[caption id="attachment_1919" align="alignleft" width="300" caption="Екомарулите са много много полезни дори и без ракия"]
[/caption]
Аз съм поддръжник на аборигенизма. (Какво? Какви са тия извращения пак,бе? Еййй, тц, тц, тц хора без работа само сложни думи мислят!) За да стигна до този етап аз минах през ред други.
Не ща домашно масло, искам купено
Когато със сестра ми бяхме малки всичко от магазина ни се струваше много хубаво и вкусно. Тези шарени опаковки, тези примамливи реклами. Въпреки, че в къщи имахме домашно произведени луканки, пържоли, кайма, масло, мляко ние настоявахме да ядем шпеков и салам камчия, вафли, сухи пасти и разбира се масло в хартийка.
Всичко в магазина беше недостижимо и прекрасно, всичко домашно производство беше в изобилие и безинтересно.
Сестра ми отказвала да яде категорично домашно масло, защото „мирише” и така майка измислила следния трик: купила едно пакетче масло и след това просто в опаковката от купеното слагала току-що избитото домашно масло. Сестра ми била много щастлива, ядяла десетки филии намазани единствено с „купено” масло, което никога не свършвало и живяла в прекрасна „купена” приказка.
Не ща месо, искам царевични пръчици
[caption id="attachment_1920" align="alignleft" width="300" caption="Зелникът е възпят от не една вегетарианска школа"]
[/caption]
В 10-ти клас реших да стана вегетарианец по напълно погрешни подбуди – исках да отслабна. Бях от тези крещящите вегетарианци: не дай си Боже да видя, че някой яде месо и веднага започвах с не особено обоснованите си десетокласнишки тиради колко е вредно да се яде месо и как на мига трябва да се мине повсеместно към вегетарианство. В същото време обаче аз нагъвах „солети с подправки” и „царевични пръчици” в несвяст, нямах никаква идея какво ще да е това правилно хранене и не смея да си помисля какво съм причинила на тялото си тогава. В онези години нямаше интернет, нямаше книги и хора, които да ми обяснят какво е полезно и какво не и аз си вегетаринствах щастливо и дебелеех така около 5 години.
Когато баба ми разбра, че съм спряла месото тя с изплашен глас каза: „Хииии, ми ти ще умреш!”.
Е тази предизвестена смърт не се случи, но все пак някой ден наистина ще се окаже праваJ
Бедност, студенти и хранене
По време на най-мизерните години в живота ми – студентските, аз отново проядох месо. Тогава мизерията така беше пропила в мен, че имах нужда да променя нещо и промених това – месото в живота ми. Заедно с домашното производство, което родителите ми редовно изпращаха в големи и още по-големи колети през този период съм наблъскала организма си с още по-страшни боклуци от „солетите с подправки”. То не бяха кренвирши от марката „най евтини”, шпеков салам от същата марка ... абе не ми се говори - отвратителности.
Йога и вегетарианство
Имах сериозен проблем с гърба и започнах да практикувам йога. Започнах да се интересувам все по-дълбоко и по-дълбоко от философията на йога. Някъде прочетох, че определени пози не бива да се задържат дълго, ако се употребява месо, защото в тези пози токсините се движат по специфичен начин към изходите на тялото и позата може да навреди вместо да помогне. Освен това месото има много ниска вибрация , затова месоядейки и йогапрактикувайки едновременно циментираш духовните си канали вместо да ги отвориш към космическата енергия и да се хармонизираш.
И така имах опит с вегетарианството и спрях месото отново. Вие какво бихте избрали непрекъсната режеща болка в гърба или отказ от месо? Ами, аз избрах гръб без болка.
Вегетарианството и дядо
[caption id="attachment_1921" align="alignleft" width="300" caption="Дядо,който гледа животинките в очинките"]
[/caption]
Този път вегетарианството в мен произтече от правилни подбуди. Замислих се, че е проява на безобразно двуличие от моя страна да ям месо, а да се крия, когато татко коли някое животно.
