В българския народен календар 6-ти декември е популярен като Никулден.
За Св. Николай българинът е написал много истории, в които е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот.
Нашите прадеди са вярвали, че Св. Николай (или Никола) е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки.
В негова чест по традиция се правел курбан – задължително от риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълнен с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечен в тесто.
Традиционно празникът се отбелязвал с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на Св. Никола.
Старите хора вярвали, че рибената кост на този ден има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие.
Празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на Св. Никола – закрилник на семейството, дома и имота.
Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец.
А в някои села рано сутринта на Никулден по домовете на роднини тръгвали закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.
Никулден е известен и като ден, подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник. Момите ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на Св. Никола за скорошен и щастлив брак.
Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричали първата уловена риба на него.
Днес празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат Св. Никола като свой патрон.
