9 септември май не си е тръгвал

[caption id="attachment_8849" align="alignleft" width="300" caption="Все още много български шамани викат духа на Девети септември"][/caption] Според политическите патоанатоми българският комунизъм е изпаднал в кома някъде около 1989 год. и малко по-късно е умрял. Но никой не видя смъртния акт. Никой не документира края. Виж за голямото начало всеки знаеше. За девети септември 1944год. Песни се пееха за тази дата. Години наред. Имаше филми, книги, а летописците възторжено разделяха историята ни две части. Преди великия 9 септември и след него. Според тях преди това е било голямото Нищо, а след това комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят, пионери, пионери, славен път ни чака трудов път. Тъй де, учеха ни, че до 1939 год. в България нямало нито един произведен телевизор, а към 70-те години чернобелите телевизори вече били легион. И за други такива успехи ни учеха, от които ставаше видно, че 9 септември е отприщил едни такива главозамайващи с величието си процеси, че страната се изстреляла в Космоса. Това не е подигравка, защото все пак двама български космонавти излетяха сред звездите. Дори по производство на космическа храна на глава от населението България уверено държеше първото място в целия свят. И тук не става въпрос само за пюре от тиква, а за богато и разнообразно меню. Е, по магазините нямаше чак такъв богат избор, но поне храната беше по български държавен стандарт. Важното беше това, че винаги се правеше сравнение с годината 1939 год. Дотогава, забележете, нямоло построен нито един трактор да не говорим за мотокар, а след 9 септември десетки хиляди такива хайтек, пардон високотехнологични машини излизаха от поточните линии на родните заводи. Дори на малките деца им ставаше ясно, а на родителите им пределно ясно, че ПРЕДИ е било лошо, а СЕГА така хубаво и че ПРЕДИ трябва да си остане назад в бракуваните страници от историята ни, а всички българи да се вгледат в СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ, като много много не се занимават с настоящето. За всеки случай датата беше гравирана и върху монетите. На тях пишеше 681-1944. Малко като некролог, с извинение. Във времената, когато датата девети септември беше не просто дата, а Великият ДЕВЕТИ септември, държавата даваше. Държавата строеше пътища, заводи, язовири  и създаваше блага за широките народни маси. Творческите колективи, работници и селяни чакаха държавата да им даде. И тя им даваше на всекиго според потребностите, на всекиго според възможностите. Първият ръководител на държавата решаваше, посочваше, инспектираше, наказваше, критикуваше свои и чужди, даваше наставления и съвети, срещаше се с хората, дори беше постоянно сред хората, защото беше Човек от Народа, режеше ленти на официални откривания на пътища, заводи, язовири и играеше хора, лисваше менчета с вода, в мигове на сводобдно време най-много си позволяваше да отиде на лов, но нямаше време и за това, защото посрещаше други Първи ръководители, снимаше се с тях, на другия ден всички вестници бяха залети с тези снимки, а когато гостуващите Първи ръководители си отиваха, вестниците биваха заливани с други снимки от ежедневието на българския Първи ръководител. А като тънка червена линия, дори като дебела червена линия през живота ни минавеше ненарушимата дружба с Великия Съветски съюз. Но в един момент Великият девети септември изведнъж взе че загуби величието си. Първо беше обявен за най-мракобесната и отвратителна дата в родната история. Нови историци разделиха историята на две. От девети септември 1944 до десети ноември 1989 год. Обясниха ни, че в този период всичко било отвратително, гадно, противно, нечовешко и комунистическо. Заклеймиха го, изритаха го от историята ни. И песен се запя „комунизмът си отива, спете спокойно деца” Минаха години. От някога Великия девети септември остана неясен спомен за нещо, което хем го е имало хем го е нямало или ако го е имало, не е трябвало хич даже да го има. Направо замениха историята. А едни хора в шумотевицата пък замениха баири и храсталаци за парцели карй морето. Хората си заживяха без тази дата. За двайсетина години народните водачи и трибуни се сменяха, но почти всички се отричаха от Онова време.  Най-странно беше това, че много от народните водачи бяха синове или внуци на онези народни водачи от времето, когато девети септември беше не просто девети септември, а Великият Девети септември. Чудна работа. И всички обещаваха, че бъдещето ще е светло, ама за целта не трябвало да се вглеждаме чак толкова в настоящето. Държавата тръгна по нов път. Започна да строи пътища, тунели, пътища, язовири, пътища и дори магистрали. Държавата започна да създава блага за тесни народни маси, но обещаваше същото и на широките народни маси, само че за по-късно.  Творческите колективи, работници и селяни си спомниха, че могат да чакат държавата да им даде. И тя им даваше. На всекиго по нещо. На един увеличение на минималната работна заплата, на друг увеличени на пенсията с 10 лв., а на трети държавна поръчка. И като всяка държава и тази си имаше Първи ръководители, но един от тях стана наистина Първи. Той и хората Му  и историците Му всеки ден разясняваха на работниците и на селяните, на интелектуалците и на малки и на големи, че ПРЕДИ е било лошо, а сега е ПО-ДОРБРЕ.  Навсякъде се правеха сравнения със старото управление и статистиката, а не някой друг говорещ наизуст, точно статистиката обясняваше, че ТОГАВА при ОНЕЗИ били построени толкова километра пътища, а сега много повече. Тогава се крадяло, а сега се строяло. Нещо като старата 1939 год. с непроизведения нито един телевизор. Естествено никой дори не си помисляше да нарича ръководителя на държавата Любим ръководител или Генерален секретар, защото Той все пак в миналото беше преминал през Главен секретар. Не го ласкаеха, само припомняха, че рейтингът му е най-голям. Първият по рейтинг първи ръководител на държавата решаваше, посочваше, инспектираше, наказваше, критикуваше свои и чужди, даваше наставления и съвети, срещаше се с хората, дори беше постоянно сред хората, защото беше обикновен човек, отдаден на хората, дори заради работата си стоеше в малкото свободно време сам като куче в дома си или най-много да изиграе един футболен мач, но това беше рядко, защото режеше ленти на официални откривания на пътища, заводи, язовири и играеше хора, лисваше менчета с вода, посрещаше други Първи ръководители, снимаше се с тях, на другия ден всички вестници бяха залети с тези снимки, а когато гостуващите Първи ръководители си отиваха, вестниците биваха заливани с други снимки от ежедневието на българския Първи ръководител. А като тънка червена линия, дори като дебела червена линия през живота ни минаваше ненарушимата дружба с Европейския съюз. И...нещо ми се замъгли погледа. Да не би старата шегаджийка историята да ми се подиграва нещо. Аз и казвам, че комунизмът си е отишъл, а Великият девети септември вече е безвъзвратно разжалван, а тя ми навира в лицето страници от историята и страници от днешни вестници със стряскащи примери и съвпадения. Не знам какво да мисля. Но цял ден ще се чудя умрял ли е или е възкръснал Девети септември. Уви. Слуховете за смъртта на българския комунизъм са силно преувеличени. Той май не си е тръгвал. Изглежда и ние трябва да вървим след някой Мойсей 40 години из пустинята, за да забравим и комунизма и девети септември. Коментари