Планинците са особен тип хора. Приели са без мрънкане това, че животът им е труден и нищо не им се дава даром. Затова и не се оплакват или жалват, а просто си живеят според своите неписани правила в техните неписани наръчници по оцеляване.
Планината ги е закалила и превърнала в човеци, които носят в себе си силата, тежестта и спокойствието на камъка и на скалата.
Такива са хората от община Руен...силни, издръжливи, спокойни и горди. Като камъни. Годините им носят какво ли не, но те са все там някъде из планината и не се предават.
Ей, такива неща си мислех, докато изкачвах с раздрънканата ми семейна лимузина възвишенията след Айтос и след това се спусках към отбивката до село Ябълчево.
Повод за неделното ми странстване беше провеждането на второто издание на международния лекоатлетически турнир „Купа Руен”.
Едно е някой да ми казва, че състезанието било много добре организирано, друго е да се уверя лично.
И така, ето ме в Руен.
Най-вероятно си мислите, че в този град няма някакви забележителности, които да накарат гостите да ахнат или да бъдат обзети от възторзи, но...зависи от гледната точка. Красотата е навсякъде около този Руен и съставните му селища. Само да имате очи да я видите.
Стигам до крайната точка на моето пътешествие. Преминал съм по улиците на града, раздрусал съм се в автомобила си по алеята или черния път, който води до спортния комплекс, намусил съм се разглезено и сърдито заради изпитанието, на което съм подложил амортисьорите, но...всичко това си е струвало, защото стадионът се оказва, че е малко бижу.
Личи си, че тук инвестираните средства са били немалко, но резултатът е повече от сериозен.
[caption id="attachment_89751" align="alignleft" width="300"]
Спортният комплекс в Руен е впечатляващ[/caption]
Футболно игрище с изкуствена настилка, ремонтирани съблекални, помощни игрища за мини футбол и баскетбол, сектор за скок височина, за дълъг скок и ...внимание...прекрасна лекоатлетическа писта с модерно покритие, каквато писта между другото няма на нито едно място в цялата Бургаска област.
Ще се питате...защо в Руен и за какво им е лекоатлетическа писта на руенци, при условие, че там спорт N:1 е борбата.
Никак не са били малко хората, които са задавали преди години същия този въпрос на местния кмет Исмаил Осман. Питали го защо вместо да изсипва милиони левове в спортен комплекс, не вземе да раздаде парите на хората или поне да оправи улиците. Но той като всеки упорит планинец си държал на своето и докарал нещата докрай.
И така до миналата година, когато се проведе първото издание на турнира по лека атлетика „Купа Руен”.
Сигурно критиците тогава са си казали, че това е случайно. Добре, но през тази година турнирът се проведе за втори път, а за участие в него пристигнаха 107 състезатели от цялата страна, а двама от тях дойдоха, за да се опитат да покрият нормативи за Олимпиадата в Рио де Жанейро. Представяте ли си??? От Руен в Бразилия? Изненада, нали.
Но как се стигна дотук ли? Упоритият и амбициозен кмет Исмаил Осман започнал да търси друг упорит и амбициозен човек, който да помогне за това прекрасната спортна база в Руен да започне да се използва по предназначение и така се случва, че намира такъв човек в лицето на Румен Ангелов, президент и собственик на лекоатлетически клуб „Европул Бургас”, който с лични средства и с помощта на младия треньор Петър Райков за три години постигна толкова ,колкото някои лекоатлетически центрове в България не са направили и за 30 години.
Обединяването на амбицията на кмета Осман и на уменията на Ангелов направиха така, че информация за втория турнир „Купа Руен” се появи на сайта на Европейската федерация по лека атлетика. В ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ!!! Скромният град Руен е там, представяте ли си. Всъщност по какви критерии един град може да бъде определян за скромен, щом мечтите на местните хора и управниците им са на европейско ниво.
Така в неделния ден планинците от Руен станаха домакини на едно голямо и сериозно състезание. По трибуните се появиха зрители, много от тях бяха деца. По пистите с гостуващите звезди премериха сили и местни момичета и момчета, а кметът Исмаил Осман не криеше колко е развълнуван.
Това е голяма реклама за Руен и за общината – призна той и с голямо вълнение връчи награди на всички местни лекоатлети. После се закани, че догодина следващото издание на турнира ще бъде още по-мащабно и с още повече и по-силни състезатели.
Имаше рекорди, имаше разочарования, имаше овации, имаше нови любимци на публиката. Имаше празник за целия град. И много гости от цялата област и от страната. Всички те дошли заради едно състезание.
И каква е поуката от цялата история? В планинската община Руен вече се поставят основите на един бъдещ лекоатлетически център. Планинците са си такива. Не мърморят, не се оплакват. Захващат се мълчаливо за работа и я свършват. Едно е сигурно...някъде около Руен вече има български шампион по лека атлетика. Още не знаем кой е той, но със сигурност е там. Скоро ще научим кой е.
А вятърът, които винаги духа над град Руен, ще носи името на шампиона над цяла България, в Европа и по света. Ако не вярвате, то е защото вие не сте планинец. Нямате ни най-малка представа какво могат тези хора.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Планинците са особен тип хора. Приели са без мрънкане това, че животът им е труден и нищо не им се дава даром. Затова и не се оплакват или жалват, а просто си живеят според своите неписани правила в техните неписани наръчници по оцеляване.
