Смятам, че е честно да ви призная, че не съм чел до момента романа „Али Безсмъртният” на Александър Урумов. По социалните мрежи отзивите за книгата минават през възторзи и достигат до суперлативи. Е, още не съм разлистил страниците на тази история, но съдбата ми подари редкия шанс да се срещна очи в очи с главния герой и неговия литературен баща.
И така, представете си горещ априлски ден, аз закъснявам с няколко минути за уговорената среща, влетявам буквално с въртене на гуми в мецанина на централен бургаски хотел и ...ги виждам. Трябваше да бъдат двама, но са трима мъже. Следва объркан момент с ръкостискане и леко напрежение от запаметяването на това кой кой е на масата, но ...накратко... авторът ме приканва да поседна до героя на романа и ...ето ме до Али.
Али Дини. Иранец, чието име на фарси, т.е персийски, означава Али Вярващият, както уточнява той. Мургав мъж, прошарен, с плътни сенки под бездънно дълбоките му тъмни очи. Изглежда някак омиротворен и спокоен като стара постройка насред обрулено от вятъра поле или ...пустиня.
Историята му накратко е войник от иранската армия, взел участие през 80-те години в кървавата война между Иран и Ирак, противопоставила шиити срещу сунити. Емигрант в България, деен участник в бруталните и кървави събития в света на българския подземен свят, затворник, човек, отказал се от вярата на дедите си, за да познае нова вяра и да последва Исус Христос и... главен герой в роман.
Как се чувстваш като литературен герой, Али? - дори не знам защо му задавам точно този безумен въпрос, но стореното е сторено. А и съгласете се, че не всеки човек е имал честта да види живота си събран в няколкостотин страници.
Много се радвам – ми отговаря той, макар че го прави с равен, а не с радостен глас. Пък на какво да се радва, на баналния ми въпрос ли?! Във всеки случай не звучи уморено, а по-скоро спокойно и уравновесено.
Това е моята книга, а старият ми живот беше друга книга, в която се пишеше само за престъпления – допълва Али и ми споделя, че страниците на масата между нас показват промяната, през която е преминал, и усилията, които е направил, за да стигне до тази промяна.
А по-хубавата част от тебе или по-лошата е показана в тази книга? – го питам аз и го поглеждам в очите.
Тук има много части от живота ми. От детството ми до ден днешен. С книгата показваме как силата на Исус Христос може да промени живата на човек... - но докато Али ми говори, аз се отплесвам в разсъждения.... Бога ми, що за човек е този?? ...и чувам как той ми казва – показва как всичко е възможно...
Как се срещнаха съдбите ви, как се пресякоха пътищата ви с Александър Урумов? – така съм научен... когато разговорът зацикля, сменям рязко темата...
А събеседникът ми отвръща - Аз вярвам, че нищо не е случайно на този свят. Нали и в Библията пише „Неведоми са пътищата господни”.
Ами като се замисли човек, така ще да е. Ето на, предполагал ли съм изобщо, че ще водя такъв разговор с такъв човек. И разговорът продължава.
Питам го онова, което вероятно и вие бихте го питали. Е, надявам се, че и вие бихте искали да разберете как се е чувствал Али, когато за пръв път е прочел книгата и е видял себе си, но отстрани.
Честно казано, имаше моменти, в които се смеех, в други моменти се просълзявах. Истинска е книгата – бавно-бавно ми отвръща той.
Али, мислиш ли, че някога вековният конфликт между сунити и шиити ще бъде решен и ще се спре с тази братоубийствена война?
Това е нещо, което се движи ...върховно. Много хора казват, че това го правели американците, но аз смятам, че днешните събития в ислямските страни не са отсега. Още в Библията, в Стария завет има предупреждение от времето на Авраам... жените Сара и Агар са били предупредени от ангел господен...Т ой казал на Агар, че ще има деца, но те ще бъдат като диви коне и ще вървят срещу другите деца на Бога. Това са неща, които са стари, от преди хиляди години. Това са плановете на Господ.
Размърдвам се леко на канапето в хотелския мецанин. Темата за религиозните различия винаги ми е била интересна, но и леко плашеща. Затова и следващият въпрос е в тази посока.