Питала съм много пъти дядо не го ли е жал за животните, които милва, храни от ръката си, говори им, а после коли и яде. Той ми отговаря: „За какво да ме е жал, те са за това”. Той няма абсолютно никакъв конфликт в себе си, той обича животните си, третира ги с респект, общува с тях както не съм виждала друг да го прави и в същото време се подчинява на някакъв естесвен хранителен кръговрат, където козата е храна, а не домашен любимец. Той е в пълна хармония със себе си с животните си, с природата! Уважавам такъв избор, уважавам такова отношение към света.
Когато веднъж дядо ми разказа как се карал на животните си, защото направили някаква беля, а те не се впечатлявали чак пък толкова, той ми каза: „Очинките, очинките гледат. Може да хми рукаш, може сичко, ама тия знаат – гледат та в очинките”. Останах вкаменена толкова ме развълнува това, което дядо каза. Той разбира, че животните го разбират и гледайки добрите му очи, усещайки грижата, която той проявява към тях, не се впечатляват от това, че повишава глас. Те го обичат и той ги обича...
Толкова интелигентни животни, толкова интелигентен дядо!
Въй, веган?
Достигнах до етап веган. Т.е. не употребявам нищо животинско за храна, освен мед. Да си призная доизносвам си ботушите от естесвена кожа и вълненото палто, но това е, защото вярвам, че е истинско разхищение да изхвърля, онова за което вече животното е станало жертва или е дало козината си.
Имам развитие J Не съм от крещяшите вегани. Не искам да налагам нищо на никого. Искам хората да са щастливи и да се чувстват добре с изборите, които правят.
Аборигенизъм
Някак си естествено достигнах до етап
аборигенист (от лат.
ab origine - по произход). Този термин си го измислих (извинете ме за което) поради липса на дума, която да определя философията ми.
Абориген според уикипедия е: „Член на коренното население на дадена страна. Човек роден и живеещ на дадено място, носител на определени традиции, начин на живот и култура, свойствени за населението на това място.”
Определям
аборигенизма като философия основана на употребата на продукти свойствени за мястото, където живее потребителя и произвеждани там. Демек не ми яжте китайски чесън ГМО, а яжте чесъна на баба си Гинка от съседното село.
[caption id="attachment_1922" align="alignleft" width="300" caption="Тези сандвичи слагат в малкия си джоб и най-хваления купешки хамбургер"]
[/caption]
Вярвам, че аборигенизма ще направи света още по-прекрасно място за живеене (защото то и сега е прекрасно, колкото и да не ви се вярва). Когато хората ядат, пият и обличат неща с местен произход, ще се спести огромно количество неразумно и ненужно изразходвана енергия. Защо е необходимо скариди уловени в Дания да се транспортират до Мароко, за да бъдат опаковани и после пак да се връщат в Дания, за да бъдат изнесени за Германия? Това не ви ли се струва ненормално?
Защо Алмерия в Испания е опакована цялата в полиетилен и стотици работници живеят в отвратителни условия, за да произвеждат домати през февруари и спанак през декември? Защо специалист по агрокултури обяснява, че е много по-готино да се отглеждат растения в памук напоен с някакви съставки, които се смята, че са полезни за растенията, а не в истинска почва? И ако те слагат азот, фосфор и калий в памука-почва, то къде са останалите повече от 50 минерала, които се съдържат в почвата? А доколко наистина е храна произведената в памук продукция?
За себе си съм решила, че нямам нужда от домати през зимата, нито от ряпа през лятото. Уважавам природата, вярвам й. Довериш ли се на природата, никога няма да останеш гладен и излъган, но изнасилваш ли я, тя ще те унищожи.
Няма да обяснявам колко и какви болести си причини човечеството, изнасилвайки природата. Това е толкова очевадно.
Най-важното е да се осветли фактът, че изход има, лекарство има. Не сме родени да сме болни и депресирани, а здрави и щастливи. За мен лечението на налегналите ни обществени болежки се нарича аборигенизъм. С трепет и надежда в сърцето виждам, че все повече хора мислят по този начин, изхождайки не от нещо друго, а от загрижеността за собственото си бъдеще те действат локално и променят света глобално.
