спорт 11 юни 2019 2019-06-11 2019-06-11 https://www.burgas-reporter.com/attachments/b4b4c4a4e99ac633ff66424936dfad198af159d9/store/fit/600/400/ab8eff5f5db099d27e678414f5574fd32ad359636a8d36d04821e952cf11/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Милен Георгиев: Реалността е, че България е футболно джудже

Милен Георгиев е бивш футболист на Нефтохимик и Черноморец. В кариерата си е играл в клубове от Русия, в Китай и Белгия. От няколко години е футболен мениджър и си партнира със световно известни агенции и отбори от водещи първенства в Европа и в Азия. ето и неговото обяснение за загубата на националния отбор от Косово в квалификацията за Евро 2020

Можем ли да оправдаем и обясним загубата на националния отбор по футбол от Косово с липсата на качествени играчи? В работата си на мениджър постоянно наблюдавате родните клубове и смятате ли, че наистина няма достатъчно таланти?

В България проблемът се състои в това, че ние всички имаме погрешна представа за това какво е талант. Талант би трябвало да означава перспектива да се развиваш, но това не е всичко. Нали сте чували онази стара приказка „Кое е необходимото условие за успех? 5% талант и 95% работа“ . Никой не измерва таланта в цифрово отношение. Да, може някой надарен играч да стане футболист. Затова го определят като талант. От 1000 деца, които започват тренировки колко стават професионални футболисти? Аз представлявам футболна академия в Бургас и приемам нашата работа наред с това, че създаваме играчи, извършваме и някаква социална дейност, това обаче е съвсем друг разговор.

Що се отнася до мача срещу Косово, бях на мача и го гледах в детайли. Има един дълбок психологически момент. В отделни моменти нашите играчи показаха добри неща, но …не съм поглеждал в подробности към статистиките и показателите в  „Трансфермаркет“ на футболистите от двата отбора, но ако го направим заедно, реалността ще ни покаже, че НИЕ сме футболно джудже.

Ние сме футболно джудже, а не Косово?

Да, точно така е. Нека да си говорим реални неща. Познавам част от играчите на Косово. Познавам и нашите играчи, всичките. Тази ситуацията изненадва според мен лаиците. За мен не е изненада.

Проблемът е глобален. В началото ме питахте за „таланти“. Аз ги слагам в кавички неслучайно. В онзи момент, когато едни млад играч у нас получи статут на  „талант“, той приключва с работата. Той вече се приема за завършен играч. Той смята, че статутът му „талант“ не го задължава повече с нищо. Всички говорим за работа, работа, работа, но ние от по-старото поколение знаем какво означава това, а младите не знаят.

Младите играчи в момента се сравняват с Меси и с Роналдо. Ние копирахме, имитирахме Стоичков, Пенев, Костадинов. Ние се сравнявахме с примерите, които бяха до нас, бяха близо до нас. Може би в това е разликата. Днес някои наши играчи са във виртуален свят.

Мога да ви гарантирам, че в Косово като част от бивша Югославия има друго мислене. Преди години се сравнявахме с Югославия, а сега. Разликата между нас и тях днес е огромна. Говорим за ценностна система в живота. Ние искаме айфон, Ауди А3 или прочие. Когато едни наш футболист стигне до това ниво, си казва „Аз съм голяма работа“ и в следващия момент пропуска генералния факт, че може да постигне съвсем други неща, ако достигне по-високо ниво. Затова казвам, че ние трябва да имаме по-големи мащаби на мислене, друга философия. За да израсне един играч до голям футболист, до най-високо ниво, трябва да е голям човек.

Но специалистите посочват като виновници треньорите, че не създават футболисти, те пък се оплакват от играчите или по-скоро от системата…къде и решението? Вие намирате млади играчи, трансферирате ги в по-силни отбори и после?

