Отбелязваме Световния ден на кръводарителя

На 23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя.  Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие на това влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век. Доброволните и безвъзмездни кампании за кръводаряване са основата за осигуряването на достатъчни и безопасни количества кръв, понеже  вероятността за предаването на животозастрашаващи инфекции (включително ХИВ и хепатит C) при тях е минимално. При доброволното  даряване на кръв се пази здравето на реципиента (човекът, който получава кръв и кръвни продукти) и  здравето на дарителя (изключват се заболявания, които биха застрашили живота на човека). В България, за съжаление,  броят на доброволните кръводарители е недостатъчен и в страната има  хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти. Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години може да дари кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една година, а жените - 4 пъти, с интервал не по-малък от два месеца между двете кръводарявания. Ако  хората даряват по принуда, е възможно да  скрият важна информация за собственото си здравословно състояние. За кръводарителите не  съществува никакъв здравен  риск, понеже  всички материали и консумативи са стерилни и са за еднократна употреба. Процедурата по даряването на кръв  отнема около 30 минути, но  това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.   Коментари