[caption id="attachment_89677" align="alignleft" width="300"]
Безспорно водещ град в надпреварата за най-еко и зелена велоалея е Перник; Снимка: velo-pk.org[/caption]
Да си колоездиш по новите или не толкова нови велоалеи на своя град, докато усещаш вятъра в косите, свободата в душата и мухичките по зъбките, вече не е най-върховното чувство за един велосипедист.
Най-върховното чувство (поне за някои) е гледката на пейзажа, която също не е никак без значение. А видът на онова стръкче живот, което не се е отказало от безмилостната борба с асфалта и въпреки опитите да бъде погребано под него, пак е намерило начин да подаде глава и да приветства слънцето, за някои хора е вдъхновяваща, докато за други хм… потресаваща и „Как може такова нещо? Трева по новите велоалеи? Егати Евро
гейския вид!“.
[caption id="attachment_89675" align="alignright" width="300"]
Стръкче живот, пробило асфалта на алеята към "Пода", Бургас[/caption]
Уважаеми бургазлии, асфалтът цъфна и върза не само в Бургас! Той цъфти навсякъде в България. Пролет е, все пак! Тревички и стръкчета свежа зеленина се обединяват, за да бъде чут гласът им в бетонната джунгла. А те крещят хорово в един глас FREDOOOOM, като във филм, наречен „Смело стръкЦе“. Вероятно не ги чувате, но поне ги виждате.
Ето, например, наша читателка ни изпрати снимка от Русе, за да докаже, че и техният град не остава по-назад в надпреварата за биоразнообразие по велоалеите. Даже е доста напредничав, тъй като зеленият мъх вкупом се е втурнал да се шири и да си проправя път, където уж не му е мястото – на алеята, предназначена за велосипедисти.
А ние в Бургас ще се „хвалим“ с някакви си миниатюрни стръкчета растителност върху новия асфалт край оня край Крайморие, подали срамежливо очи навън, досущ като праведна мюсюлманка, надничаща изпод под своето черно фередже. Доста дъждовна вода трябва да се пролее и трева да се засее, за да се доближим до примера на Русе.
Но безспорно водещ град в надпреварата за най-еко и зелена велоалея е Перник, чиито велопътища наистина са представителна извадка за богато биоразнообразие.
[caption id="attachment_89676" align="alignleft" width="300"]
Наша читателка ни изпрати снимка от Русе, за да докаже, че и техният град не остава по-назад в надпреварата за биоразнообразие по велоалеите[/caption]
Макар като журналист да нямам правото да изказвам лично становище, а само да представям факти пред вниманието на негово величество читателя, които той да коментира и анализира сам, ще си позволя волността да пробия тази догма, както тревата е пробила асфалта, и да констатирам, че на мен всъщност ми харесва този биовид. Докато спортуваш, си в истинска хармония с природата, тревички нежно гъделичкат педалите и глезените ти, ароматът й влива нова доза кислород в ноздрите ти, абе въобще истинско тържество за душата на всеки велосипедист-еколог и пазител на зеленото.
Няма по-могъщо нещо от природата, да знаете! Колкото и асфалт да се залива, тревичката пак по него ще избива! И ако в съвременния свят този стрък живот е метафора за доброто, а асфалтът е лошият черен герой, то не е ли хубаво да вярваме (па макар и доста наивно), че надежда винаги ще има? И че природата (символ на доброто) винаги ще взима връх над страховитата бетонна джунгла, в която се е превърнал човешкият модерен свят.
Аз нямам против да виждам такива зелени стръкчета трева по уж европейските ни велоалели. Не ме дразнят, не ми избождат очите! Не ми изглежда антиевропейски, нито неестетично, нито пък скандално! Все пак природата е била тук първа, преди нас. Тя е посяла живот, преди ние да засеем върху нея бетон. Тя на нас не ни дължи нищо, но ние й дължим прекалено много.
