[caption id="attachment_7476" align="alignleft" width="300" caption="Политикът и бизнесмен Людиев е обнадежден от свиването на сивата икономика"]
[/caption]
Димитър Людиев: Икономиката ни върви към по-добро
Димитър Людиев е председател на Сдружението на хлебопроизводителите в България. Бургаският предприемач е създател и собственик на фирмата за хлебни изделия „JLP” и верига фурни “ZIA”, чиито продукти се продават в търговската мрежа по цялата страна. Людиев е водач на групата общински съветници на ГЕРБ в общински съвет в Бургас. Въпреки трудностите и сложната икономическа ситуация у нас бизнесменът продължава да вярва, че икономическата среда у нас дава достатъчно големи възможности за упоритите и предприемчиви българи. Ето и неговата теза в рубриката „Дуел”
Как оценяте икономическата ситуация у нас в момента?
Моето усещане е, че икономиката ни върви в добра посока. Има растеж. След няколкогодишната криза бизнесът започна да се възстановява. Това са нормални процеси, защото правителството наложи много здрав контрол върху икономиката ни от гледна точка на събираемост на данъци, излизане от сивата икономика, спазване на европейски изисквания и стандарти в произвоството и търговията, така че нямаше как този перход да мине лесно или да бъде прескочен. Той си върви стъпало по стъпало.
Изсветляването на бизнеса продължава ли?
Продължава, но държавата не трябва да намаля контрола. Той трябва да е постоянен. С излизането на фирмите от сивата икономика ще има малка инфлация. Това е неизбежно. Бизнесът има нужда от средства. Ако „сивият бизнес” досега е разполагал със средства, сега те отиват за създаване на работна ръка, конкурентноспособност, инвестиции и реинвестиции в техника и технологии, ще има малка инфлация...тя е полезна и за обществото в малки размери. Трябва да се увеличат и заплатите, но няма как това да стане, ако няма малка инфлация. Няма откъде да дойдат средствата. Другото е износ, но ние не сме силни, а сме силни в туризма.
А европейските програми и фондове дават ли по-големи шансове пред българския бизнес?
Тези програми дават шанс, но според мен много голяма част от бизнеса е разочарован от участието на тези програми. Научихме се да пишем проекти и да участваме, но за съжаление не се оценяват винаги справедливо. Създадоха се консултантски агенции, които търсят комисионни, за да бъде спечелен определен проект. Това отблъсква бизнесът. Бизнесът е много строг към финансите. Никой няма да даде пари просто ей така за такъв риск. Казват „дайте ми една комисионна до 30%, а ние ще се опитаме да спечелим едни проект”. Такъв риск никой не поема.
Споменахте по високата събираемост на данъците, но според един икономически анализатор „плоският данък” вече не е стимул, а спирачка пред бизнеса. Как коментирате вие данъчната тежест?
Плоският данък е отдавна. Ако беше спирачка, бизнесът нямаше да се развива, а той се развива. Голяма част от фирмите бяха в сивия сектор и заобикаляха не само този данък. За мене е по-важно следното. Заради подобреното събиране на данъци, заради по-добрата данъчна дисциплина България в момента се развива. Строят се пътища, нови сгради, почти във всяка община нещо се прави и се случва.Нямаме задължения и опасения като в други страни членки на ЕС. Знаем какво е в Гърция, знаем какви са страховете в Италия и в Испания. Ние сме доста по-стабилни финансово. Нямаме дългове, но се развиваме бавно стъпка по-стъпка. Според мен не трябва да се засилва темпото.Обществото няма нужда от рязък скок нагоре. Трябва да се следва този начин на развитие. Стъпка по стъпка.
Да приемем, че развитието тип „стъпка по стъпка” е белег на някаква по-консервативна икономическа политика. Само че една от последните стъпки на правителството е доста рязка и изненадваща за бизнеса. Става въпрос за призива да се „задържат” и „замразят” цените на някои стоки. Вие освен политик сте и представител на бизнеса. Нормално ли е да се свалят цени с призиви на правителстото?
Ще се опитам да съчетая това, че съм политик и бизнесмен. Първо няма такава законова форма, под която бизнесът да бъде принуден да замразява цените. Да не говорим, че това не е никакъв пазарен метод. Може да не е пазарен, но пък е социален. Има социален ефект и всеки политик би го направил така.
Значи това не е заповед, а призив?
Аз така го приемам. Веригите са откликнали, защото това е вид реклама за тях. Казва се, че няма да бъде за сметка на производителите, но аз не го вярвам. Говоря като производител. Познавам психологията им, преговорите им, целите им на веригите...там за тяхна сметка няма. Там всичко е за сметка на доставчици и производители. Благодарение на това достигат такива социални и ниски цени. Но пък ние се научихме да се променяме, да сме бързи... и да задържаме нашите компетентни клиенти. Те знаят какво търсят и ниската цена не ги съблазнява, а разнообразие и качество на продуктите. Вече имаме информиран и компетентен потребител. Те търсят качество. Нямаме наплив към нискоценовите продукти. Те показаха, че са ниско ценови, защото качеството им не е високо. Когато се натиска един продукт с цената, той бива убиван и изчезва от пазара.