Планината ги е закалила и превърнала в човеци, които носят в себе си силата, тежестта и спокойствието на камъка и на скалата.
Такива са хората от община Руен...силни, издръжливи, спокойни и горди. Като камъни. Годините им носят какво ли не, но те са все там някъде из планината и не се предават.
Ей, такива неща си мислех, докато изкачвах с раздрънканата ми семейна лимузина възвишенията след Айтос и след това се спусках към отбивката до село Ябълчево.
Повод за неделното ми странстване беше провеждането на второто издание на международния лекоатлетически турнир „Купа Руен”.
Едно е някой да ми казва, че състезанието било много добре организирано, друго е да се уверя лично.
И така, ето ме в Руен.
Най-вероятно си мислите, че в този град няма някакви забележителности, които да накарат гостите да ахнат или да бъдат обзети от възторзи, но...зависи от гледната точка. Красотата е навсякъде около този Руен и съставните му селища. Само да имате очи да я видите.
Стигам до крайната точка на моето пътешествие. Преминал съм по улиците на града, раздрусал съм се в автомобила си по алеята или черния път, който води до спортния комплекс, намусил съм се разглезено и сърдито заради изпитанието, на което съм подложил амортисьорите, но...всичко това си е струвало, защото стадионът се оказва, че е малко бижу.
Личи си, че тук инвестираните средства са били немалко, но резултатът е повече от сериозен.
[caption id="attachment_89751" align="alignleft" width="300"]
Спортният комплекс в Руен е впечатляващ[/caption]
Футболно игрище с изкуствена настилка, ремонтирани съблекални, помощни игрища за мини футбол и баскетбол, сектор за скок височина, за дълъг скок и ...внимание...прекрасна лекоатлетическа писта с модерно покритие, каквато писта между другото няма на нито едно място в цялата Бургаска област.
Ще се питате...защо в Руен и за какво им е лекоатлетическа писта на руенци, при условие, че там спорт N:1 е борбата.
Никак не са били малко хората, които са задавали преди години същия този въпрос на местния кмет Исмаил Осман. Питали го защо вместо да изсипва милиони левове в спортен комплекс, не вземе да раздаде парите на хората или поне да оправи улиците. Но той като всеки упорит планинец си държал на своето и докарал нещата докрай.
И така до миналата година, когато се проведе първото издание на турнира по лека атлетика „Купа Руен”. 
Сигурно критиците тогава са си казали, че това е случайно. Добре, но през тази година турнирът се проведе за втори път, а за участие в него пристигнаха 107 състезатели от цялата страна, а двама от тях дойдоха, за да се опитат да покрият нормативи за Олимпиадата в Рио де Жанейро. Представяте ли си??? От Руен в Бразилия? Изненада, нали.
Но как се стигна дотук ли? Упоритият и амбициозен кмет Исмаил Осман започнал да търси друг упорит и амбициозен човек, който да помогне за това прекрасната спортна база в Руен да започне да се използва по предназначение и така се случва, че намира такъв човек в лицето на Румен Ангелов, президент и собственик на лекоатлетически клуб „Европул Бургас”, който с лични средства и с помощта на младия треньор Петър Райков за три години постигна толкова ,колкото някои лекоатлетически центрове в България не са направили и за 30 години.
Обединяването на амбицията на кмета Осман и на уменията на Ангелов направиха така, че информация за втория турнир „Купа Руен” се появи на сайта на Европейската федерация по лека атлетика. В ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ!!! Скромният град Руен е там, представяте ли си. Всъщност по какви критерии един град може да бъде определян за скромен, щом мечтите на местните хора и управниците им са на европейско ниво.
Така в неделния ден планинците от Руен станаха домакини на едно голямо и сериозно състезание. По трибуните се появиха зрители, много от тях бяха деца. По пистите с гостуващите звезди премериха сили и местни момичета и момчета, а кметът Исмаил Осман не криеше колко е развълнуван.
Това е голяма реклама за Руен и за общината – призна той и с голямо вълнение връчи награди на всички местни лекоатлети. После се закани, че догодина следващото издание на турнира ще бъде още по-мащабно и с още повече и по-силни състезатели.
Имаше рекорди, имаше разочарования, имаше овации, имаше нови любимци на публиката. Имаше празник за целия град. И много гости от цялата област и от страната. Всички те дошли заради едно състезание.
И каква е поуката от цялата история? В планинската община Руен вече се поставят основите на един бъдещ лекоатлетически център. Планинците са си такива. Не мърморят, не се оплакват. Захващат се мълчаливо за работа и я свършват. Едно е сигурно...някъде около Руен вече има български шампион по лека атлетика. Още не знаем кой е той, но със сигурност е там. Скоро ще научим кой е.
А вятърът, които винаги духа над град Руен, ще носи името на шампиона над цяла България, в Европа и по света. Ако не вярвате, то е защото вие не сте планинец. Нямате ни най-малка представа какво могат тези хора.
автор: Красимир Калудов
Коментари