06 май 2016 2016-05-06 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Гергьовден е! Днес росата е лековита

билки, природаДнес православната църква почита св. Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно се счита за повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, нашите прадеди са ходили на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Онези, които не са можели да легнат и да се търкулят в тревата, са ходили боси в росата. Вярвало се е, че росата на днешния ден помага на болните и на безплодните. Много хора са събирали роса и са я носили вкъщи, като се е смятало, че тя е лековита. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен. [caption id="attachment_89198" align="alignright" width="300"]люлка, Гергьовден Снимка: alisa_tours.com[/caption] След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен това има традиция на разлистени дървета да се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. Източник: wikipedia Коментари