А ти аборигенист ли си?
автор: Златина Гайдажиева
Коментари
[/caption]
Аз съм поддръжник на аборигенизма. (Какво? Какви са тия извращения пак,бе? Еййй, тц, тц, тц хора без работа само сложни думи мислят!) За да стигна до този етап аз минах през ред други.
Не ща домашно масло, искам купено
Когато със сестра ми бяхме малки всичко от магазина ни се струваше много хубаво и вкусно. Тези шарени опаковки, тези примамливи реклами. Въпреки, че в къщи имахме домашно произведени луканки, пържоли, кайма, масло, мляко ние настоявахме да ядем шпеков и салам камчия, вафли, сухи пасти и разбира се масло в хартийка.
Всичко в магазина беше недостижимо и прекрасно, всичко домашно производство беше в изобилие и безинтересно.
Сестра ми отказвала да яде категорично домашно масло, защото „мирише” и така майка измислила следния трик: купила едно пакетче масло и след това просто в опаковката от купеното слагала току-що избитото домашно масло. Сестра ми била много щастлива, ядяла десетки филии намазани единствено с „купено” масло, което никога не свършвало и живяла в прекрасна „купена” приказка.
Не ща месо, искам царевични пръчици
[caption id="attachment_1920" align="alignleft" width="300" caption="Зелникът е възпят от не една вегетарианска школа"]
[/caption]
В 10-ти клас реших да стана вегетарианец по напълно погрешни подбуди – исках да отслабна. Бях от тези крещящите вегетарианци: не дай си Боже да видя, че някой яде месо и веднага започвах с не особено обоснованите си десетокласнишки тиради колко е вредно да се яде месо и как на мига трябва да се мине повсеместно към вегетарианство. В същото време обаче аз нагъвах „солети с подправки” и „царевични пръчици” в несвяст, нямах никаква идея какво ще да е това правилно хранене и не смея да си помисля какво съм причинила на тялото си тогава. В онези години нямаше интернет, нямаше книги и хора, които да ми обяснят какво е полезно и какво не и аз си вегетаринствах щастливо и дебелеех така около 5 години.
Когато баба ми разбра, че съм спряла месото тя с изплашен глас каза: „Хииии, ми ти ще умреш!”.
Е тази предизвестена смърт не се случи, но все пак някой ден наистина ще се окаже праваJ
Бедност, студенти и хранене
По време на най-мизерните години в живота ми – студентските, аз отново проядох месо. Тогава мизерията така беше пропила в мен, че имах нужда да променя нещо и промених това – месото в живота ми. Заедно с домашното производство, което родителите ми редовно изпращаха в големи и още по-големи колети през този период съм наблъскала организма си с още по-страшни боклуци от „солетите с подправки”. То не бяха кренвирши от марката „най евтини”, шпеков салам от същата марка ... абе не ми се говори - отвратителности.
Йога и вегетарианство
Имах сериозен проблем с гърба и започнах да практикувам йога. Започнах да се интересувам все по-дълбоко и по-дълбоко от философията на йога. Някъде прочетох, че определени пози не бива да се задържат дълго, ако се употребява месо, защото в тези пози токсините се движат по специфичен начин към изходите на тялото и позата може да навреди вместо да помогне. Освен това месото има много ниска вибрация , затова месоядейки и йогапрактикувайки едновременно циментираш духовните си канали вместо да ги отвориш към космическата енергия и да се хармонизираш.
И така имах опит с вегетарианството и спрях месото отново. Вие какво бихте избрали непрекъсната режеща болка в гърба или отказ от месо? Ами, аз избрах гръб без болка.
Вегетарианството и дядо
[caption id="attachment_1921" align="alignleft" width="300" caption="Дядо,който гледа животинките в очинките"]
[/caption]
Този път вегетарианството в мен произтече от правилни подбуди. Замислих се, че е проява на безобразно двуличие от моя страна да ям месо, а да се крия, когато татко коли някое животно.