Твоите приятели, роднини и семейството ...как приеха това, че се отказа от исляма и прие християнството?
Странно е да чуеш мюсюлманин, който с равен глас казва ,че е сложил кръст на всичко старо, но при Али е точно така. Споделя ми, че се е отказал от старите приятели и който от тях идва към Бога, е добре дошъл, а останалите са някъде в миналото му. Затворил е вратите към тези времена. Майка му дори му казала, че ако някога се върне в Иран, ще бъде убит и проливането на кръвта му ще бъде определено от вярващите мюсюлмани като добро дело. Такива са законите на исляма. Въпреки това Али е приел, че е готов да пролее кръвта си, щом е в името на Исус Христос... Така казва.
А аз го гледам и единственото, което се сещам да попитам, е това:
В мир със себе си ли си, Али?
Тъмноокият новопокръстен християнин е сложил ръце на коленете си, титановата протеза на единия му крак мътно проблясва и той ми казва бавно.
Никога в живота си не съм бил така сигурен, не съм изпитвал по-голяма любов и сигурност. В стария ми живот имах пари, сила, но такава сигурност, такъв мир съм нямал. Никога не съм чувствал Божията любов така, както сега. В момента се чувствам страхотно, много добре.
До нас е авторът на романа Александър Урумов, който внимателно слуша поредната изповед на своя литературен герой и приятел в живота. Между тях се усеща силна връзка.
Как проявихте интерес към съдбата на точно този затворник, господин Урумов? Защо точно той, при условие че в затворите е пълно с наркотрафиканти, убийци, сводници и чужденци. Защо Али?
Авторът се позасмива и след малка пауза започва своя разказ.
Сигурно някаква любознателност стои в основата на нашата среща. Всичко се случи малко... Продължавам да се изненадвам от бързината, с която се случиха нещата. Разговорите ни, последвалото написване на книгата. И двамата решихме, че си струва да бъде разказана историята. Али беше съгласен и на двамата идеята ни беше да покажем тази неразбираема за повечето хора божия любов, която се протяга към всеки, дори той да изглежда неспасяем. А Али е бил повече от неспасяем с 14 години затвор, 4 години в условия на пълна изолация... Имал е име на непоправим рецидивист в средите на престъпниците, а не в средите на обществото... Смятам, че има една добра сила, която се протяга към всеки човек, дори не винаги можем да я разберем. Може би, ако имам някакъв малък принос освен написването, той е в това, че Али повярва, че историята му е изключителна, защото човек живее своя живот и му изглежда обикновен и не може да види отстрани как изглежда.
Когато той ви разказваше своята история, той страдаше ли или се пречистваше?
Страдаше... Моето впечатление е, че той едновременно изстрадваше случилото се, все едно влизаше в някакви дълги коридори със заключени врати и затворени сандъци... а той е сложил кръст на миналото си. Идеята беше да покажем големия контраст между мрака, в който е живял, и светлината, в която е сега.
И така Александър Урумов попада на необикновен човек, с необикновена история и я описва. Наред с всичко това обаче получава шанс да разкаже за държава, която ние познаваме слабо или изобщо не познаваме. Иран.
Как показвате Иран в тази книга?
Един от най-добрите познавачи на тази част на света е журналистът Георги Милков, който прочете книгата и сподели, че не е срещал в българската литература друга книга, която по такъв човешки начин да показва Иран през погледа на един иранец. Не съм променял нищо в разказа му.Не натрапвам мои виждания и не казвам, че е лошо или че е хубаво. Да, има някаква симпатия към една древна империя, но това се основава на факти.
Възможно ли е романът да тласне читателите в посока да правят изводи „Християнството е по-добро от исляма или обратното”?
Смятам, че тази книга е изключителна провокация към християните най-вече. Към мюсюлманите също. Историята е провокация. Да, можеш да станеш християнин и да се чувстваш в мир със себе си, в покой, в хармония, защото Христос е мир, любов и светлина. Провокация е към християните, защото могат да си направят сметка какво имат и да го ценят повече.
Вие бил ли сте в Иран?