Всички работят къртовски. Страшно много работят, но държа да добавя нещо важно. Всички са адски много объркани. Лутаме се. Говоря за треньори, за директори в клубове. Във всеки един аспект. Сигурен съм, че треньорската школа у нас има високи изисквания и добра методика, но глобалният проблем за мен е ценностната система. Казвам на младия играч „Трябва да се лишиш от това и от това, за да станеш футболист“, а той си знае „Да, ама онзи има такива неща, а аз ги нямам“

Много е нисък критерият за успех. Там вече амбицията на децата да се докажат я няма. Най-добрият футболист на България в момента и Кирил Десподов. Показателно е това, което се случва с него. Дано да е въпрос само на адаптация.

Лошо е, тъжно е, но ние сме корав народ. Нека бъдем оптимисти за бъдещето.

А иначе си търсим проблема, но решението няма да го намерим от днес за утре. Трябва да сме заредени с много търпение.

Лично за мен в българския футбол се плащат луди и нереални пари. За да оценят какво им се дава от футбола, някои играчи трябва да работят. За да разберат, че това е работа и че трябва да си скъсаш задника от тренировки, за да успееш във футбола. Нереално високи пари се дават в нашия футбол в сравнение с останалите сфери на социалния живот и за продукта, който се създава.

Отделно трябва да се питаме дали футболът в България е печеливш. Той не е печеливш. Някакви хора си дават парите, защото или им е хоби или им е било казано да ги дават.

Ако това не е нормален бизнес модел, докога ще може така?

Заради това ние губим чистотата на футбола. Преследваме резултати, всички искат да играят в Лига Европа и в Шампионска лига, хайде Лудогорец успяха, всичко друго е до втори кръг. Може и вече до предварителния кръг. Това е от години тенденция. Избиват се отборите да участват в УЕФА,  ще се избият в първенството, битки, скандали, откачени истории, а в крайна сметка какво става. Та ние не сме изградили нашата къщичка, а търсим нещо друго навън, за да успяваме.

Договори в България се подписват и после се прекратяват, ей така. Знаете какво се случи с Черно море. Изобщо скандали колкото искате. Всички тези неща оказват влияние.

Толкова ли е високо токсична средата в българския футбол. Толкова ли е отровна, че нормалните хора и бизнесът се отдръпват от нея?

Говорим за нещо друго. Имал съм възможност да гледам много мачове в чужбина. Дано да ми повярват поне по-младите ви читатели, ама играта им там е магнетична. Има битка, има себераздаване. Не съм сигурен, че нашите играчи се раздават на терена от край до край. Не може да е толкова уморен и мъртъв. Хората не искат такива мачове. Не мисля, че футболната среда е токсична. Ние май сами си я правим такава. Сами си я отравяме.

Сами се самоопределяме като по-слаби. А всичко трябва да се прави с много търпение. У нас хората са ужасно нетърпеливи. Ето, минаха два мача и давайте да махаме Краси Балъков. Хора, замислете се, това е Краси Балъков. Той е футболна икона, бе!!!

Че то ако беше дошъл при нас в България Исус Христос, не щяхме да го разпнем сами. Нямаме грам търпимост. Оставете го Балъков, бе. Дори да не се класираме.

Краси, експериментирай, бе. Дори да не стане. Дай, да видим какво ще стане. Нека ти видим идеите. Може и да стане нещо, ама мнозинството дали ще разберат такъв подход? Дали ще го приемат?

Ние в България бързаме да погребваме, ужасно сме черногледи. Това е генералният проблем. Черногледството. Тази цялата негативна енергия се отразява на представянето не само на националния отбор, а на всичко. Всичко ще дръпнем надолу. Всичко.

А всичко е толкова просто. Трябва да сме смирени. Когато приемем, че сме стигнали не под Косово, а под Андора, тогава ще стане нещо. Липсва ни това, че не сме смирени.

Но да не забравяме, че можем да станем домакини на някакво първенство и така да се класираме.

автор: Красимир Калудов

Още за футболната философия на Милен Георгиев можете да прочетете ТУК

 

 

 

спорт ...


образование ...


здраве ...