да бъда по-различен и смятам, че с този фестивал съм си намерил мястото.
На какво се радвате повече? На възрастни хора със стари, оригинални носии или на млади хора и деца със специално ушите носии?
Всички са красиви. Не мога да правя разлика. Един възрастен човек, който е дошъл, за да покаже съхранената носия от дедите си, той показва традициите...такъв човек идва на фестивала с носията, с навущата, които са стегнати с връзки от конски косми, цървулите му са на 100 години, шевиците са извезани и са стари, стари...страхотно е да се види това. А малките деца, те са красиви в своите нови носии. Да видиш бебе в народна носия , да видиш кръщене на бебета там, всички гости са с народни носии...не само че е красиво, но дава надежда за бъдещето, че ще я има България. Честно казано, три дни в Жеравна е уникален празник и преживяване.
А защо избрахте Жеравна за домакин на фестивала?
Защо Жеравна ли...защото къщите там са по-стари от САЩ. Добре са дошли американците, че да видят къщи, които са били построени там, преди да се появи тяхната държава.
На този фестивал в странджанска носия ли сте облечен, щом семейството ви е свързано със Странджа?
Баща ми е от Добрич. Крайовската спогодба е дала възможност на българите от Северна Добруджа да се преселят на юг. Баща ми и чичо ми всъщост са преселници от Румъния. Леля ми е родена в Румъния, а баща ми по пътя към България. Майка ми е от Беломорска Тракия, семейството и е било също от бежанци. Прадядо и е един от първите заселници в Лозово, до Бургас. Не бих казал ,че съм ограничен само в пределите на Странджа. Честно казано добруджанската носия за мен е малко по-красива. Хората от този край са били богати земеделци или животновъди и това си е личало по носиите им. А в Странджа дори турците не са се заселвали. Първо, че са нямали какво да правят там и второ, че там всеки мъж е бил войвода. Имам и македонска носия. Слагам я понякога заради тази организация, в която членувам, „Пазители на българщината”. Сега имаме една идея през 2017-2018 год да издигнем паметник на пазителя на Европа Хан Тервел, който е разбил арабите край Цариград и е спасил континента от завлядяване. Това малко хора го знаят, но е цел на нашата организация. Иначе всеки в своя район прави различни неща, има различни инициативи за опазване на българската традиция и дух. Възстановяваме църкви, помагаме на читалища...събираме средства за това.
А имате ли ваша лична колекция от национални носии?
Имам добруджанска, македонска и тракийска. Добруджанска, защото въпреки че съм роден в Бургас, съм израснал край Добрич, обичам широките и безкрайни полета. Там всичко е различно. Дори самият добруджански танц няма с какво да се сравни. Питайте всеки танцьор и той ще ви каже ,че най-трудно се играят добруджански танци. Това е бавен танц, но се играе приклекнал...
Тракийската носия я слагам, защото обичам музиката от Тракия. Много богата, много красива, с необикновена тоналност, изумителен начин на пеене...вземете Надка Караджова, Иво Папазов...затова имам такава носия.
А когато правим срещи на нашата организация „Пазители на българщината”, тогава съм с македонска носия. Тя просто е моята асоциация с това, че в Македония всички мъже са войводи. Иначе нямам никакви роднини в онзи край. А самата носия е красива, пищна, красиво извезана, с ръкавите си, които стоят различно. На предстоящия фестивал обаче ще съм с тракийската си носия, защото съм поканил тракийски оркестър като основни изпълнители. Това е „Експрес бенд” . За мен в скоро време това ще е най-добрият оркестър в България. В Жеравна тази година ще се слуша около големия огън след нестинарското хоро тракийска музика. Който дойде, ще види десетина хиляди души в народни носии хванати на хоро. Грандиозен спектакъл. Красива музика. Непознати хора са се хванали за ръце, един за друг и през тях протича невероятна сила и енергия, които ги обединяват. Изживяването е уникално.
o�����
Коментари