24 юли 2012 2012-07-24 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Тодор Костов: Спасителската професия е тежка и неблагодарна

[caption id="attachment_6589" align="alignleft" width="300" caption="Тодор Костов е дългогодишен състезател по плуване със степен Заслужил майстор на спорта, както и Инструктор по плуване към НСА, Международен инструктор по плуване и водно спасяване, известен е в обществото с многобройните си заслуги за разпространяването и популяризирането на плуването като спорт"]Тодор Костов е дългогодишен състезател по плуване със степен Заслужил майстор на спорта, както и Инструктор по плуване към НСА, Международен инструктор по плуване и водно спасяване, известен е в обществото с многобройните си заслуги за разпространяването и популяризирането на плуването като спорт както и с интензивната си дейност в сферата на Водното спасяване.[/caption] -Г-н Костов, с днешна дата има ли достатъчно плувна култура българинът? -Плувната култура на българина към днешна дата е много слаба. Преди години имаше повече басейни и за децата плуването беше по-достъпно занимание. Сега в Бургас има действащи един голям басейн на „Флората” и той въобще не е достатъчен, за да могат всички желаещи деца да се научат да плуват. През зимата са отворени басейните по училищата, но там графиците са други и достъпността е ограничена. Знаете, че се направи басейн на баните във Ветрен, но едва ли някой ще си пусне детето да кажем от Меден рудник да отиде там да плува. Плувната култура е занижена и защото за плуването не се дават достатъчно средства. Толерират се други спортове, за сметка на плуването, което е парадоксално, имайки предвид факта, че ние сме морски град. -Истина ли е твърдението, че най-много удавени има сред плувците? -Истина е донякъде, защото тези, които знаят малко да плуват, но си мислят, че могат да се справят стават наистина жертва на удавяния. Когато можеш да преплуваш 10 метра това не означава, че можеш да плуваш и да се държиш над водата. Именно заради това аз се занимавам с обучение по плуване на деца и то на морето, разбира се след басейна. Просто те трябва да знаят каква е разликата между басейна и морето. Условията в морето са други. -Днешните водни спасители по-добри ли са отпреди да кажем 15 – 20 години? -Преди водните спасители бяха малко по-добре подготвени. Защото те знаеха къде отиват и че воден спасител не се става толкова лесно. Тогава разрешителните бяха само за море. Сега вече има разрешителни за спасители на басейн и за спасители на море. За спасители на море се изисква по-специална подготовка. Не бива да се мисли, че когато човек отиде на един курс за 30 дни и веднага става спасител. Хората, които искат да стават спасители трябва да знаят, че на първо място трябва да имат плувна култура. И то много добра. А какво всъщност е плувната култура? -Например да може да преплува примерно 400 м, нормално, без да се измаря. Да може да плува бруст, да може да плува под вода. Не когато дойде време за курса от да кажем 40 желаещи да го изкарат едва да можем да изберем 16 човека, които долу-горе могат да плуват. Много е важно нагласата, с която младежите идват да стават водни спасители. Това е нещо много специално, не просто плуване. -Днешните спасители по-тежки ангажименти ли имат от преди, да кажем, две десетилетия? -Сега е по-трудно да си воден спасител. Условията са по-други, по-тежки. Много често концесионерите използват водните спасители за несвойствени ангажименти. Преди години водното спасяване беше на пиедестал. Сега е малко оставено на страни, в ъгъла. Моят дългогодишен опит показва, че не от всеки човек става спасител. Спасител не е човек, който когато застане на поста да е спасител. Трябва да си спасител и в живота. Защото когато не си на работа и стане инцидент какво ще кажеш: „Аз не съм на работа, ли?” Трябва тази професия да я носиш в сърцето си, да имаш усет за нея. Чест прави на Червения кръст, че се прави всичко възможно, за да върне престижа на тази важна професия. -Повече хора ли има по плажовете сега? -Наистина през последните години много повече хора ходят по плажовете. Например аз не съм виждал бургаските плажове толкова пълни както са сега. -Слушат ли плажуващите командите на водните спасители? -Наблюденията ми като гражданин са, че не се съобразяват. Спасителите много често трябва по няколко пъти да направят забележка или да кажат едни и същи указания, за да бъдат чути. Ние българите сме много самонадеяни и не слушаме. А чужденците по-послушни ли са? -Например руснаците, германците са по-стриктни и се съобразяват. В техните страни глобите са неспазване на указанията са много големи. При тях, ако стане инцидент и се установи, че не са  спазили указанията на спасителя всичко се поема от осигуровките на пострадалия. При нас вече има ли глоби, ако плажуващ не спази указанията на спасителя? -Знам, че от общината има оторизирани лица, които могат да наложат глоба при възникнала ситуация. Аз лично приветствам това, защото явно докато не ни бръкнат в джоба няма да се оправим. -При какви ситуации стават най-често удавянията? -Първо удавяния стават поради незнание, всеки си мисли че е плувец. Дълбоко погрешно е да се мисли, че басейна и морето е едно и също. Това е на първо място. Второто е, че родителите много често оставят децата си без надзор. При такива случаи много удавяния стават на предната линия, където е прибойната вълна. Най-малко удавяния има при хората, които не могат да плуват, по обясними причини. -От Вашия дългогодишен опит като спасител кой е случая, за който и днес си спомняте и не Ви дава спокойствие? -Това беше един случай преди доста години в Созопол. Правех курс за млади спасители, децата бяха 10-11-годишни. Имаше лагер от Пловдив. Ние тренирахме на плажа и едно от децата дойде и ми каза: „Господине, там има едно дете, което плува, но не си вдига главата.” Въпросното дете беше с шнорхел, маска. Започнахме да гледаме в посока на въпросното дете и наистина виждаше се главата, но не си я вдигаше. Казахме на спасителя, който охраняваше плажа, а той отговори, че детето си играя и всичко е наред. Минаха около десет минути и ние продължаваме да наблюдаваме детето с шнорхела. Не мърда. Влязохме във водата извадихме детето. Беше удавено, защото беше погълнало вода през шнорхела. 30 минути се опитвахме да го върнем към живота, но не се получи… И всичко това е станало пред очите на родителите, на спасителя…Децата от нашия курс преживяха случая много тежко, защото удавеното момче беше техен връстник. Няколко дни след случая не можеха да се възстановят. Това е, като че най-драматичния случай в моята спасителска практика, може би защото бях с деца, или пък, че и моето дете беше там…не знам. Чувстваш се безпомощен, искаш да направиш нещо, а то няма какво. -От тези, които сте спасявали след това обаждат ли се, благодарят ли? -Не. -Защо? -Мисля, че тези хора, които са били спасявани изпитват чувство на срам. Напротив много често има случаи когато след като си ги спасил и започват да се карат с нас, че не сме ги оставили да се справят сами. Коментари