Да си поговорим за едно от значенията на думата опашка. За онова, което се отнася за подреждане на хора един зад друг, докато чакат за нещо, което е важно и ценно за тях. И днес има опашки…, но нека се върнем в „О, минало незабравимо“ във времената, когато Партията майка ни водеше към светлото бъдеще. В интерес на истината и днес има партия, която ни води отново към светло бъдеще, но тя се самоопределя като „баща и майка“, като алфата и омегата на всичко… Излиза така, че ние, българите, обичаме някой да ни води нанякъде, докато един ден осъзнаем, че ни водят за носа. Но стига с тези куци психоанализи. Нека си припомним за „опашките от едно време“
10. Така…ако изтупаме прашните си спомени, след няколко здрави кихавици ще видим , че във времената на развития социализъм се редяхме сегиз тогиз на опашки за месо около празниците…в магазина веднъж бях част от опашка за…хм…“бели бъбреци“, т.е свински тестиси…месарят вещо съветваше да се накиснат в марината с оцет и чак тогава да се готвят. Но въпреки предохранителните мерки, ястието пак имаше лек дъх на урина…Празниците винаги водеха до струпването на опашки.
9. Около Нова година пък възникваха опашки за банани. Понякога и за портокали. Да имаш банани на празничната трапеза, си беше голям лукс и караше съседите да те смятат за по-така. Глупости, просто притежанието на банани добавяше щипка екзотика и нещо различно…
8. Макар и рядко, образуваха се и опашки за цветни телевизори…поне за онези бройки, които бяха останали в наличност след предварителното разпределението още от складовете към важни другари. С пералните беше същото.
7. В някои дни се образуваха и опашки за хляб…през останалото време в магазина клиентите задаваха странно звучащият въпрос „Хлябът пресен ли е?“…но със същия успех човек можеше да се реди на опашка за пици в пицарията . Но беше важно дали хлябът е пресен, беше важно дали киселото мляко е свежо, защото тогава тези храни нямаха консерванти и се разваляха бързо…иначе казано, бяха си истински и натурални. Докато днес един хляб и едно кисело мляко могат да се съхраняват до второто пришествие или до десетия мандат на някой премиер.
6. Доста от днешните баби и дядовци, майки и татковци са били част незабравимата инсталация „Граждани се редят на опашка за обувки“…Понякога пускаха в търговската мрежа „по-така“ модели, но бройките бяха по-малко от желаещите и затова се получаваше струпване на широките народни маси.
5. Маси ли? Опашките за мебели бяха по-слабо застъпени…така или иначе имаше два три модела холови гарнитури, също толкова вариации на спални и два три хита от типа на секция „Чайка“
4. В епохата на развития социализъм обаче хората имаха нужда не само от облекло и храна, но и от нещо по-духовно. Затова се налагаше да се редят на опашки за…книги, да речем. Излизането от печат на романи от типа на „Птиците умират сами“ и „Шогун“, довеждаше до стълпотворение пред книжарниците. Представяте ли си? Образуваха се опашки от четящи и любознателни хора. Е, имаше и определена прослойка от граждани, работници и селяни, която пазаруваше произведения на класици на едро, за да украси с томовете им библиотеката у дома, но тях всички четящи хора ги гледаха с презрение. Същото презрение, с което отминаваха и томовете по рафтовете на другаря Тодор Живков.
3. Създаваха се опашки сутрин пред будката за вестници и списания…, който не се е редил рано сутрин за списание „Паралели“ или вестник „Старт“ с отбор на последната страница, нищо не знае…Аз и тогава и сега не разбирах феновете на „Работническо дело“, но това е въпрос на естетика. За протокола …дядо ми купуваше всеки брой на вестник „Народна култура“ или нещо от сорта.
2.Как ви звучи това? Опашки пред киносалон? Е, в Бургас се извиваха огромни опашки заради прожекциите на филми от калибъра на „Коса“ или „STAR WARS“, да речем.
1. Най –големите и съществени опашки бяха невидими за очите…Е, хората не се редяха за автомобили и жилища, но пък правеха“вноски“ . Има няма, чакаше се по около 10 – 15 години, за да ти дойде редът, но най-важното беше какъв статут има очакващият…на „крайнонуждаещ се“ или на „активен борец против фашизма“
Е, оставям ви…повече от сигурен съм, че този „спомен“ няма да предизвика опашка от читатели, но все пак го споделих с вас. Нека учените и историците кажат тежката си дума за социализма, но аз пак се връщам върху една от опашките…тази за книги пред книжарниците. Докато има такива опашки, докато има такива хора, които чакат за книги, един народ има бъдеще.
Автор: Красимир Калудов
