07 апр. 2012 2012-04-07 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Игор от Минск: В България намерих умиротворение

[caption id="attachment_2657" align="alignleft" width="300" caption="Игор и семейството са решили да останат завинаги в Подвис"][/caption] Младият, висок мъж ни посреща спокоен и ведър в своя селски двор. Това е 52-годишният Игор от Минск, Белорусия и вече близо четири години живее в село Подвис, община Сунгурларе. С негово съдействие и без много убеждаване примерът му са последвали около 30 семейства от различни краища на бившия СССР. Седем от тях, в това число и Игор със съпругата си Люба, живеят целогодишно в селото. [caption id="attachment_2658" align="alignleft" width="300" caption="Игор открил своя нов дом в Подвис"][/caption] Когато преди четири години съпругата му поискала да дойдат да живеят в България, семейството си направило списък с изисквания. В него вписали какво искат да притежава мястото, града или селото, където ще издигнат новия си дом. Обиколили много населени места в България, но условията в сунгурларското село  Подвис покрили всички условия от онзи списък. И решили да останат тук завинаги. Сега семейството строи нова къща близка до тази, която обитават. Причината, която изтъкват, може да бъде водеща само за носителите на неповторимата широка сравянска душа. Стоим там къща заради гледката, вижте я само каква е хубава- казва Игор и избухва в смях. Тук чувствам не само спокойствие, тук се чувствам умиротворен – споделя беларусинът, който вече четири години живее в България. Разговорите му с приятелите от Русия се въртят все около една и съща тема – дали и те могат да си закупят дом в България и то точно в Подвис. Според него руската общност в това село ще продължава да се разраства, защото има много къщи, които са останали необитаеми. Дворът на Игор и Люба е пълен с нацъфтели пролетни цветя, които са като разсипани около новозасетите плодни дръвчета. Точно срещу българския им дом през улицата, гордо извисява снага стогодишната църква на селото. [caption id="attachment_2659" align="alignleft" width="300" caption="Близостта до църквата спечелила за каузата и тъщата"][/caption] Това беше изискване на тъщата, да е близо до църква – споделя шепнешком Игор и отново се усмихва. А камбанарията на храма „Св. Теодор Стратилат” отброява със своя весел, а понякога тъжен звън дните на щастливото семейството, което е намерило своя нов дом у нас. Дом, на който се радват и четирите дъщери на фамилията. Аз разпродадох всичко, целия си бизнес, за да дойда тук. Не съжалявам и не ми е мъчно за Белорусия. Там животът беше ужасно забързан, нервен и всички бавно, но сигурно полудявахме. Тук и децата са добре, имат си приятели и ще останем в Подвис – казва ни на изпроводяк Игор и бърза нетърпеливо към строежа на втората си къща, където той и многобройната му фамилия ще се нанесат след месеци, за да изпитат още умиротворение и да се разтворят напълно в благословеното село Подвис.     Коментари