Съвременната криза е “Благото”, което ни се дава за прехода на по-високо ниво

В близко бъдеще човечеството ще се освободи от видовете работа, които не са необходими. Ще останат тези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот и работа в рамките на два-три часа на ден. През останалото време хората ще са освободени да осъществяват общуването си, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развиване. Можем да разглеждаме Съвременната Криза като положително явление, като “Раждане” на едно ново общество, “Ново човечество”, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединяване и реализиране на всички възможности, които има всеки от нас, а не като трагедия и бедствие. Необходимо е правилно разбиране и отношение към Кризата, а също правилни действия за противодействие на нейните влияния. Ние се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, като създаваме от цялото човечество образът на “един човек”, чийто части взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло. В него разкриваме силата, която ни дава усещането, че всеки от нас живее не в лично, вътрешно усещане, а в общото възприемане на това единно цяло, като чувстваме живота на всички останали, които ни стават така близки, че ги разбираме, чувстваме и се включваме в тях. Нашата психология, отношението ни към живота и мирогледът ни се изменят от дребното, егоистично, тясно, лично усещане в широко и глобално възприятие. Целият процес, който изминаваме се дели на две части. Първа част е пътят, който сме изминали досега, характерен със слабо взаимодействие на човека с обкръжението му. Вторият, който ни предстои е периодът на Глобална и Интегрална Криза. Ще достигнем до усещането, че няма друг избор освен с помощта на обкръжаващата ни среда да се развиваме в такава насока, че и цялото човечество да стане Интегрално и Глобално, да сме свързани заедно, като един Човек с едно сърце. Това се постига с образоване и възпитаване на принципа на интеграленото, съвместно общуване . Това е животът на „човешко“ ниво, започващ след напускането на “животинското” ниво, на което сме живели с принцип: “по волята на случая”. А сега започваме съвсем съзнателно да направляваме развитието си в определена посока по пътя към съвършенството. Винаги сме правили механични, студени сметки, за да въведем ред във финанси, материалнo снабдяване, суровини, всякакви сделки, без да се интересуваме от човека, съпътстващ тези дейности. Но сега стигаме до ситуация, в която виждаме, че тази форма на отношения е остаряла. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, съзнателно участие с доверие и разбиране! Освен суха пресметливост е необходимо и човешко отношение, степен на привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всекиго по още нещо над прагматичните действия. Защото основата на човека е желанието. А то е чувствено и иска да усети пълнота, което не се измерва с пари! Наслаждаваме се от усмивката на детето, обичаме го и не бихме го сравнили с нищо на света. Разчитаме на близките си хора затова, че ще се погрижат за нас, според силите и възможностите си след време, когато не можем да се справяме сами. Тоест, наблюдавайки обикновения живот, отношенията между поколенията, между хората, индустриалните отношения, отношенията в търговията, в образованието, в културата, в сигурността виждаме,че напълно сме загубили връзката един с друг, по причината, че не се обучаваме на тази връзка. Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората, които са били привързани към земята, към града, към своята страна, към Родината. Днес, тази връзка е доста неясна. Загубили сме, така важната привързаност към дома, без която човек не чувства смисъла и вкуса в живота. Невъзможно е да живеем, без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но така, не можем да продължаваме да живеем. Неслучайно, днешната Криза е толкова многопластова. Тя започва в “най-сухата” си форма – от парите, и започва да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните като вътрешната Криза в живота на човека, Кризата в семейните отношения, Кризата в отношенията с децата, Кризата в културата, Кризата в образованието, Кризата в здравеопазването, Кризата в сигурността и така до Криза в икономиката. Докато Кризата не стигна нивото, най-отдалечено от човешките чувства – икономиката, не ú обръщаме особено внимание, склонни да пренебрегнем чувствата си, но сега, стигнали до самия предел, като започнем да развиваме “кълбото” в обратната посока – от финансовото състояние до нас, виждаме, че ако не възстановим доверието помежду си, няма да се справим с Кризата. Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите и създава в него своеобразен “Сензор за обратни чувства”. Човек става по-чувствителен към това, как да се отнасят към него останалите, как той самият да се отнася към сближаването, към раздалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и така в него се пробужда загубеното от егоизма усещане за необходимостта от другите хора. Човекът все повече ще чувства, че в това е източникът на топлина, радост, успех и увереност, а не да се ограничи в своя дом и в грижата за обезпечаване с пенсия и здравеопазване. автор: Емилия Наумова         Коментари