От дълги години сте в бизнеса и в производството. Какво бихте посъветвал младите предприемачи, които сега стартират своята дейност. Да плащат ли данъци?
Първо да потърсят възможности в България, защото тук не всички ниши са запълнени. Ако тук конкуренцията е жестока, на европейския пазар е още по-жестока. Данъците ни са едни от най-ниските ЕС. Работната ръка е компетентна, добре ориентирана, но е все още остава евтина, което намалява разходите на фирмите.
Не бих ги посъветвал да укриват данъци. В един момент ще си ги платят накуп. След време ще имат много неудобства. Не бих препоръчал да тръгнат така. Първата една две години може да има възход, докато го забележат и после може да стигне до фалит.
Плащайте си данъците, за да свикнете, че те са нашите задължения към обществото. Убеден съм, че бизнесът вече започна да вярва на политиците. Преди години ние си плащахме данъците, но не виждахме какво се случва с нашите пари, нито го усещахме, нито имахме информация. От няколко години виждам, че улицата, по която тръгвам сутрин за работа, има промени, има паркоместа, асфалтирана е. Когато се разхождам, виждам, че има велоалея. Виждам, че отпадъците се прибират нормално и нямам проблеми с тях. Всичко това ме мотивира да си плащам данъците, защото виждам, че с тях се случва нещо разумно и нещо, което е в полза на обществото. Когато не се вижда ефект от данъците, тогава сивата икономика се увеличава и активизира.
Да се заемат ли младите предприемачи с производство?
Ако имат идеи в дългосрочен план...за мен произвоството е доста по-стабилният бизнес. Услугите не дават толкова голяма възможност. Търговията завърта бързо средства, но тогава човек е изцяло зависим от останалите в своето развитие. Ако имат идеи и разчитат на себе си, според мен производтвото е по-сериозен вариант в дългосрочен план.
Вие оптимист ли сте за следващата една година в сферата на икономиката на фона на мрачните прогнози?
Оптимист съм, защото вярвам в това, което правя. Мисля, че тези, които вярват и работят в посока развитие на бизнеса, са усетили, чу нама път само нагоре. Нещата тръгват и надолу. Въпросът е когато вървим нагоре, да се подготвяме и за спускането. То е неизбежно. Това ще ни помогне.
Вярвам, защото виждам промените в страната. Вярвам, защото живея в най-европейския град в България. Бургас наистина е най-добрият град за живеене и за развитие на бизнеса.
/---/
[caption id="attachment_7477" align="alignleft" width="300" caption="Тодор Георгиев смята ,че правителстовто само преразпределя средства по комунистически тертип"]
[/caption]
Предприемачът Тодор Георгиев: Преразпределянето на средства не е пазарна икономика, а комунизъм
Тодор Георгиев е дипломиран икономист с няколко специализации, дългогодишен предприемач в сферата на транспорта, работодател и инвестиционен посредник на два инвестиционни фонда, базирани в Люксембург и Англия. Потърсихме го за кратък коментар относно икономическата ситуация в страната и някои от последните решения на икономическия екип на правителството.
Как виждате моментната икономическа ситуация в България и виждате ли обнадеждаващи „новини” за предприемачите?
Не, няма. Нищо обнадеждаващо и светло няма и не виждам нищо такова в следващата една година...
Защо са такива мрачни прогнозите ви?
Прогнозите са колкото мои, толкова и резултат от обективни икономически учения, които не съм измислил аз. На популярен език имам предвид следното. Нека започнем отзад напред. Първата социалистическа постъпка, която направи правителството. Така нареченото договаряне на задържане на цените. Това означава, че се генерира инфлация, която в последствие избива минимум „по две”. От една страна задържайки цените, тези хора след три месеца ще си калкулират риска от допълнително решение на правителството за замразяване на цените. Ако годишната инфлация за тези три месеца е 2%, те ще увеличат цените с 8%, за да могат да се предпазят от следващи такива стъпки.
Значи кое е характерно за прохождащия капитализъм у нас...характерно е това, че е много плашлив, свит и притеснен и не вярва на правителството. Говорим, че има добра икономическа обстановка тогава, когато бизнесът вярва на решенията на хората, които е избрал. Хората, които е избрал три години са изключително алогични и непоследователни в икономическите си решения, вкюлчително в назначенията си. Чисто субективно казано от разговори с колеги, докато беше Трайков министър на икономиката, бяхме що годе спокойни. Най-малкото защото Трайков е един от нас. Той е минал по стълбицата на бизнеса, познава в детайли икономическите решения, той много добре осъзнава като икономист и управленец какъв ще бъде резултатът от всяко едно действие положително или отрицателно за пазара...
