25 фев. 2012 2012-02-25 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

20 стотинки за Христо

Всъщност можех да напиша за заглавие „Христос се е спрял в Еболи”. Тогава обаче трябваше да ви моля, да ми простите директната заемка от онзи стар италиански филм. Имам смътни спомени от далечните си ученически години за тази „лента”. Не мога точно да обясня защо това заглавие изскочи в главата ми, но може би причината е свързана с името на момчето, за което ще ви разкажа. [caption id="attachment_758" align="alignleft" width="300" caption="Христо на работа"]Христо[/caption] Позволете ми да ви го представя. Казва се Христо, почти като Христос. Спрял се е в Бургас, зад сградата на Бургаски свободен университет. Твърди, че е на седем години. Към визитката си добавя и това, че ходи на училище, но според мен това е също толкова вярно, колкото твърдението, че ходи по вода. Всъщност Христо работи. Работи от сутрин до обяд и неговата работа е свързана с хората. Той се среща с тях всяка божа сутрин, усмихва им се, заговаря ги, някои го подминават, други му говорят, трети го хокат,  усмихват му се и още какво ли не. Христо винаги поема инициативата. Без значение на това кой е неговият събеседник. Извинете ме, ужасно съм разсеян. Христо е просяк. [caption id="attachment_759" align="alignleft" width="300" caption="Христо трогва поредната жена"]Христо[/caption] Обикновено встъпителното му слово е „Бате / Како дай ми двайсет стотинки”. Не знам защо се е спрял на тази сума. Може пък според него или наставниците му в трудния занаят на просията двайсет стотинки да звучат затрогващо. Най-често Христо получава критики. Понякога, но много рядко, стотинки. Тогава се намесва майка му. Еее, отново забравих важна подробност. И тя проси. [caption id="attachment_760" align="alignleft" width="300" caption="Майката в акция"]майката[/caption] Майката, че и лелята, са взели под аренда зоната зад БСУ и връхлитат върху всеки минувач. Вървят с всеки и го увещават да им даде двайсет стотинки / винаги двайсет стотинки/ и го благославят. По същото време Христо е на своето работно място. И му е адски студено. Понякога и адски скучно. Детето стои и очаква поредния минувач, за да му изрецитира своята мантра „Бате/Како дай двайсет стотинки”. Аз не му дадох стотинки, заговорих го,  купих му шоколадов десерт, малкият се кротна и ме погледна някак тъжно. Хубаво дете, което би могло да има и хубав живот, но... [caption id="attachment_761" align="alignleft" width="300" caption="Христо предпочита шоколад"]Христо[/caption] Наблюдателна жена ме видяла, че говоря с Христо, давам му нещо, че дори и го фотографирам. Будната гражданка нахлула в близкия магазин, за да алармира, че съм педофил и се готвя да похитя дете. Госпожа, да бяхте позвънила в общината или в социалните служби, за да им кажете, че всеки ден по обяд роднините на Христо първо му взимат спечелените пари, после си го прибират и си тръгват по живо по здраво. До другата сутрин, когато малкият пак посреща всеки минувач с молба за двайсет стотинки. [caption id="attachment_762" align="alignright" width="300" caption="Бащата е прибрал просяшкото инкасо"]инкасо[/caption] Христос се е спрял в Еболи. Почти никой не е гледал този филм. Христо се е спрял и проси в центъра на Бургас. Нито един държавен или общински чиновник не е гледал този филм. Ами, вижте го вие. Може и да ви стане интересно. [caption id="attachment_763" align="alignleft" width="300" caption="За Христо 20 стотинки са цяла вселена"]Христо[/caption] Току виж и вие разкажете историята на някой човек с възможности и той вземе, че пормени съдбата на детето.   И накрая като в приказките Христо може да получи нещо повече от 20 стотинки, например надежда или по-добро бъдеще.         Коментари