Питала съм много пъти дядо не го ли е жал за животните, които милва, храни от ръката си, говори им, а после коли и яде. Той ми отговаря: „За какво да ме е жал, те са за това”. Той няма абсолютно никакъв конфликт в себе си, той обича животните си, третира ги с респект, общува с тях както не съм виждала друг да го прави и в същото време се подчинява на някакъв естесвен хранителен кръговрат, където козата е храна, а не домашен любимец. Той е в пълна хармония със себе си с животните си, с природата! Уважавам такъв избор, уважавам такова отношение към света.
Когато веднъж дядо ми разказа как се карал на животните си, защото направили някаква беля, а те не се впечатлявали чак пък толкова, той ми каза: „Очинките, очинките гледат. Може да хми рукаш, може сичко, ама тия знаат – гледат та в очинките”. Останах вкаменена толкова ме развълнува това, което дядо каза. Той разбира, че животните го разбират и гледайки добрите му очи, усещайки грижата, която той проявява към тях, не се впечатляват от това, че повишава глас. Те го обичат и той ги обича...
Толкова интелигентни животни, толкова интелигентен дядо!
Въй, веган?
Достигнах до етап веган. Т.е. не употребявам нищо животинско за храна, освен мед. Да си призная доизносвам си ботушите от естесвена кожа и вълненото палто, но това е, защото вярвам, че е истинско разхищение да изхвърля, онова за което вече животното е станало жертва или е дало козината си.
Имам развитие J Не съм от крещяшите вегани. Не искам да налагам нищо на никого. Искам хората да са щастливи и да се чувстват добре с изборите, които правят.
Аборигенизъм
Някак си естествено достигнах до етап аборигенист (от лат. ab origine - по произход). Този термин си го измислих (извинете ме за което) поради липса на дума, която да определя философията ми.
Абориген според уикипедия е: „Член на коренното население на дадена страна. Човек роден и живеещ на дадено място, носител на определени традиции, начин на живот и култура, свойствени за населението на това място.”
Определям аборигенизма като философия основана на употребата на продукти свойствени за мястото, където живее потребителя и произвеждани там. Демек не ми яжте китайски чесън ГМО, а яжте чесъна на баба си Гинка от съседното село.
[caption id="attachment_1922" align="alignleft" width="300" caption="Тези сандвичи слагат в малкия си джоб и най-хваления купешки хамбургер"]
[/caption]
Вярвам, че аборигенизма ще направи света още по-прекрасно място за живеене (защото то и сега е прекрасно, колкото и да не ви се вярва). Когато хората ядат, пият и обличат неща с местен произход, ще се спести огромно количество неразумно и ненужно изразходвана енергия. Защо е необходимо скариди уловени в Дания да се транспортират до Мароко, за да бъдат опаковани и после пак да се връщат в Дания, за да бъдат изнесени за Германия? Това не ви ли се струва ненормално?
Защо Алмерия в Испания е опакована цялата в полиетилен и стотици работници живеят в отвратителни условия, за да произвеждат домати през февруари и спанак през декември? Защо специалист по агрокултури обяснява, че е много по-готино да се отглеждат растения в памук напоен с някакви съставки, които се смята, че са полезни за растенията, а не в истинска почва? И ако те слагат азот, фосфор и калий в памука-почва, то къде са останалите повече от 50 минерала, които се съдържат в почвата? А доколко наистина е храна произведената в памук продукция?
За себе си съм решила, че нямам нужда от домати през зимата, нито от ряпа през лятото. Уважавам природата, вярвам й. Довериш ли се на природата, никога няма да останеш гладен и излъган, но изнасилваш ли я, тя ще те унищожи.
Няма да обяснявам колко и какви болести си причини човечеството, изнасилвайки природата. Това е толкова очевадно.
Най-важното е да се осветли фактът, че изход има, лекарство има. Не сме родени да сме болни и депресирани, а здрави и щастливи. За мен лечението на налегналите ни обществени болежки се нарича аборигенизъм. С трепет и надежда в сърцето виждам, че все повече хора мислят по този начин, изхождайки не от нещо друго, а от загрижеността за собственото си бъдеще те действат локално и променят света глобално.
А ти аборигенист ли си?
автор: Златина Гайдажиева
Коментари