
Детето в мен ли? Да, то е още живо,
все тъй усмихнато, палаво, игриво!
Вярва в приказки, магии, сбъднати мечти,
сърцето му от безпричинно щастие тупти.
Детето в мен ще се усмихне на някой непознат,
на просяка ще подхвърли монета, късче хляб!
За него целият свят е детска площадка,
а животът на възрастните е загадка.
Детето в мен отказва да порасне,
то не иска пламъкът му да угасне!
От хората големи понякога се плаши,
пита се: какво се случва с мечтите ваши?
Защо забравяте, че и вие сте били деца
имали сте блянове, надежди в малките сърца!
Защо възрастните все забравят да се смеят,
да мечтаят вече се страхуват, не умеят!
Не, детето в мен отказва да порасне,
в игрите на малките все ще се захласне.
Детето в мен е като Питър Пан –
герой от възрастните неразбран.
То ви умолява: запазeте в себе си частица детство,
защото не съществува друго ефикасно средство,
което душата ви тъй да извисява
и от света жесток да защитава!
Автор: Б. Върбанова
Честит празник на всички малки и пораснали деца!
Коментари