В началото на миналия век морските бани били предписвани с лечебна цел.Продължителното излагане на преки слънчеви лъчи се е смятало за вредно и неприлично.
Морската ивица на брега се е използвала само за разходка. Куражлии да влязат в морето са повече мъжете. Бургазлии постепенно се престрашили и смело започнали да ползват морето за отдих и удоволствие. С времето интереса към плажа се засилил и от жените. Появили се две плажни територии “ мъжка ” и “ женска ”. При женските бани стоял стражар, който не позволявал мъжете да преминават в женския плаж. Те връщали всеки, който дръзвал да заобиколи пътечката за мъже и да тръгне към мястото на брега, определено за “евите”.
Бялото лице на жената било моден признак за изисканост и аристократизъм. Разбира се бургазийките не спазвала точно тази мода. Летният ден бил дълъг и горещ. Морето им било на една ръка разстояние и докато мъжете работели, те грабвали децата и ги водели на плажната ивица. Носели постелки, гумени пантофки заради горещия черен пясък, леки закуски, плодове и разбира се чадърчета. На главите слагали шапки или бели забрадки. През почивния ден плажа бил по многолюден. Тогава цели семейства превземали пясъка. Къпането в морето се разрешавало само на възрастни и то задължително на определеното от общината място. Мъжете трябвало да влизат в морето с гащи или пищимал, а жените с ризи. Плажът вече бил разпределен на мъжки, женски и смесен. На деца под 15 години не се разрешавало са се къпят без възрастен придружител. Ако се нарушавал закона на Бургаската градска община глобата била 25 лв. Имало дежурни спасителни лодки, които забранявали на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето, поставяли се шамандури за обозначаване на границата. Място на бургаския плаж само за жени - август 1935 г..jpg 98.92 KB
През 20-те години на миналия век при жените ползващи плажа, постепенно настъпило разкрепостяване, откриват се краката и ръцете за слънцето и разбира се за погледите на мъжете. Дългите бели ризи и комбинезоните с увиснали намокрени краища били заменени с бански костюми. Те били цели, ушити от плат или плетени и подчертавали извивките на телата.
Морето ставало привлекателен център и за хората от вътрешността на България. С влак цели семейства пристигали на курорт. Наемали квартири или хотел в града.
Малко по-късно, когато плажовете вече се смесили се появили и тъй наречените мъже свалячи- “ гларуси”. Независимо от разкрепостяването на нравите, характерно за всяко следващо десетилетие, на "гларусите" се гледало с недобро око. Дали заради факта, че някои изкарвали пари от влюбените в тях жени, или заради простоватия им вид, но минавали за неудачници в обществото.
През 30- те години на бургаския плаж се появили атракции. Разходка с лодка или яздене на кон. Организирали се дефилета за Мис и Мистър плаж, спортни плувни състезания. Плажният костюм станал пъстър. Появили се плажните аксесоари слънчеви очила, плетени чанти, широкополи шапки, мазила против изгаряне. Матовият тен на тялото било запазена марка на бургазлии.