...но той беше посочен като виновник и едва ли не обвинен, че е работил в полза на бизнеса, а не за държавата...
Разделението на държавата от бизнеса, това е комунизъм. Ленин го е напарвил с въвеждането на НЭП, новая экономическая политика. Отделил държавата от бизнеса, дал му възможност да разцъфне и после го е смачкал. Това е моята за съвременния български преход. Според нея мечтата на всяко българско правителство е да национализира всичко, което е продало старото правителство, за да го приватизира отново по правилен начин с правилните хора. Всеки път едно и също.
А новият министър Добрев, проучих го. Той е завършил арт колеж. История на изкуствата в шесторазряден американски колеж, държавен. Питах какво е работил. Бил е в отдел „култура” на община Хасково, после депутат, а сега министър на икономиката. В един момент този човек взима управленски решения мегаминистерството на икономиката.
Още нещо е много важно. Когато президентът Обама се изкаже, когато негов министър се изкаже по някакъв проблем, това води до ефект до цялата световна икономика. Затова един управленец трябва много да внимава какво говори.
Понеже инвеститорите, бизнесмените, работодателите, работниците дори четат най-малкото и изобщо всички се опитваме да разберем какво ще е бъдещето, как се развиват нещата. Икономическата среда всъщност.
В комунизма държавата се грижи да създаде подходяща среда за растеж на икономиката. Преразпределянето на средства, това което министър Дянков прави три години, знаете израза „Аз давам”, е комунизъм. Само при комунизма има преразпределение на благата. Някъде четох, че единственото дясно на Бойко Борисов е посоката, от която гледа към деколтето на Меркел. Това е чист сталинизъм в икономически аспект. Трябва да се научи едно. Изказвайки се публично по каквато и да е икономическа тема, въпреки че изказванията му визират неговия електорат флизьорки и козметички, защото е нямало случай да не вляза във фризьорски салон и да не ми кажат „Аз обичам Бойко, ще ви направя намаление, щото приличаш на него”. Лошото е това, че неговите изказвания се записват от втория секретар или търговския аташе на всяко едно посолство. Оташетата всяка седмица накрая дават доклад за икономическата ситуация в България. Този доклад отива във външните им министерства и е на разположение на търговските им камари. И когато се появи инвеститор, първото, което ще направи, е да погледне тези доклади. Те вярват на своите хора. Чете доклада и ако в него пище, че премиерът е твърде непоследователен в изказванията си, а тази дума непоследователност в изказванията, означава непоследователност и в политиката, а това плаши хората. Затова ако се върнем в последните три години, ние реално нямаме почти нито един инвеститор, не че при Станишев имаше кой знае колко. Под инвестиция разбираме минимална сума 100 млн. евро. Представлявам два фонда, единият е базиран в лихтенщайн, другият в Лондон...представлявам е силно казано, доколкото съм техен агент. Ако забележа нещо подходящо за инвестиране, като минималният праг е 100 млн. евро, трябва да им се обадя. Нищо не съм видял тук. Имахме една идея за развитие на голям химически завод за специализирана продукция, но ги уплашиха сигналите от четири месеца ще има ли товарни превози или няма да има товарни превози.Това е изключително важно. Защото икономиката се крепи на железниците във всяка една страна...
Нали имаше идея „Товарни превози” да бъдат продадени или да бъдат един вид заменени срещу дълг към „Сименс”...Две различни идеи...продава се или се заменя..
За какво плащаме данъци тогава. Продава се ...не можеш да продадеш националния си превозвач, просто той е част от националната сигурност. Ние говорим, че някой ще напада Иран или Иран ще напада някого. Ние трябваме да имам такива мобилизационни планове, а железницата е част от тях. Да питат щаба на НАТО, те ще им кажат същото, че железниците са неприкосновени. А второто какво беше?
Премиерът постави като вариант „Товарни превози” да бъдат заменени, да покрият дълг от 300 млн. към „Сименс”...
Да си говорим откровено. 300 млн. са много пари за теб и за мен. За една държава и то за най-основният елемент в икономиката – железниците, да кажеш ,че са много пари.Още повече, че те не са толкова. Не е проблем, във всяка една държава железницата е дотирана. Те имат социален елемент. Когато автобусите вдигат цените заради поскъпване на горивата, железницата се превръща в регулатор на цените, т.е ги сваля. Първо е по-удобно, второ е по-бързо и трето българските железници обхващат почти всички точки на страната.
Но нали става въпрос за товарните превози?
