[caption id="attachment_7186" align="alignleft" width="300" caption="Ира е създала заедно със своя съпруг един малък рай"]
[/caption]
Запознайте се с д-р Ирина Кайгародова. Тя е родена на о. Сахалин, но цялата й трудова биография минава във Владивосток. Кардиоложката е уважаван лекар в своя град, изкушена е също така от политиката и става активен депутат в местната Дума. Със своя съпруг Виктор в един момент решават, че искат да напуснат страната и да се установят да живеят извън пределите на Русия. Пред тях като стена се изправя дилемата – къде? Съпругът Витя иска да се заселят в Китай. Това е близка до Владивосток страна, която предлага добър живот и добри възможности. Днес Ирина споделя, че е положила усилия да се съгласи със съпруга си, но казва, че само след две седмици прекарани в Китай и й идва да крещи: „Искам у дома!”
Родителите на Ирина и нейната сестра са идвали в България през 70-те и 80-те години. Много е слушала за страната ни и все хубави неща. Това остава в съзнанието й и най-вероятно определя и избора на семейството. Да дойдат и да заживеят тук. Разглеждат много сайтове. В избора им най-вероятно се намесва и семейство Ямщикови, техни приятели, които вече живеят в Бургас. Така семейството на д-р Ира идва на оглед в България през септември 2009 г. Озовават се в Бургас. Остават очаровани от природата, морето, хората. Къпят се в морето през есента, което както казват и днес е много важно за тях. И остават, но не в морския град, а избират спокойствието на село Каменар в община Поморие.
Купуват си двор и основи на къща, която докторката превръща в уютен и красив дом, в който днес заедно с Витя прекарват дните и нощите си. Д-р Ира казва, че всеки ден се убеждават колко правилен е избора им да дойдат и да живеят тук. Никога не й е идвало да крещи: „Искам у дома!” Защото казва, че това е домът й. Езика е близък, религията е една и съща, хората са добри и гостоприемни.
[caption id="attachment_7187" align="alignleft" width="300" caption="Чаровната докторка украсява всеки свой разказ за България с усмивка"]
[/caption]
С много смях обаче си припомнят и комични ситуации от първите си дни и месеци в България. Как един ден решават да пият кафе в Бургас, избират приятно кафене, но бързо си тръгват обидени, защото момчето от кафето на въпроса им: „Има ли кафенце за нас?” завърта главата си по български, за да потвърди, че има кафе, което за руснаците означава „Не”. Д-р Кайгародова казва, че като децата започват да учат български най-напред по рекламните табели по улицата, по магазини и заведения, но се натъкват на магазин, който се казва „Тя и Той”. Минават често край този магазин и не могат да се начудят какво е това ТЯ и ТОЙ. Докато накрая учителката им по български в хода на един урок казва, че ТЯ и ТОЙ е ОН и ОНА. И всичко си идва на мястото. Двамата казват, че завинаги ще запомнят този урок и хората от центъра за работа с имигранти в Бургас.
В Каменар д-р Ира и съпругът й Виктор имат съсед дядо Димитър, с който са в непрекъсната размяна на продукти за хранене и пиене. Ирина се шегува, че тази натурална размяна никога вероятно няма да има край. Дядо Димитър дава тикви, те му връщат бонбони и бисквити, след това дядо Димитър дава домати и краставици, а те му носят цитрусови плодове и т.н. и т.н. една безкрайна размяна на стоки и добри чувства между съседи. Ирина не може да се начуди и на отношенията си с баба Елена. Ние, казва, говорим дълго, дълго, аз на руски, тя на български и се разбираме и можем да отнесем така с часове – в сладки приказки.
Днес в дома на д-р Ира и Витя са и синът им Тимофей със съпругата му Юлия. Преди година идват на гости на родителите си, а сега правят всичко възможно, за да останат и те да живеят в тихото и спокойно село Каменар на няколко километра от брега на гостоприемното Черно море.
