Иван Иванов: Трябва да имаме стратегия за развитието на туризма

-Г-н Иванов, как според Бургаската туристическа камара се отрази атентатът на бургаското летище на туристическия поток? -От анализите, които направихме за месец юли и извършената съпоставка с юли миналата година се очертаха следните тенденции. Първо – имаме спад на израелския пазар с 54%. Така или иначе където и по света да се случи това, което стана на нашето летище, това дава отражение върху туристопотока. Имаме спад на туристическите пазари в Ирландия с 41%, Белгия с 28%, безпокои ме спадът от скандинавските страни. Например една Финландия, която проявяваше интерес към РБългария, има спад от 25%. -Това са отказани почивки? -По отношение на Израел това са отказани почивки. По отношение на скандинавските страни това са туристи, пренасочени към други дестинации. Искам да обясня защо се получава така. Знаете много добре, че Алма тур и България еър дадоха голямо отражение в търсенето на българския туристически продукт в следствие на допуснати грешки, неизвозени туристи. Правителствата на Швеция и Финландия разпоредиха на своите експерти от туристическия бизнес да разработят критерии за оценка на дестинациите. В областта на посрещането, настаняването, изхранването и обслужването изобщо. И тези, които имат оценка от 5 нагоре, по препоръка на съответните правителства са тотално изоставени като туристически дестинации. Те искат сигурността на туриста и обслужването  да са с високо качество. -А какъв е етническия профил на туристопотока? -Ако правим съпоставка с началото на голямата икономическата криза, имаме спад като цяло 10-11%. Особено за 2008 – 2009-та година. След този период постепенно българският туристически продукт започна да се налага. Българското Черноморие разполага с една добра, модерна материална база и е естествено, че към тази база се прояви очакван интерес. На първо място най-голям ръст през последните години има от Руската федерация. През тази година имаме гости от Германия, като изоставането от юни беше покрито от потока туристи през юли. Към нашия продукт има особен интерес от страните бивши членки на СИВ поради „ол инклузив”-а. Това дава възможност туристите сами перфектно да планират своите разходи. И това като цяло дава възможност за една добра почивка. -А през годините как се променяше потока от туристи? -Водещи пазари са били държави като ГФР, Великобритания и бившия СССР и изобщо бившите страни на СИВ като започнем от Украйна и стигнем до Унгария. Сега пак имаме почиващи от тези страни независимо какво е станало с тях в геополитическо отношение. Появиха се и нови пазари, например за миналата година новата за нас беше Кувейтския пазар. През настоящата година към нашия продукт проявиха интерес доста туристи от Швейцария. Това е нещо, което е било факт преди много години. Преди години имахме много туристи от Франция, Испания, Турция. Тези пазари сега отново се опитват да възстановяват позиции у нас. -В България туристите през лятото идват заради морето, през зимата заради снега и снежните писти. Къде е мястото на алтернативните видове туризъм, те развиват ли се, как? -Естествено, че имат развитие и алтернативните видове туризъм. Това са култовият туризъм, културният, детският туризъм, туризъм на различните видове антропогенни ресурси, на които е богата България. Екотуризъм, пешеходният туризъм, ловният туризъм. Всеки по различен начин разбира туризма и търси своя туризъм, колкото са различни хората, толкова са различни интересите им. Но според мен, не може само с едни разкопки да говорим, че сме започнали да развиваме исторически туризъм. Ако намерим някакви мощи, дали ще са на Йоан Кръстител или други това съвсем не е достатъчно, за да развиваме туризъм, поклонически в случая. Необходими са поне три съществени момента според мен. Първо – великолепна инфраструктура. Второ – за да развиваш култов туризъм, трябват изключително много средства за реклама. Не 7,5 млн., не 35 млн. лв.,  има страни, които разходват по 300 до 500 млн. евро, за да наложат такъв вид туристически продукт. Трето – това може да се прави само от хора с високи професионални квалификации, не само в областта на културата и историята, но с високо чувство на патриотизъм и любов към собствената страна. И разбира се – с добро материално възнаграждение. Иначе много лекции съм слушал, много статии съм чел, но това не значи, че ние вече сме започнали да развиваме култов или културен туризъм. -Както сам казахте пред малко материалната база по Черноморието през последните години се разви много интензивно. Имаме ли достатъчно добри и подготвени кадри, които да обслужват тази база? -Поставяте ми един доста болен въпрос. Защо? Заедно с отговорната ми стопанска работа дълги години бях преподавател в нашия институт по международен туризъм. Тогава практиката заедно с теорията вървяха ръка за ръка. Имаше много часове за учебни практики. Особено при организация на туристическото обслужване, където бъдещите екскурзоводи по конкретна програма се подготвяха на съответния език да изнасят своите беседи. Сега имаме изключително много професионални гимназии, колежи, университети, които имат катедри по туризъм, но искам да заявя отговорно – ако човек погледне какъв е критерия за приема на студенти или на учащи се в колежите…В една Чехия, в една Франция, в една Турция правят това, което ние правехме преди години. Трябва да има и вътрешен хъс и стремеж да станеш добър специалист, най-добрия. При нас добрите или най-добрите след като завършат своето висше образование като специалисти по поредица причини, от една страна възнаграждението и от друга скъсяването на туристическия сезон /ние всяка година намаляваме сезона с по една седмица и сезона става 80-90 дни/ намират реализация в чужбина. Според мен трябва да имаме стратегия за развитието на българския туризъм за 15-20 години напред. Това направиха Турция и Хърватска, Румъния направи такава стратегия, Русия има такава стратегия до 2020 година. Стратегията за развитието на туризма трябва да върви паралелно с квалификацията на кадрите. Коментари