Това, че те не работят, те не работят, защото икономиката не работи. Това е така, защото хем искаме да работят по капиталистически, хем в същото време ги управляваме по социалистически. Когато искаш държавната компания да се развива като капиталистическа компания, управлявай я като такава. Когато БДЖ прави търг, трябва да зареди гориво за мотрисите си, тя е задължена да направи търг по закона за обществените поръчки. Най-добрата оферта не я пишат железничарите, а им я спускат от министерството. Защо частната фирма да купува откъдето поиска гориво, а БДЖ не. При капитализмът най-важни са резултатите. Има ли резултата, добре е управлявано. Няма ли резултат, режеш главите на целия борд на директорите и наемаш дори външни лица. Така се прави капитализъм. Не с ограничения.
Та, така с БДЖ. Дай им възможност да работят, но им търси отговорност.
До момента посочвате само „спирачки” пред бизнеса. Посочете и нещо оптимистично...
Не, няма. Не, не, не. Има два варианта. Ако останат сегашните да управляват, първото, което трябва да направят, е да си затворят устите. Значи в политиката има нещо изключително важно. Когато министерството „Х” реши да направи някаква промяна, не излиза министърът да я обяви. Излиза неговият говорител. Министърът е последна инстанция. Докато говорителят каже, че ще се замразят цените, министърът тактически изчезва за две седмици, например. Вижда се какво е настроението и тогава министърът излиза, за да каже, че няма да се направи това, защото е вредно за икономиката. Затова е последна инстанция. Ако той си промени мнението, излиза ката, че лъже и не е политик. Казаната дума е хвърлен камък, нали така. Затова аз се чудя на тези хора от правителството...имат си щабове, пиари...да пуснат тях да говорят. Защот трябва всеки дне да излизат по телевизията да стават смешни. Работата на говорителя е да бъде бушон, да обере негативите. Това е. Не го правят. Премиерът се изказва по всеки въпрос. Защо? Това, което той каже, се приеме за окончателно и ако си промени на другия ден мнението, това плаши както външните бизнесмени, така и нас, които сме тука. Казваме си, това е алогично. Ще инвестираме 10 млн. евро в нещо и утре ще ни кажат това повече няма да е така и изгаряме.
Като човек, който е врял и кипял в родната икономическа среда, какво бихте препоръчал на младите предприемачи, които сега прохождат и упорито работят в България?
В този момент да слагат парите в банка под лихва и да живеят с минимални разноски. Няма никакъв инвестиционен климат. Каквото и да направят в момента, ще се набутат. Където и да тръгнат, ще бъдат набутани. Каквото и да предпиремат, пак ще бъдат набутани. Нека да дойдат или другите или тези да си сменят уловията на начина на работа. Най-важното да си контролират администрацията. В България, за да започнеш бизнес, трябват 256 документа да се изкарат. Четири пъти ме връщат от Агенцията по вписванията. Всеки път ми взимат по 50 лв. Единият път ме врънаха, защото имало печат върху подписа. Трябвало да има печат и отляво. После ме върнаха, защото трябвало да има печат горе на главата. Добре, защо трябва да има три печата на един документ, с който аз не искам нищо. Аз регистрирам едно вписване. Регистрирам го, защо три печата. Всеки път се редиш на опашки, всеки път чакаш...защо? Ей, такива неща, такива безумия. И още нещо.
Ако има нещо, което е вредно за икономиката на една затънала страна, това е плоският данък.
Да, но този данък беше въведен от предното правителство, а не от сегашното...
Беше въведен, понеже излизахме от колапс, ако си спомняте. Това беше на петата година след колпаса, икономиката едва живваше. Сега сме пак в колапс. Плоският данък прави богатите по-богати и бедните по-бедни. Това е социалната стран, но по-важното е това, че ограничава приходите на държавата.
Бях в известна компания за търговия с горива и един неин вицепрезидент в частен разговор ми каза „каква е тази държава, в която ние даваме 37.2% от общите приходи за първото полугодие” Има предвид от акциз и ДДС. Смисълът е да има подоходен данък, защото носи по-големи приходи на държавата. Не знам дали ви е известно, но в САЩ няма ДДС. Те имат 3% данък оборот. Приходите на американската държава се събира от подоходния данък..
Сигурно доста стриктно се събира?
Не е стриктно, ами...дъщеря ми е шеф на правния отдел на „Прайс уотър хаус” в Цюрих. Тя отговаря за всички американски компании в Европа и за лични услуги към лица. Казва ми, че всяка година тези хора са безкрайно съвестни. Има трагедии, ругатни, хващат се за сърцето в офиса, но си подават данъчната декларация и и плащат, защото най-голямото престъпление срещу американската държава е неплащането на данъци. Това се счита за заплаха срещу националната сигурност, защото като не плащаш данъци, причиш на армията да ти пази интересите. Така се решават бързо и лесно нещата.
