27 март 2012

Мултинационални vs Алтернативци

[caption id="attachment_2148" align="alignleft" width="300" caption="Мравките не искат и да чуят за мултинационалните компании"][/caption] Преди няколко дни на моята стена в социалната мрежа публикувах линк към документален филм, в който се разказва за безсрамното и арогантно „колонизиране” на света от известна компания произвеждаща хербициди и генно модифицирани семена. Коментарът ми към линка беше: „Колкото повече слушам и гледам толкова повече се убеждавам, че дните на мултинационалните компании са преброени...Хубаво бъдеще ни чака :)”. Предполагах, че това ще предизвика известна реакция у моите приятели в мрежата, но не предполагах колко сериозна ще е тя. Беше сериозна битка на мнения, стигна се дори до негативни определения на личностна основа. Моите другари бяха наистина непоклатими в отстояването на позициите си, заради което ги уважавам и ценя изключително много. Двете с моя колежка от университета утопично защитавахме тезата, че разумът и добрите намерения у хората ще надделеят над алчността, а в другия отбор бяха двама мъже, които защитаваха правото на живот на всяка беззащитна мултинационалка по света. Някак съвсем естествено се разделихме на двама мъже две жени и някак съвсем естествено жените вярваха и усещаха във въздуха краха на мултинационалните, а на мъжете с цялата си приземеност и трезво материално мислене никакъв въздух не им минаваше и си защитаваха настоящия мултинационален световен ред. Новият световен ред и дефетките на стария Защитниците на идеите за ново мислене и отношение към света подкрепяхме тезата, че мултинационалните компании са вредни, защото се стремят към безкраен разтеж, печалба на всяка цена, механизиране, оптимизиране, обездушаване на всички процеси. Освен това, съсредоточават в себе си огромно количество капитал и започват да пишат правилата на играта, без да бъдат подлагани на каквито и да е регулации. Застанахме твърдо зад идеята, че това е стара парадигма, която е тежко болна и изживяла времето си. Сега е време за нов начин на развитие. Защитниците на настоящия световен ред не виждаха никаква алтернатива на живота такъв какъвто е в момента, защото мултинационалните компании са твърде силни, влиятелни и богати. И може би (това е мое усещане от дискусията) защото ние сме твърде бедни и безпомощни, за да се противопоставим на реда какъвто е той в момента. Трябва първо и ние да забогатеем, а после да застанем като два гиганта и да се сборим с ония гадини мултинационалните, а не като сега – ние Давид, а те Голиат. Отборът на защинтиците на големи компании заявиха, че проблемът при парите е недостатъчното им количество, а отборът на противниците на мегакомпаниите заявиха, че проблемът с парите е в самото им съществуване. Качествената храна, качественото здраве и земеделието Някак неусетно стигнахме до храната, здравето и земеделието. Отборът на мултинационалите беше на позицията, че парите са жизненоважни, защото здравето струва скъпо. А то е скъпо, поради високата цена на органичната храна, която дава здраве. Високата цена на органиката, пък е неизбежна, поради ниските добиви от биоземеделие и ниската продуктивност на мотиките сравнени с дълбоките плугове на трактора. От другата страна отборът на алтернативната философия отбеляза, че ако биопроизводството стане масово, то и цените му ще са масови. Освен това отборът изрази съмнения, че в момента биоцените се определят справедливо. Чу се и мнение, че животът здравето и щастието не трябва да струват пари. Отбор „Мултинационал” изложи теза, че няма значение дали органичните храни са произведени от мултинационална компания или от мононационалния бай Пешо Мотиката, важното е да са наистина органик. Освен това, ако зарежем конвенционалното земеделие, ще умрем от глад. „Алтернативците” съответно не се съгласиха с умирането от глад на човечеството при спиране на хербициди, фунгоциди, пестициди и всякакви други „иди”, но за да се произвежда качествена продукция с високи добиви, не е необходимо само да се спре пръскането и торене с химически субстанции, а и цялостна реорганизация на отношението и навиците в селското стопанство. Големите и малките, разнообразие или еднообразие „Мултинационалният” отбор приложи в защита на тезите си довод, че малките не могат да предоставят на хората възможностите, които големите биха им предложили. Големите компании могат да ти предложат възможност за развитие, за обучение, докато малките не ти предлагат абсолютно нищо и ти стоиш закотвен в тинята на застоя форевър. Отбор „Алтернатив” заяви, че не желае развитие, което няма да обогати въображението и няма да допринесе за щастието, а напротив ще направи човек още по-добре работещо винтче в добре смазаната машина на сбъркания изначално съвременен бизнес. „Алтернативците” предположиха, че окрупняването води след себе си неприятни последствия за производители и потребители като натиск над производителите за ниски цени, които пък започват да отглеждат най-рентабилните 5-10 култури, тези 5-10 култури се оказват основна съставка във всяка храна и по този начин се ограничава изборът на потребителя. Отборът на противоположно мнение заяви, че напротив марките в магазините все повече се роят, а една мултинационална компания не е по-малко вредна от една по-малка национална такава. А щастието на работещите в компанията и на потребителите не е грижа на компаниите. Алтернативното мнение беше, че разнообразието от марки е измамен избор, защото всички продукти се произвеждат от ограничен брой суровини, а многообразните марки всъщност са собственост или произвеждат ексклузивно за съответна верига хипермаркети. Следва продължение... В такъв дух се развиваше словесният двубой между отбор „Алтернатив” и отбор „Мултинационал”. Той вероятно ще има своето продължение и двете страни никога няма да стигнат до консенсус, защото са на принципно противоположни позиции, но е прекрасно, че този двубой съществува. Съществуват ли различни мнения значи съществуват хора, склонни да мисля, да се аргументират, да влеят цялата си страст и интелект в отстояването на позицията си, защото вярват в правотата на своите убеждения. Кой е прав и кой крив тук само времето може да покаже (ако въобще може да има прав и крив). Исках да разкажа за тази дискусия на моята стена в социалната мрежа, за да доведа до знанието на повече хора, че има и такива млади хора. Има и такива, които не са се отдали на резигнация, турски сериали и псуване. Горда съм, че познавам тези хора. Винаги, когато някой започне да ми разказва за чалганизираната ни младеж и безнадеждно опростаченото ни бъдещо поколение, аз се усмихвам, защото моето бъдеще са тези мои приятели – мислещи, работещи, творящи. Не знам дали ми вярвате, но всичките ми познати и приятели са все такива хора, ето защо съм непоколебима оптимистка за бъдещето. автор: Златина Гайдажиева