25 фев. 2012 2012-02-25 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Кулинарният детектив разузна бистро "Бохеми"

[caption id="attachment_772" align="alignleft" width="300" caption="бистро "Бохеми" предлага вкусни спомени"]бистро "Бохеми"[/caption] Време – събота вечер Място – бистро „Бохеми” 21.05 часа  – Измъквам се от лепкавите прегръдките на бургаската мъгла и навлизам в наблюдавания периметър с изражение на лицето „Аз Случайно Минавам Тук”. Виждам десетина маси, от тях свободни са три. Студеният февруари остава навън. Тук е топло. Приятно топло. Разговорите са приглушени. Между всички посетители се мярват само две момичета, въоръжени с „Адидас”, което за Бургас е истински фешън дефицит. Сервитьорките са някъде си. Не се вясва салонен управител. Вероятно този щат е редуциран заради икономии. С две думи никой не ме посреща нито с духова музика, нито с гвардейска рота, нито с „Добър вечер”. 21.06 часа - Вдясно от входната врата се вие дървена стълба към втория етаж. Там е царството на непушачите. Решаваме с моята дама, прекрасна зеленоока брюнетка между другото, да се изкачим към безникотиновите селения. Второто ниво на бистрото е решено в духа на артистична дневна стая. Лавици по стените, книги и сувенири по тях. Маси, нещо като дивани и възглавници по тях. Много приятна обстановка, като за разпускане на непушачи. Няма сервитьор. Май никой не е видял, че се качваме. Всъщност няма нито един човек. Нито един непушач. Защо? Защото вторият етаж не се отоплява.И този разход е редуциран. Направо си е студено. При това положениеза като логистична подкрепа към ножовете, вилиците и лъжиците, от заведението би трябвало да прибавят шапка, шалове и ръкавици. Може и шушони. Не, благодаря.  Слизаме по стълбите към царството на пушачите, което е на първия етаж. 21.08 часа – избираме си маса в средата на заведението. Дамата ми е с лице към улицата, аз съм с гръб към прелюбопитната гледка на разхождащи се в мъглата пешеходци, но с директна видимост към огромния плазмен телевизор, където се излъчва директно от стадион „Сантяго Бернабеу” срещата между „Реал” Мадрид  и „Расинг” Сантандер. С неудоволствие разбирам, че докато сме се лутали между горно и долно ниво, Кристияно Роналдо вече е вкарал първия гол в мача. [caption id="attachment_773" align="alignleft" width="300" caption="Персоналът е хладно дистанциран"]сервитьорка[/caption] До нас се доближава руса сервитьорка с тъжно изражение на жена, която е разбрала току що, че вместо да отиде на карнавала във Венеция, ще трябва да изпере и да изглади бельото на всичките си роднини. Момичето не се хаби с излишни любезности от типа на „Добър вечер” или „Добре дошли”, оставя по едно меню пред нас двамата и се отдалечава безмълвно. Разбирам я. И аз ако трябва да гладя кюлотите на баба от село, ще се чувствам така. 21.12 часа – Прочели сме интересните за нас пасажи от менюто. Интересното е наличието на „вечерни пакети”, т.е за около десет до двайсет лева можете да си вземете салата, местно ястие и напитка. Не е лош вариант. Вече сме готови сме поръчката. Сервитьорката идва и ...усмихва се. Можело значи. Аз също се ухилвам сърдечно. Брюнетката на сърцето ми поръчва печени пилешки филенца с пържени картофи и сос. Аз решавам да отбележа авансово Международния ден на свинщината и за целта иззбирам „Пиги стек”, което ще рече свинско контрафиле, варени намачкани картофи със сирене, пикантен сос и гръцка питка. За всеки случай питам дали е хубаво. Сервитьорката гарантира, че е хубаво. Повеждам лек игрив разговор за напитките и се надявам да бъда консултиран. В духа на старогерманските традиции рещавам да полея свинското с бира. Каква да бъде? Тъмна да бъдела.  Две бутилки за три лева. Промоция. Тъмно пиво значи. Да бъде. 21.15 часа – Бирата ми идва. Зеленооката брюнетка срещу мен е заложила на балканските традиции и скандално за местните алкохолни нрави пийва айрян. Първата наздравица за вечерта. 21.16 часа – Очакваме си ястията. Внимателно оглеждам интериора. Вече ви докладвах какво има на втория етаж. На първия е по-различно. Опитали са се да постигнат бохемска обстановка. Всичко е правено с вкус. Всъщност с много вкусове и с още повече стилове. Дизайнерите са решили да поставят старинен роял, а над него ретро огледало, един вид поздрав от Виена. Варосан тухлен зид с картини на цветя. Плюс стара табелка с името на улица „Първи май”. Така се казваше през миналия век улицата, на която се намира заведението. Това пък е намигване към историята. На стилни лавици на едната стена има прозрачни буркани с макарони, паста и с други кулинарни артефакти от Италия. Между тях има и стар радиоапарат. Изкуствените цветя във една голяма ваза са вероятно  поздрав от Китай, сухите цветя в другата ваза на отстрещната стена са влезли в греховен танц с празни чаши за вино. Има и много други интериорни хрумвания. Някои биха нарекли оформлението еклектика, други кич или направо гювеч. [caption id="attachment_774" align="alignleft" width="300" caption="Старият роял излъчва класа и стил"]пиано[/caption] Но пък е топло. Вентилацията е добра. Въпреки че повечето посетители пушат, не е никак задимено.