Коментари
[/caption]
Димитър Людиев: Икономиката ни върви към по-добро
Димитър Людиев е председател на Сдружението на хлебопроизводителите в България. Бургаският предприемач е създател и собственик на фирмата за хлебни изделия „JLP” и верига фурни “ZIA”, чиито продукти се продават в търговската мрежа по цялата страна. Людиев е водач на групата общински съветници на ГЕРБ в общински съвет в Бургас. Въпреки трудностите и сложната икономическа ситуация у нас бизнесменът продължава да вярва, че икономическата среда у нас дава достатъчно големи възможности за упоритите и предприемчиви българи. Ето и неговата теза в рубриката „Дуел”
Как оценяте икономическата ситуация у нас в момента?
Моето усещане е, че икономиката ни върви в добра посока. Има растеж. След няколкогодишната криза бизнесът започна да се възстановява. Това са нормални процеси, защото правителството наложи много здрав контрол върху икономиката ни от гледна точка на събираемост на данъци, излизане от сивата икономика, спазване на европейски изисквания и стандарти в произвоството и търговията, така че нямаше как този перход да мине лесно или да бъде прескочен. Той си върви стъпало по стъпало.
Изсветляването на бизнеса продължава ли?
Продължава, но държавата не трябва да намаля контрола. Той трябва да е постоянен. С излизането на фирмите от сивата икономика ще има малка инфлация. Това е неизбежно. Бизнесът има нужда от средства. Ако „сивият бизнес” досега е разполагал със средства, сега те отиват за създаване на работна ръка, конкурентноспособност, инвестиции и реинвестиции в техника и технологии, ще има малка инфлация...тя е полезна и за обществото в малки размери. Трябва да се увеличат и заплатите, но няма как това да стане, ако няма малка инфлация. Няма откъде да дойдат средствата. Другото е износ, но ние не сме силни, а сме силни в туризма.
А европейските програми и фондове дават ли по-големи шансове пред българския бизнес?
Тези програми дават шанс, но според мен много голяма част от бизнеса е разочарован от участието на тези програми. Научихме се да пишем проекти и да участваме, но за съжаление не се оценяват винаги справедливо. Създадоха се консултантски агенции, които търсят комисионни, за да бъде спечелен определен проект. Това отблъсква бизнесът. Бизнесът е много строг към финансите. Никой няма да даде пари просто ей така за такъв риск. Казват „дайте ми една комисионна до 30%, а ние ще се опитаме да спечелим едни проект”. Такъв риск никой не поема.
Споменахте по високата събираемост на данъците, но според един икономически анализатор „плоският данък” вече не е стимул, а спирачка пред бизнеса. Как коментирате вие данъчната тежест?
Плоският данък е отдавна. Ако беше спирачка, бизнесът нямаше да се развива, а той се развива. Голяма част от фирмите бяха в сивия сектор и заобикаляха не само този данък. За мене е по-важно следното. Заради подобреното събиране на данъци, заради по-добрата данъчна дисциплина България в момента се развива. Строят се пътища, нови сгради, почти във всяка община нещо се прави и се случва.Нямаме задължения и опасения като в други страни членки на ЕС. Знаем какво е в Гърция, знаем какви са страховете в Италия и в Испания. Ние сме доста по-стабилни финансово. Нямаме дългове, но се развиваме бавно стъпка по-стъпка. Според мен не трябва да се засилва темпото.Обществото няма нужда от рязък скок нагоре. Трябва да се следва този начин на развитие. Стъпка по стъпка.
Да приемем, че развитието тип „стъпка по стъпка” е белег на някаква по-консервативна икономическа политика. Само че една от последните стъпки на правителството е доста рязка и изненадваща за бизнеса. Става въпрос за призива да се „задържат” и „замразят” цените на някои стоки. Вие освен политик сте и представител на бизнеса. Нормално ли е да се свалят цени с призиви на правителстото?
Ще се опитам да съчетая това, че съм политик и бизнесмен. Първо няма такава законова форма, под която бизнесът да бъде принуден да замразява цените. Да не говорим, че това не е никакъв пазарен метод. Може да не е пазарен, но пък е социален. Има социален ефект и всеки политик би го направил така.
Значи това не е заповед, а призив?
Аз така го приемам. Веригите са откликнали, защото това е вид реклама за тях. Казва се, че няма да бъде за сметка на производителите, но аз не го вярвам. Говоря като производител. Познавам психологията им, преговорите им, целите им на веригите...там за тяхна сметка няма. Там всичко е за сметка на доставчици и производители. Благодарение на това достигат такива социални и ниски цени. Но пък ние се научихме да се променяме, да сме бързи... и да задържаме нашите компетентни клиенти. Те знаят какво търсят и ниската цена не ги съблазнява, а разнообразие и качество на продуктите. Вече имаме информиран и компетентен потребител. Те търсят качество. Нямаме наплив към нискоценовите продукти. Те показаха, че са ниско ценови, защото качеството им не е високо. Когато се натиска един продукт с цената, той бива убиван и изчезва от пазара.
От дълги години сте в бизнеса и в производството. Какво бихте посъветвал младите предприемачи, които сега стартират своята дейност. Да плащат ли данъци?
Първо да потърсят възможности в България, защото тук не всички ниши са запълнени. Ако тук конкуренцията е жестока, на европейския пазар е още по-жестока. Данъците ни са едни от най-ниските ЕС. Работната ръка е компетентна, добре ориентирана, но е все още остава евтина, което намалява разходите на фирмите.
Не бих ги посъветвал да укриват данъци. В един момент ще си ги платят накуп. След време ще имат много неудобства. Не бих препоръчал да тръгнат така. Първата една две години може да има възход, докато го забележат и после може да стигне до фалит.
Плащайте си данъците, за да свикнете, че те са нашите задължения към обществото. Убеден съм, че бизнесът вече започна да вярва на политиците. Преди години ние си плащахме данъците, но не виждахме какво се случва с нашите пари, нито го усещахме, нито имахме информация. От няколко години виждам, че улицата, по която тръгвам сутрин за работа, има промени, има паркоместа, асфалтирана е. Когато се разхождам, виждам, че има велоалея. Виждам, че отпадъците се прибират нормално и нямам проблеми с тях. Всичко това ме мотивира да си плащам данъците, защото виждам, че с тях се случва нещо разумно и нещо, което е в полза на обществото. Когато не се вижда ефект от данъците, тогава сивата икономика се увеличава и активизира.
Да се заемат ли младите предприемачи с производство?
Ако имат идеи в дългосрочен план...за мен произвоството е доста по-стабилният бизнес. Услугите не дават толкова голяма възможност. Търговията завърта бързо средства, но тогава човек е изцяло зависим от останалите в своето развитие. Ако имат идеи и разчитат на себе си, според мен производтвото е по-сериозен вариант в дългосрочен план.
Вие оптимист ли сте за следващата една година в сферата на икономиката на фона на мрачните прогнози?
Оптимист съм, защото вярвам в това, което правя. Мисля, че тези, които вярват и работят в посока развитие на бизнеса, са усетили, чу нама път само нагоре. Нещата тръгват и надолу. Въпросът е когато вървим нагоре, да се подготвяме и за спускането. То е неизбежно. Това ще ни помогне.
Вярвам, защото виждам промените в страната. Вярвам, защото живея в най-европейския град в България. Бургас наистина е най-добрият град за живеене и за развитие на бизнеса.
/---/
[caption id="attachment_7477" align="alignleft" width="300" caption="Тодор Георгиев смята ,че правителстовто само преразпределя средства по комунистически тертип"]
[/caption]
Предприемачът Тодор Георгиев: Преразпределянето на средства не е пазарна икономика, а комунизъм
Тодор Георгиев е дипломиран икономист с няколко специализации, дългогодишен предприемач в сферата на транспорта, работодател и инвестиционен посредник на два инвестиционни фонда, базирани в Люксембург и Англия. Потърсихме го за кратък коментар относно икономическата ситуация в страната и някои от последните решения на икономическия екип на правителството.
Как виждате моментната икономическа ситуация в България и виждате ли обнадеждаващи „новини” за предприемачите?
Не, няма. Нищо обнадеждаващо и светло няма и не виждам нищо такова в следващата една година...
Защо са такива мрачни прогнозите ви?
Прогнозите са колкото мои, толкова и резултат от обективни икономически учения, които не съм измислил аз. На популярен език имам предвид следното. Нека започнем отзад напред. Първата социалистическа постъпка, която направи правителството. Така нареченото договаряне на задържане на цените. Това означава, че се генерира инфлация, която в последствие избива минимум „по две”. От една страна задържайки цените, тези хора след три месеца ще си калкулират риска от допълнително решение на правителството за замразяване на цените. Ако годишната инфлация за тези три месеца е 2%, те ще увеличат цените с 8%, за да могат да се предпазят от следващи такива стъпки.
Значи кое е характерно за прохождащия капитализъм у нас...характерно е това, че е много плашлив, свит и притеснен и не вярва на правителството. Говорим, че има добра икономическа обстановка тогава, когато бизнесът вярва на решенията на хората, които е избрал. Хората, които е избрал три години са изключително алогични и непоследователни в икономическите си решения, вкюлчително в назначенията си. Чисто субективно казано от разговори с колеги, докато беше Трайков министър на икономиката, бяхме що годе спокойни. Най-малкото защото Трайков е един от нас. Той е минал по стълбицата на бизнеса, познава в детайли икономическите решения, той много добре осъзнава като икономист и управленец какъв ще бъде резултатът от всяко едно действие положително или отрицателно за пазара...
...но той беше посочен като виновник и едва ли не обвинен, че е работил в полза на бизнеса, а не за държавата...
Разделението на държавата от бизнеса, това е комунизъм. Ленин го е напарвил с въвеждането на НЭП, новая экономическая политика. Отделил държавата от бизнеса, дал му възможност да разцъфне и после го е смачкал. Това е моята за съвременния български преход. Според нея мечтата на всяко българско правителство е да национализира всичко, което е продало старото правителство, за да го приватизира отново по правилен начин с правилните хора. Всеки път едно и също.
А новият министър Добрев, проучих го. Той е завършил арт колеж. История на изкуствата в шесторазряден американски колеж, държавен. Питах какво е работил. Бил е в отдел „култура” на община Хасково, после депутат, а сега министър на икономиката. В един момент този човек взима управленски решения мегаминистерството на икономиката.
Още нещо е много важно. Когато президентът Обама се изкаже, когато негов министър се изкаже по някакъв проблем, това води до ефект до цялата световна икономика. Затова един управленец трябва много да внимава какво говори.
Понеже инвеститорите, бизнесмените, работодателите, работниците дори четат най-малкото и изобщо всички се опитваме да разберем какво ще е бъдещето, как се развиват нещата. Икономическата среда всъщност.
В комунизма държавата се грижи да създаде подходяща среда за растеж на икономиката. Преразпределянето на средства, това което министър Дянков прави три години, знаете израза „Аз давам”, е комунизъм. Само при комунизма има преразпределение на благата. Някъде четох, че единственото дясно на Бойко Борисов е посоката, от която гледа към деколтето на Меркел. Това е чист сталинизъм в икономически аспект. Трябва да се научи едно. Изказвайки се публично по каквато и да е икономическа тема, въпреки че изказванията му визират неговия електорат флизьорки и козметички, защото е нямало случай да не вляза във фризьорски салон и да не ми кажат „Аз обичам Бойко, ще ви направя намаление, щото приличаш на него”. Лошото е това, че неговите изказвания се записват от втория секретар или търговския аташе на всяко едно посолство. Оташетата всяка седмица накрая дават доклад за икономическата ситуация в България. Този доклад отива във външните им министерства и е на разположение на търговските им камари. И когато се появи инвеститор, първото, което ще направи, е да погледне тези доклади. Те вярват на своите хора. Чете доклада и ако в него пище, че премиерът е твърде непоследователен в изказванията си, а тази дума непоследователност в изказванията, означава непоследователност и в политиката, а това плаши хората. Затова ако се върнем в последните три години, ние реално нямаме почти нито един инвеститор, не че при Станишев имаше кой знае колко. Под инвестиция разбираме минимална сума 100 млн. евро. Представлявам два фонда, единият е базиран в лихтенщайн, другият в Лондон...представлявам е силно казано, доколкото съм техен агент. Ако забележа нещо подходящо за инвестиране, като минималният праг е 100 млн. евро, трябва да им се обадя. Нищо не съм видял тук. Имахме една идея за развитие на голям химически завод за специализирана продукция, но ги уплашиха сигналите от четири месеца ще има ли товарни превози или няма да има товарни превози.Това е изключително важно. Защото икономиката се крепи на железниците във всяка една страна...
Нали имаше идея „Товарни превози” да бъдат продадени или да бъдат един вид заменени срещу дълг към „Сименс”...Две различни идеи...продава се или се заменя..
За какво плащаме данъци тогава. Продава се ...не можеш да продадеш националния си превозвач, просто той е част от националната сигурност. Ние говорим, че някой ще напада Иран или Иран ще напада някого. Ние трябваме да имам такива мобилизационни планове, а железницата е част от тях. Да питат щаба на НАТО, те ще им кажат същото, че железниците са неприкосновени. А второто какво беше?
Премиерът постави като вариант „Товарни превози” да бъдат заменени, да покрият дълг от 300 млн. към „Сименс”...
Да си говорим откровено. 300 млн. са много пари за теб и за мен. За една държава и то за най-основният елемент в икономиката – железниците, да кажеш ,че са много пари.Още повече, че те не са толкова. Не е проблем, във всяка една държава железницата е дотирана. Те имат социален елемент. Когато автобусите вдигат цените заради поскъпване на горивата, железницата се превръща в регулатор на цените, т.е ги сваля. Първо е по-удобно, второ е по-бързо и трето българските железници обхващат почти всички точки на страната.
Но нали става въпрос за товарните превози?
