26 март 2012

Геополитически игри провалят добива на шистов газ в България

[caption id="attachment_2136" align="alignleft" width="300" caption="Венелин Тодоров /на преден план/ смята, че добивът на шистов газ е жертва на геополитически игри"][/caption] България има потенциал да добива около 25 млрд. куб. метра шистов газ от находищата в Добруджа – коментира в интервю за „Бургаски репортер” Венелин Тодоров, експерт по въпросите на устойчивото развитие и член на Мрежата на новите лидери в ЕС и САЩ. Експертът припомня, че в момента годишната консумация в страната достига до 3 млрд. кубически метра, което означава, че само от разработването на тези количества енергийните ни нужди за следващите 8 години ще бъдат напълно покрити. [audio:http://burgas-reporter.com/wp-content/uploads/2012/03/Venko-energy-I1.mp3|titles=шистов газ] Г-н Тодоров цитира енергийната стратегия на България до 2020 год., която гласи: „Държавата активно ще подкрепя развитието на алтернативни изтоници на прроден газ, шистов газ и дълбоките сондажи в Черно море, защото шистовият газ е неразработено  богатство на Европа  и използването му в близко бъдеще ще редуцира зависимостта от внос на „синьо” гориво от Русия” Експертът смята, че повечето народни представители в парламента не са били запознати със стратегията, когато са гласували за въвеждането на мораториум върху проучвания и добив на шистов газ от американската комапния „Шеврон” в Североизточна България. [audio:http://burgas-reporter.com/wp-content/uploads/2012/03/Venko-energy-II.mp3|titles=шистов газ цени] Венелин Тодоров привежда и сравнителни данни на цените, от които става ясно, че цената на шистовия газ от находището „Марсел” до град Детройт в щата Пенсилвания  започва от 60 долара на 1000 куб. метра при добив до 82 долара на 1000 куб. метра на доставчик. Същевременно в България цената е 500 евро на 1000 куб. метра за природен газ. Ръководителят на фондация "Зеленият Бургас"  коментира, че спрямо шистовия газ трябва да се въведе рационалния научен подход, по силата на който първо да се идентифицират находищата и количествата и едва тогава правителството и бизнесът да определят приоритетите за добив и употреба на първичните източници.