От уредбата припява Адел и се чувствам като на афтърпарти на музикалните награди „Грами”. Със сигурност знам, че Адел е била там. Аз обаче не. 21.25 часа –Вторачил съм се в плазмения екран. Карим Бензема прави страхотен пропуск и резултатът продължава да е само 1:0 за „Реал” Мадрид. Моята дама ми прави забележка, че не съм я поглеждал поне от четири минути, а съм се облещил към телевизора. Поглеждам я...в очите. Големи...зелени очи. 21.30 часа –Тъжната сервитьорка носи пилешкото филе. На пръв поглед то е близък роднина на някоя „щастлива” кокошка. Добро е на вид. Оказва се, че е добро и на вкус. Поне така твърди брюнетката на сърцето ми. 21.40 часа – Дами и господа, посрещнете с аплодисменти свинския стек „Пиги”. Месото е нарязано на продълговати парченца, положени нежно върху тънка питка, тя пък е полегнала върху дървен поднос. Варените картофки са поставени в стъклена купичка, в такава е разлят и пикантния сос. Без да си кажа молитвата започвам работа. Връхлитам като прегладнял белоглав или по-точно сивобялоглав орел върху вечерята си. В компанията на поредица от едри хапки ножът и вилицата започват своят бърз танц. Хм...почти като в „Гаяне” на Арам Хачатурян. 21.44 часа – Момичето „Адидас” си тръгва. Всъщност и жената с трилентов екип  си е тръгнала. Бистрото потъва в модна сирота. Срам за Бургас. Не остана нито един анцуг в заведението. За сметка на това нахлуват три девойки със силно бухнали фризури и със стегнати в кръста шушлекови якета. Малко по-късно идват още две от същото фолк племе. Очаквам всеки момент някоя от девойките да извика „Хайде, ръцете гореее, ех, леле ле!!!” и да скочат дружно по масите. 21.45 часа – С удоволствие бих стиснал ръката на главния готвач. Много е вкусно. Всъщност мога да стисна и ръката на собственика на заведението, който щъка между бара и масата си. Съдържателят разхожда огромни бицепси и двамата му приятели, с които вечеря, също демонстрират мускули голям формат. Отказвам се. Представям си как стреснато ще ме изгледат, ако се втурна към тях с гастрономическите си възторзи. 21.46 часа – Отдавна съм си изпил първата бира. Чашата и бутилката ми стоят празни. Чудя се как да си поискам втората и срам не срам правя точно това. Изпробвам библейското „Поискай и ще ти се даде”. Моля да ми донесат второто тъмно пиво от промоцията. Носят го.  Амин. 21.55 часа – Противно на съветите на главния инструктор от йога клуб „Дъскотна” да се дъвче бавно и по много, аз вече съм изгълтал вечерята си. Уведомявам сервитьорката, че е било много вкусно. Тя смънква едно „Радвам се”. Личи си, че не се радва. Все и едно на милата. В края на краищата екскурзията до Венеция е безвъзвратно отдалечена  във времето, а прането на стотици гащи все по-близо. Поръчвам за десерт „тирамису”. Знам, знам. След свинския стек точно това не е подходящият финал на вечерта, но аз съм кулинарен детектив, а не естет. Дори и анцуг не нося. 21.58 часа – Десертът е сервиран. 22.00 часа – Срам ме е да си го призная. Вече съм изгълтал цялото тирамису. Дори и гладен крокодил би показал по-голяма култура на хранене от мен. 22.10 часа – Искаме си сметката. Носят ни я.  Цялото удоволствие ни струва 25.70 лв.   Кулинарно досие на бистро  „Бохеми” Локация – Бургас,  ул. „Александровска” 42 Плюсове -         добър майстор готвач -         разнообразно меню -         сериозен „винен” лист -         добра вентилация и климатична инсталация -         ясно обособени зони за пушачи и непушачи -         приветлив интериор на втори етаж -         тиха и ненатрапчива музика -         наличие на голям телевизор / плюс за господата в събота вечер/ -         чисти тоалетни / ситуирани са на втория етаж/ -         цени около средните Минуси -         неотоплена зона за непушачи -         недостатъчно вежлив персонал -         кичозен и претрупан интериор на първия етаж Заключение: Бистро „Бохеми” е непретенциозно заведение, където можете да похапнете вкусно и евтино с приятели или роднини.Трудно бихте впечатлили гости или бизнес партньори с посещение в него.   Коментари