Не, не съм бил, но винаги ми е било любопитно, а сега много повече. Сега обмислям тази пролет да отида, бях си харесал маршрут, но ...ако е рекъл Господ, ще отидем двамата с Али.
И отново се обръщам към Али, за да го питам как е безсмъртен на фарси
Али Джовидан...
Чувам странния говор и се сещам за уроците по история, в които Персия е описана като суперсила на древността. Сещам се и за книгата на Гор Видал „Сътворението”, в която персийците са представени като изключително напреднала цивилизация. А сега пред мен е техен потомък. За всеки случай забравям за частиците гръцко ДНК в мен.
Няма как да не попитам един персиец за отношението му към най-големия враг на Иран ...Ислямска държава, структурата, самоопределила се като халифат на сунитите, а Али Дини или Джовидан отвръща.
В Ислямска държава казват, че в древността кръстоносците християни са избивали мюсюлмани. И са прави, но къде е истината и къде е лъжата?
Трябва да прочетете книгата на хората, книгата, в която вярват хората. Е, добре... прочетете Корана, към който се придържат от Ислямска държава. Там пише да се колят неверниците. Кръстоносците са колели мюсюлманите, но какво казва Библията? "Враговете ти, ако са гладни и жадни, нахрани ги..." Искам да ти кажа, че кръстоносците не са се ръководели от Библията и не са постъпвали като християни
Александър Урумов се намесва, защото сигурно е усетил объркването ми.
Тази книга показва голямата пропаст между религия и вяра. Едно е какъв казваш, че си, а друго е какво правиш. Ако казваш, че си християнин, защото живееш в християнска държава, в такова културно пространство, но си същевременно алкохолик и наркоман... какъв християнин си?
Така завърши моята среща с Али и Александър, един жив литературен герой и неговия литературен баща.
Оставям ги по пътя им към хората. Вие също можете да ги срещнете някой ден. В книгата „Али Безсмъртният”. Те са там, те са в нея и са готови да ви разкажат историята на един прероден човек, превърнал се от звяр в ...истинския Али Дини или в истинския вярващ.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Смятам, че е честно да ви призная, че не съм чел до момента романа „Али Безсмъртният” на Александър Урумов. По социалните мрежи отзивите за книгата минават през възторзи и достигат до суперлативи. Е, още не съм разлистил страниците на тази история, но съдбата ми подари редкия шанс да се срещна очи в очи с главния герой и неговия литературен баща.
И така, представете си горещ априлски ден, аз закъснявам с няколко минути за уговорената среща, влетявам буквално с въртене на гуми в мецанина на централен бургаски хотел и ...ги виждам. Трябваше да бъдат двама, но са трима мъже. Следва объркан момент с ръкостискане и леко напрежение от запаметяването на това кой кой е на масата, но ...накратко... авторът ме приканва да поседна до героя на романа и ...ето ме до Али.
Али Дини. Иранец, чието име на фарси, т.е персийски, означава Али Вярващият, както уточнява той. Мургав мъж, прошарен, с плътни сенки под бездънно дълбоките му тъмни очи. Изглежда някак омиротворен и спокоен като стара постройка насред обрулено от вятъра поле или ...пустиня.
Историята му накратко е войник от иранската армия, взел участие през 80-те години в кървавата война между Иран и Ирак, противопоставила шиити срещу сунити. Емигрант в България, деен участник в бруталните и кървави събития в света на българския подземен свят, затворник, човек, отказал се от вярата на дедите си, за да познае нова вяра и да последва Исус Христос и... главен герой в роман.
Как се чувстваш като литературен герой, Али? - дори не знам защо му задавам точно този безумен въпрос, но стореното е сторено. А и съгласете се, че не всеки човек е имал честта да види живота си събран в няколкостотин страници.
Много се радвам – ми отговаря той, макар че го прави с равен, а не с радостен глас. Пък на какво да се радва, на баналния ми въпрос ли?! Във всеки случай не звучи уморено, а по-скоро спокойно и уравновесено.
Това е моята книга, а старият ми живот беше друга книга, в която се пишеше само за престъпления – допълва Али и ми споделя, че страниците на масата между нас показват промяната, през която е преминал, и усилията, които е направил, за да стигне до тази промяна.
А по-хубавата част от тебе или по-лошата е показана в тази книга? – го питам аз и го поглеждам в очите.
Тук има много части от живота ми. От детството ми до ден днешен. С книгата показваме как силата на Исус Христос може да промени живата на човек... - но докато Али ми говори, аз се отплесвам в разсъждения.... Бога ми, що за човек е този?? ...и чувам как той ми казва – показва как всичко е възможно...
Как се срещнаха съдбите ви, как се пресякоха пътищата ви с Александър Урумов? – така съм научен... когато разговорът зацикля, сменям рязко темата...
А събеседникът ми отвръща - Аз вярвам, че нищо не е случайно на този свят. Нали и в Библията пише „Неведоми са пътищата господни”.
Ами като се замисли човек, така ще да е. Ето на, предполагал ли съм изобщо, че ще водя такъв разговор с такъв човек. И разговорът продължава.
Питам го онова, което вероятно и вие бихте го питали. Е, надявам се, че и вие бихте искали да разберете как се е чувствал Али, когато за пръв път е прочел книгата и е видял себе си, но отстрани.
Честно казано, имаше моменти, в които се смеех, в други моменти се просълзявах. Истинска е книгата – бавно-бавно ми отвръща той.
Али, мислиш ли, че някога вековният конфликт между сунити и шиити ще бъде решен и ще се спре с тази братоубийствена война?
Това е нещо, което се движи ...върховно. Много хора казват, че това го правели американците, но аз смятам, че днешните събития в ислямските страни не са отсега. Още в Библията, в Стария завет има предупреждение от времето на Авраам... жените Сара и Агар са били предупредени от ангел господен...Т ой казал на Агар, че ще има деца, но те ще бъдат като диви коне и ще вървят срещу другите деца на Бога. Това са неща, които са стари, от преди хиляди години. Това са плановете на Господ.
Размърдвам се леко на канапето в хотелския мецанин. Темата за религиозните различия винаги ми е била интересна, но и леко плашеща. Затова и следващият въпрос е в тази посока.
Твоите приятели, роднини и семейството ...как приеха това, че се отказа от исляма и прие християнството?
Странно е да чуеш мюсюлманин, който с равен глас казва ,че е сложил кръст на всичко старо, но при Али е точно така. Споделя ми, че се е отказал от старите приятели и който от тях идва към Бога, е добре дошъл, а останалите са някъде в миналото му. Затворил е вратите към тези времена. Майка му дори му казала, че ако някога се върне в Иран, ще бъде убит и проливането на кръвта му ще бъде определено от вярващите мюсюлмани като добро дело. Такива са законите на исляма. Въпреки това Али е приел, че е готов да пролее кръвта си, щом е в името на Исус Христос... Така казва.
А аз го гледам и единственото, което се сещам да попитам, е това:
В мир със себе си ли си, Али?
Тъмноокият новопокръстен християнин е сложил ръце на коленете си, титановата протеза на единия му крак мътно проблясва и той ми казва бавно.
Никога в живота си не съм бил така сигурен, не съм изпитвал по-голяма любов и сигурност. В стария ми живот имах пари, сила, но такава сигурност, такъв мир съм нямал. Никога не съм чувствал Божията любов така, както сега. В момента се чувствам страхотно, много добре.
До нас е авторът на романа Александър Урумов, който внимателно слуша поредната изповед на своя литературен герой и приятел в живота. Между тях се усеща силна връзка.
Как проявихте интерес към съдбата на точно този затворник, господин Урумов? Защо точно той, при условие че в затворите е пълно с наркотрафиканти, убийци, сводници и чужденци. Защо Али?
Авторът се позасмива и след малка пауза започва своя разказ.
