Да държат ли майките изпити за управление на детска количка

[caption id="attachment_3644" align="alignleft" width="300" caption="Управлението на детска количка в града е сложно като пилотирането на изтребител"][/caption] Тя е обикновена българска майка, която всяка седмица разказва за необикновено огромните усилия, които трябва да полагат жените като нея, за да отглеждат нормално децата си. Отказва да съобщи името си, защото смята, че нейното майчинство е като на всички останали български майки. Затова и се подписва с простичкото С обич: Мама Ето и поредната и история Шофьор сте, имате личен автомобил и книжка от години? Карате добре и имате самочувствие, че се справяте прилично на пътя? Мислите си, че сте овладели тънкостите на градската автомобилна джунгла? Не бързайте! За да сте сигурни, че всичко това е вярно, опитайте поне веднъж да отидете с детска количка където и да е в града. Ето за това трябват истински умения на шофьор! Не просто да излезете в парка и да се разхождате по алеите. Те също не са в цветущо състояние и са с разбит асфалт, но са далеч за предпочитане пред т.нар. "градска среда", която от години всички институции правят достъпна. Или поне така пише в проекти, стратегии и програми. Разбира се, когато излезете навън се сблъсквате с друга действителност. Буквално. Затова е хубаво да си избирате количката не по красота, а по здравина. Имайте предвид, че навън ви чака по-скоро офроуд, а не нормално придвижване. От момента, в който напуснете жилищния блок, започвате да работите за бицепси, рамене и гръб. Налага ви се непрекъснато да повдигате количката, заедно с детето, тъй като по-голямата част от тротоарите са като юфка. Въпреки това, сте доволни, когато имате възможност да сте върху тях. Когато сте просто пешеходец се ядосвате на леките автомобили, които заемат тротоарите и ви принуждават да се движите по пътното платно. Истинският ад обаче е, когато ви се налага да слаломирате с количка между тях и или непрекъснато да слизате и да се качвате на тротоара или направо да слезете на улицата. Защото трябва не просто да внимавате, а да бъдете най-внимателният участник в движението в този момент. На първо място пазите детето, което никак не е защитено в количката-все пак срещу и успоредно на вас минават непрекъснато по няколко тона желязо. След това, внимавате да не блъснат и вас, защото пък вие сте съвсем открити. И накрая трябва да сте бдителни да не закачите, бутнете или Не дай , Боже!, да одраскате паркиран автомобил. Тогава вече сте наистина застрашени! Ако това се случи, трябва или възможно най-бързо да се отдалечите с мръсна газ или да се приготвите за шофьорската агресия. Не се надявайте на милост само защото сте майка с малко дете. Според шофьорите вашето място е само и единствено в парковете! Чудите се дали тези шофьори не са татковци? Не, не са! Когато са в колите си, те са само водачи-не са нито бащи, нито пешеходци! Когато слязат, влизат в другите роли и със същата ярост ругаят хората зад волана. Шизофренично, но вярно. Ако успеете да оцелеете на улицата, всичко друго, през което преминавате, когато сте с количка-многото стълби по подлезите, институциите и болниците, липсата на помощ от страна на другите, ви се струва детска игра. Просто сте щастливи, че сте се прибрали живи и здрави с детето вкъщи. И следващия път правите хиляди комбинации да си свършите работата сама, но да не излизате с количката извън парка. Където алеите са като разорани ниви, но поне са безопасни. И понеже градът няма скоро да стане по-достъпен, а хората по-възпитани и внимателни, мислете позитивно: нищо не приспива по-бързо и по-ефективно едно бебе така, както друсането по разбити алеи и улици! С обич: Мама Коментари