автор: Йоана Гюрова
Коментари
[/caption]
Запознайте се с д-р Ирина Кайгародова. Тя е родена на о. Сахалин, но цялата й трудова биография минава във Владивосток. Кардиоложката е уважаван лекар в своя град, изкушена е също така от политиката и става активен депутат в местната Дума. Със своя съпруг Виктор в един момент решават, че искат да напуснат страната и да се установят да живеят извън пределите на Русия. Пред тях като стена се изправя дилемата – къде? Съпругът Витя иска да се заселят в Китай. Това е близка до Владивосток страна, която предлага добър живот и добри възможности. Днес Ирина споделя, че е положила усилия да се съгласи със съпруга си, но казва, че само след две седмици прекарани в Китай и й идва да крещи: „Искам у дома!”
Родителите на Ирина и нейната сестра са идвали в България през 70-те и 80-те години. Много е слушала за страната ни и все хубави неща. Това остава в съзнанието й и най-вероятно определя и избора на семейството. Да дойдат и да заживеят тук. Разглеждат много сайтове. В избора им най-вероятно се намесва и семейство Ямщикови, техни приятели, които вече живеят в Бургас. Така семейството на д-р Ира идва на оглед в България през септември 2009 г. Озовават се в Бургас. Остават очаровани от природата, морето, хората. Къпят се в морето през есента, което както казват и днес е много важно за тях. И остават, но не в морския град, а избират спокойствието на село Каменар в община Поморие.
Купуват си двор и основи на къща, която докторката превръща в уютен и красив дом, в който днес заедно с Витя прекарват дните и нощите си. Д-р Ира казва, че всеки ден се убеждават колко правилен е избора им да дойдат и да живеят тук. Никога не й е идвало да крещи: „Искам у дома!” Защото казва, че това е домът й. Езика е близък, религията е една и съща, хората са добри и гостоприемни.
[caption id="attachment_7187" align="alignleft" width="300" caption="Чаровната докторка украсява всеки свой разказ за България с усмивка"]
[/caption]
С много смях обаче си припомнят и комични ситуации от първите си дни и месеци в България. Как един ден решават да пият кафе в Бургас, избират приятно кафене, но бързо си тръгват обидени, защото момчето от кафето на въпроса им: „Има ли кафенце за нас?” завърта главата си по български, за да потвърди, че има кафе, което за руснаците означава „Не”. Д-р Кайгародова казва, че като децата започват да учат български най-напред по рекламните табели по улицата, по магазини и заведения, но се натъкват на магазин, който се казва „Тя и Той”. Минават често край този магазин и не могат да се начудят какво е това ТЯ и ТОЙ. Докато накрая учителката им по български в хода на един урок казва, че ТЯ и ТОЙ е ОН и ОНА. И всичко си идва на мястото. Двамата казват, че завинаги ще запомнят този урок и хората от центъра за работа с имигранти в Бургас.
В Каменар д-р Ира и съпругът й Виктор имат съсед дядо Димитър, с който са в непрекъсната размяна на продукти за хранене и пиене. Ирина се шегува, че тази натурална размяна никога вероятно няма да има край. Дядо Димитър дава тикви, те му връщат бонбони и бисквити, след това дядо Димитър дава домати и краставици, а те му носят цитрусови плодове и т.н. и т.н. една безкрайна размяна на стоки и добри чувства между съседи. Ирина не може да се начуди и на отношенията си с баба Елена. Ние, казва, говорим дълго, дълго, аз на руски, тя на български и се разбираме и можем да отнесем така с часове – в сладки приказки.
Днес в дома на д-р Ира и Витя са и синът им Тимофей със съпругата му Юлия. Преди година идват на гости на родителите си, а сега правят всичко възможно, за да останат и те да живеят в тихото и спокойно село Каменар на няколко километра от брега на гостоприемното Черно море.
автор: Йоана Гюрова
Коментари