Сигурно някаква любознателност стои в основата на нашата среща. Всичко се случи малко... Продължавам да се изненадвам от бързината, с която се случиха нещата. Разговорите ни, последвалото написване на книгата. И двамата решихме, че си струва да бъде разказана историята. Али беше съгласен и на двамата идеята ни беше да покажем тази неразбираема за повечето хора божия любов, която се протяга към всеки, дори той да изглежда неспасяем. А Али е бил повече от неспасяем с 14 години затвор, 4 години в условия на пълна изолация... Имал е име на непоправим рецидивист в средите на престъпниците, а не в средите на обществото... Смятам, че има една добра сила, която се протяга към всеки човек, дори не винаги можем да я разберем. Може би, ако имам някакъв малък принос освен написването, той е в това, че Али повярва, че историята му е изключителна, защото човек живее своя живот и му изглежда обикновен и не може да види отстрани как изглежда.
Когато той ви разказваше своята история, той страдаше ли или се пречистваше?
Страдаше... Моето впечатление е, че той едновременно изстрадваше случилото се, все едно влизаше в някакви дълги коридори със заключени врати и затворени сандъци... а той е сложил кръст на миналото си. Идеята беше да покажем големия контраст между мрака, в който е живял, и светлината, в която е сега.
И така Александър Урумов попада на необикновен човек, с необикновена история и я описва. Наред с всичко това обаче получава шанс да разкаже за държава, която ние познаваме слабо или изобщо не познаваме. Иран.
Как показвате Иран в тази книга?
Един от най-добрите познавачи на тази част на света е журналистът Георги Милков, който прочете книгата и сподели, че не е срещал в българската литература друга книга, която по такъв човешки начин да показва Иран през погледа на един иранец. Не съм променял нищо в разказа му.Не натрапвам мои виждания и не казвам, че е лошо или че е хубаво. Да, има някаква симпатия към една древна империя, но това се основава на факти.
Възможно ли е романът да тласне читателите в посока да правят изводи „Християнството е по-добро от исляма или обратното”?
Смятам, че тази книга е изключителна провокация към християните най-вече. Към мюсюлманите също. Историята е провокация. Да, можеш да станеш християнин и да се чувстваш в мир със себе си, в покой, в хармония, защото Христос е мир, любов и светлина. Провокация е към християните, защото могат да си направят сметка какво имат и да го ценят повече.
Вие бил ли сте в Иран?
Не, не съм бил, но винаги ми е било любопитно, а сега много повече. Сега обмислям тази пролет да отида, бях си харесал маршрут, но ...ако е рекъл Господ, ще отидем двамата с Али.
И отново се обръщам към Али, за да го питам как е безсмъртен на фарси
Али Джовидан...
Чувам странния говор и се сещам за уроците по история, в които Персия е описана като суперсила на древността. Сещам се и за книгата на Гор Видал „Сътворението”, в която персийците са представени като изключително напреднала цивилизация. А сега пред мен е техен потомък. За всеки случай забравям за частиците гръцко ДНК в мен.
Няма как да не попитам един персиец за отношението му към най-големия враг на Иран ...Ислямска държава, структурата, самоопределила се като халифат на сунитите, а Али Дини или Джовидан отвръща.
В Ислямска държава казват, че в древността кръстоносците християни са избивали мюсюлмани. И са прави, но къде е истината и къде е лъжата?
Трябва да прочетете книгата на хората, книгата, в която вярват хората. Е, добре... прочетете Корана, към който се придържат от Ислямска държава. Там пише да се колят неверниците. Кръстоносците са колели мюсюлманите, но какво казва Библията? "Враговете ти, ако са гладни и жадни, нахрани ги..." Искам да ти кажа, че кръстоносците не са се ръководели от Библията и не са постъпвали като християни
Александър Урумов се намесва, защото сигурно е усетил объркването ми.
Тази книга показва голямата пропаст между религия и вяра. Едно е какъв казваш, че си, а друго е какво правиш. Ако казваш, че си християнин, защото живееш в християнска държава, в такова културно пространство, но си същевременно алкохолик и наркоман... какъв християнин си?
Така завърши моята среща с Али и Александър, един жив литературен герой и неговия литературен баща.
Оставям ги по пътя им към хората. Вие също можете да ги срещнете някой ден. В книгата „Али Безсмъртният”. Те са там, те са в нея и са готови да ви разкажат историята на един прероден човек, превърнал се от звяр в ...истинския Али Дини или в истинския вярващ.
автор: Красимир Калудов
Коментари