А защо не създадем кампания „Да не замърсяваме България нито ден“?

Всяка година bTV, съвместно с различни общини и съдействието на Министерство на околната среда и водите и ЕКОПАК, призовават видни и не толкова видни хора с екосамосъзнание да се включат в тяхната кампания „Да изчистим България заедно!“ И това е прекрасно! Прекрасно е да има инициативи, които да мотивират хората за грижа и любов към околната среда и майката Природа, към нашия общ дом – планетата Земя. Но наред с въодушевлението и благоговеенето от създаването на подобни екоинициативи, в мен избликват и едни смесени емоции и чувства. Чувства на пълно недоумение, негодувание и дори неприязън, граничещи с лек бяс, към тези индивиди, които поради липса на всякакви стремежи за изкачване поне едно стъпало нагоре по еволюционната стълбица, с постоянството на упорити магарета, застанали по средата на моста, оставят след себе си планини от боклук и създават поле за изява на малкото трудолюбиви граждани в този свят. Граждани, които са готови да грабнат чувалите и лопатите и цял ден да извиват кръстове, да бършат потни чела и да не пестят усилия, за да разчистят сторения погром от гореспоменатите магарета, и може би да почувстват лекотата на благородното дело в сърцата си, след като са станали част от великото дело „Да изчистим България заедно!“. Обаче има едно много по-велико дело от това да почистваш като самозабравил се невротичен педант обществените места в своя град, и то е изобщо да не го замърсяваш. Представете си колко хубаво би било, ако създадем инициатива, за която са нужни дори по-малко усилия от тези, нужни за целодневния спорен маратон на безвъзмездно почистване. Нещо, което е много по-простичко (да не кажем – елементарно) за изпълнение, като „Да не замърсяваме България нито ден“? Защото, ние - хубаво, че ще изчистим, ама какво от това, щом продължаваме да замърсяваме със скоростта на светлината? Признавам си, че досега не съм запретвала ръкави и не съм чистила ни плажове, ни резервати, ни жилищни комплекси, не съм била част от такава мащабна инициатива, макар да я подкрепям (засега само на думи). Но за мен всеки ден е ден, в който аз съм самотен, самостоятелен и може би самоцелен участник в моята собствена кампания, а именно - „Да не замърсяваме България нито ден“. Там, където са бродили моите нозе, оставям само тихи стъпки, отнасям единствено спомени и снимки, а боклука събирам в своята малка раница за пътешествия и го изхвърлям в отреденото му за това място, при това в кофите за рециклиране. И сам воинът е воин! И да ви кажа, това не толкова трудно, нито коства някакви нечовешки усилия или пък неуморен физически труд. Изисква се единствено желание и постоянство, а също и любов към заобикалящия те свят и отговорност за това, което ще оставиш след себе си. Никога няма да забравя онзи ден, в който едно подобие на човешко същество възмутено коментира колко мръсен, неподдържан и отвратително гаден бил бургаският плаж, секунди след което най-демонстративно и позорно изхвърли своя недопушен фас и празна бирена кутия директно на плажната ивица, при все това, че в близост до грамадното му мързеливо туловище имаше кошче за боклук. Адмирации за всички ентусиасти, които смятат да станат част от кампанията „Да изчистим България заедно!“ И поздравления за всички онези, които не замърсяват България нито ден. Автор: Боряна Върбанова Коментари