Това, че те не работят, те не работят, защото икономиката не работи. Това е така, защото хем искаме да работят по капиталистически, хем в същото време ги управляваме по социалистически. Когато искаш държавната компания да се развива като капиталистическа компания, управлявай я като такава. Когато БДЖ прави търг, трябва да зареди гориво за мотрисите си, тя е задължена да направи търг по закона за обществените поръчки. Най-добрата оферта не я пишат железничарите, а им я спускат от министерството. Защо частната фирма да купува откъдето поиска гориво, а БДЖ не. При капитализмът най-важни са резултатите. Има ли резултата, добре е управлявано. Няма ли резултат, режеш главите на целия борд на директорите и наемаш дори външни лица. Така се прави капитализъм. Не с ограничения.
Та, така с БДЖ. Дай им възможност да работят, но им търси отговорност.
До момента посочвате само „спирачки” пред бизнеса. Посочете и нещо оптимистично...
Не, няма. Не, не, не. Има два варианта. Ако останат сегашните да управляват, първото, което трябва да направят, е да си затворят устите. Значи в политиката има нещо изключително важно. Когато министерството „Х” реши да направи някаква промяна, не излиза министърът да я обяви. Излиза неговият говорител. Министърът е последна инстанция. Докато говорителят каже, че ще се замразят цените, министърът тактически изчезва за две седмици, например. Вижда се какво е настроението и тогава министърът излиза, за да каже, че няма да се направи това, защото е вредно за икономиката. Затова е последна инстанция. Ако той си промени мнението, излиза ката, че лъже и не е политик. Казаната дума е хвърлен камък, нали така. Затова аз се чудя на тези хора от правителството...имат си щабове, пиари...да пуснат тях да говорят. Защот трябва всеки дне да излизат по телевизията да стават смешни. Работата на говорителя е да бъде бушон, да обере негативите. Това е. Не го правят. Премиерът се изказва по всеки въпрос. Защо? Това, което той каже, се приеме за окончателно и ако си промени на другия ден мнението, това плаши както външните бизнесмени, така и нас, които сме тука. Казваме си, това е алогично. Ще инвестираме 10 млн. евро в нещо и утре ще ни кажат това повече няма да е така и изгаряме.
Като човек, който е врял и кипял в родната икономическа среда, какво бихте препоръчал на младите предприемачи, които сега прохождат и упорито работят в България?
В този момент да слагат парите в банка под лихва и да живеят с минимални разноски. Няма никакъв инвестиционен климат. Каквото и да направят в момента, ще се набутат. Където и да тръгнат, ще бъдат набутани. Каквото и да предпиремат, пак ще бъдат набутани. Нека да дойдат или другите или тези да си сменят уловията на начина на работа. Най-важното да си контролират администрацията. В България, за да започнеш бизнес, трябват 256 документа да се изкарат. Четири пъти ме връщат от Агенцията по вписванията. Всеки път ми взимат по 50 лв. Единият път ме врънаха, защото имало печат върху подписа. Трябвало да има печат и отляво. После ме върнаха, защото трябвало да има печат горе на главата. Добре, защо трябва да има три печата на един документ, с който аз не искам нищо. Аз регистрирам едно вписване. Регистрирам го, защо три печата. Всеки път се редиш на опашки, всеки път чакаш...защо? Ей, такива неща, такива безумия. И още нещо.
Ако има нещо, което е вредно за икономиката на една затънала страна, това е плоският данък.
Да, но този данък беше въведен от предното правителство, а не от сегашното...
Беше въведен, понеже излизахме от колапс, ако си спомняте. Това беше на петата година след колпаса, икономиката едва живваше. Сега сме пак в колапс. Плоският данък прави богатите по-богати и бедните по-бедни. Това е социалната стран, но по-важното е това, че ограничава приходите на държавата.
Бях в известна компания за търговия с горива и един неин вицепрезидент в частен разговор ми каза „каква е тази държава, в която ние даваме 37.2% от общите приходи за първото полугодие” Има предвид от акциз и ДДС. Смисълът е да има подоходен данък, защото носи по-големи приходи на държавата. Не знам дали ви е известно, но в САЩ няма ДДС. Те имат 3% данък оборот. Приходите на американската държава се събира от подоходния данък..
Сигурно доста стриктно се събира?
Не е стриктно, ами...дъщеря ми е шеф на правния отдел на „Прайс уотър хаус” в Цюрих. Тя отговаря за всички американски компании в Европа и за лични услуги към лица. Казва ми, че всяка година тези хора са безкрайно съвестни. Има трагедии, ругатни, хващат се за сърцето в офиса, но си подават данъчната декларация и и плащат, защото най-голямото престъпление срещу американската държава е неплащането на данъци. Това се счита за заплаха срещу националната сигурност, защото като не плащаш данъци, причиш на армията да ти пази интересите. Така се решават бързо и лесно нещата.
Коментари