А във вашия град имате ли такива ековелоалеи? И ако – да, не се срамувайте да ни изпратите снимки!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари
Безспорно водещ град в надпреварата за най-еко и зелена велоалея е Перник; Снимка: velo-pk.org[/caption]
Да си колоездиш по новите или не толкова нови велоалеи на своя град, докато усещаш вятъра в косите, свободата в душата и мухичките по зъбките, вече не е най-върховното чувство за един велосипедист.
Най-върховното чувство (поне за някои) е гледката на пейзажа, която също не е никак без значение. А видът на онова стръкче живот, което не се е отказало от безмилостната борба с асфалта и въпреки опитите да бъде погребано под него, пак е намерило начин да подаде глава и да приветства слънцето, за някои хора е вдъхновяваща, докато за други хм… потресаваща и „Как може такова нещо? Трева по новите велоалеи? Егати Еврогейския вид!“.
[caption id="attachment_89675" align="alignright" width="300"]
Стръкче живот, пробило асфалта на алеята към "Пода", Бургас[/caption]
Уважаеми бургазлии, асфалтът цъфна и върза не само в Бургас! Той цъфти навсякъде в България. Пролет е, все пак! Тревички и стръкчета свежа зеленина се обединяват, за да бъде чут гласът им в бетонната джунгла. А те крещят хорово в един глас FREDOOOOM, като във филм, наречен „Смело стръкЦе“. Вероятно не ги чувате, но поне ги виждате.
Ето, например, наша читателка ни изпрати снимка от Русе, за да докаже, че и техният град не остава по-назад в надпреварата за биоразнообразие по велоалеите. Даже е доста напредничав, тъй като зеленият мъх вкупом се е втурнал да се шири и да си проправя път, където уж не му е мястото – на алеята, предназначена за велосипедисти.
А ние в Бургас ще се „хвалим“ с някакви си миниатюрни стръкчета растителност върху новия асфалт край оня край Крайморие, подали срамежливо очи навън, досущ като праведна мюсюлманка, надничаща изпод под своето черно фередже. Доста дъждовна вода трябва да се пролее и трева да се засее, за да се доближим до примера на Русе.
Но безспорно водещ град в надпреварата за най-еко и зелена велоалея е Перник, чиито велопътища наистина са представителна извадка за богато биоразнообразие.
[caption id="attachment_89676" align="alignleft" width="300"]
Наша читателка ни изпрати снимка от Русе, за да докаже, че и техният град не остава по-назад в надпреварата за биоразнообразие по велоалеите[/caption]
Макар като журналист да нямам правото да изказвам лично становище, а само да представям факти пред вниманието на негово величество читателя, които той да коментира и анализира сам, ще си позволя волността да пробия тази догма, както тревата е пробила асфалта, и да констатирам, че на мен всъщност ми харесва този биовид. Докато спортуваш, си в истинска хармония с природата, тревички нежно гъделичкат педалите и глезените ти, ароматът й влива нова доза кислород в ноздрите ти, абе въобще истинско тържество за душата на всеки велосипедист-еколог и пазител на зеленото.
Няма по-могъщо нещо от природата, да знаете! Колкото и асфалт да се залива, тревичката пак по него ще избива! И ако в съвременния свят този стрък живот е метафора за доброто, а асфалтът е лошият черен герой, то не е ли хубаво да вярваме (па макар и доста наивно), че надежда винаги ще има? И че природата (символ на доброто) винаги ще взима връх над страховитата бетонна джунгла, в която се е превърнал човешкият модерен свят.
Аз нямам против да виждам такива зелени стръкчета трева по уж европейските ни велоалели. Не ме дразнят, не ми избождат очите! Не ми изглежда антиевропейски, нито неестетично, нито пък скандално! Все пак природата е била тук първа, преди нас. Тя е посяла живот, преди ние да засеем върху нея бетон. Тя на нас не ни дължи нищо, но ние й дължим прекалено много.
А във вашия град имате ли такива ековелоалеи? И ако – да, не се срамувайте да ни изпратите снимки!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари