Милен - момчето в инвалидна количка, което никога не се оплаква и никога не се предава

[caption id="attachment_8676" align="alignleft" width="234" caption="Милен не се страхува от трудностите, а просто ги преодолява"][/caption] 39-годишният мъж ме посреща ведър и усмихнат в своя дом.  Спокоен е и не се притеснява да говори за проблема си, който го поставя в инвалидна количка още от 5 клас. Диагнозата му е спинална мускулна атрофия – СМА-2. Голяма част от детството му минава по санаториуми и болници. Не му помагат особено, защото заболяването е нелечимо, а инвалидизирането е гарантирано. Милен никога не си позволява да увеси нос и да хленчи. Днес казва, че е имал изключителния шанс да има родители, които са го подкрепяли винаги и във всичко. Младото момче рисува, учи чужди езици сам, но голямата му страст е музиката. Едно отиване с приятели в далечните 80-те години в „Славейков” в звукозаписно студио за винаги променя живота му и той поема в определена посока. 15-годишния младеж кара майка си да регистрира фирма, за да може Милен да си направи същото студио и да записва и презаписва музика. Пазара по това време е гладен за този вид услуги. Така се появява първото му студио „Ритъм”. С два дека и един усилвател. Събира грамофонни плочи и касети. Майка му всеки месец пътува до София за „нова информация”, което означава за нова музика. В дома им, където се помещава първото студио винаги е пълно с хора, приятели на Милен. Родителите му никога не са го крили от хората, никога не са го ограничавали от контакти с приятели и познати. Днес Милен казва, че това е най-доброто, което са направили за него. Коментира, че всички родители, които имат деца със специални потребности трябва да се държат с тях като неговите родители, защото другото е пагубно за децата им. През 1989 г. майка му прехвърля фирмата на негово име. Хората, които идват при него си правят записи, а той прави контакти, много контакти. Три години след това прави контакт със софийска фирма, която предлага плочи за диджеи. Той става техен представител в Бургас. В страната има само четири такива магазина и единият от тях е на Милен. Бизнесът върви като по ноти, появяват се първите компакт дискове и младежът отново е в час за новостите. По това време създава музикалната къща „Ритъм саунд”, която продуцира албум на „Жечка Сланинкова” – 1992 г. След това става продуцент на първата е единствена за сега плоча на „Рап нация”. Бизнесът продължава да се разраства и през 2001 г. Милен открива склад за музикални продукти. Продължава да продуцира – „Гумени глави”, „Хаус”, „Коледарски песни” и т.н. Паралелно с това записите и презаписите продължават, носителите се променят, но младият мъж не губи инерция. Създава една от първите в Бургас видеотеки – DVD Мания, която съществува от 2004 до 2007 година. В този период от време усеща, че в музикалния бизнес нещата се влошават, заради навлизането на интернет и възможността да се тегли от там безплатно музика. През 2007 година затваря музикалния бизнес и открива с приятел фирма за хидроизолации. Фирмата предлага на практика всичко свързано с довършителните работи, свързани с хидроизолациите. Фирмата и днес работи и очаква поръчки. Освен това с друг приятел държи заведение в Слънчев бряг и има намерение да открие заведение и в Бургас. Милен говори за всичко това спокойно и с увереност, увереност в собствените сили. Момчето, което е в инвалидна количка дава пример на всички нас, които ходим с краката си и мислим с главата си. Докато говорим, дори  забравям, че е човек с увреждане и се възхищавам да инициативността и сигурността, която излъчва. Казва, че избягва да се събира с хора с увреждания, защото не може да понася някой да хленчи. Говори с възторг за приятелите си, на които разчита и благодарение, на които живее своя пълноценен живот. автор: Йоана Гюрова Коментари