Великият Разум

Къде е  таз сила Велика, създала Космос, природа, човек? И защо ли, щом е Велика, прави труден нашия път? Създаден от нищото с желание, зло, да получава без да даде, противно на своя създател – да  отдава, да  създава, да твори, човекът попада в живот на илюзия, че материален е светът и вижда другите свои събратя, като врагове, отделени от него. А не знае, че всичките хора, едно са, един човек, наречен Адам, но виждат свят, илюзорен, поради своите първични сетива.  Защо са ни дадени първични, а не висши сетива? - бихме задали въпрос. И следва отговор, прост – за да ги заслужим сами. Откакто се „усещаме“ материални, с първични сетива,до края на пътя обратен, с изградени, съвършени сетива ни остават 300 години, а изминали са 5700г. Доста, някой ще каже! Да, и доста битки, войни, разрушения сътворил е човекът . Без да се лъжем – все са злини, защото, който счита събрата за враг, сътворява злини. Е, вече имаме оправдание: „Така сме създадени, със злото начало". Но защо ли таз Велика сила, уж добра е, а създава хора като врагове? Ами, за да осъзнаят колко зло са натворили на природата прекрасна, съвършена. Тя, безутешно се бунтува, погрозняла, залиняла. Още малко, ще ни хвърли от Земята! И не ще можем да заслужим нови сетива и нов живот, а защо? Не сме се създали сами и не можем да се променим сами! Това е целял Създателят наш. Да осъзнаем в мъки и терзания, че безуспешно се мъчим да станем добри. И че не можем да го постигнем сами. Да страдаме от войни, от кризи икономически, от кризи, екологични, до пълна разруха в семейство и бит.   И натрупали безизходност и мъки, да извикаме помощ, осъзнали своето нищожество, преклонили глава. Нещо, небивало досега! Такава е цената! Да падне нашата корона на съвршени, безпогрешни същества, с която мисъл сме живяли векове насам. И да не считаме, все другите за грешни, несъвършени и виновни! Защото, всички сме „едно тесто“! Създадени, така че да набавяме от другите това, което липсва в нас. Осъзнавайки това да можем да ценим човека, пратен да ни подкрепи и да останем там, където праща ни сред група, тоз, създател наш. За да тренираме изграждане на добрина и всеотдайност сред хора като нас, искащи добър живот, заедно да изградят. Ще има драми – всеки е велик и иска свойта правда! Но кодът е: да преклоним глава пред общото добро и да смятаме, не себе си, а другите велики. Е как ще стане туй - създадени сме с егоизъм? Когато видим дъното на свойта безпогрешност, ний ще разберем, че другите са прави, а грешиме ние! И в себе си ще рухнем, осъзнали, че доста са ни изтърпяли!Срамът ще ни споходи и крясък, вопъл, стон, за да поправим стореното на секунда Но как, не можем ний сами да се поправим и вдигаме очи нагоре към тъмния безкрай към нашия създател. Отчаяни и безутешни, изпадаме във мъка, в плач. Но имаме вяра, че този висш Разум, създава всичко, че управлява, гради и развива, че  има програма, по която вървим. Тази вяра крепи ни, за да искаме да се обединим с другите хора в общ живот, както създадени сме били. И всичко потръгва, това е целта. Тогава помага създателят – на задружните, обединени същества, където допълват се минусите и плюсове се разпределят на всички! Тогава усещаме Разума Висш. Ха, Той искал е това! Всеки да приеме другия и да дава на света! Тогава, и на нас ще се дава! А, какво се дава? Да усетим, колко е красив светът – със природата, прекрасна, синьото небе, море. Планини зелени, с бели върхове. Пойни птички, мънички тревички, ароматните цветя, поля, усмивки с доброта и подадени ръце! И сърцата тупкат с ритъма един, с пулса на природата и Разума Велик! Да, това е Той! Времето спира и пространство няма, то събира се в едно – общият човек. И ти става пълно, цяло, съвършено, със запълнените всички празноти! Съвършенство, красота, любов! Той ли е това? Я, виж ти, друг изглежда ни светът! Този свят, във който сме живяли толкова години. И сега, усещаме го друг! Същите хора, но някак различни, по-добри и приятни усещаме всички! А как ги обичаме! Колко е хубаво всичко това! И само, защото изпитахме заедно съд, наказания и душевни терзания. Обединени, с вярата, че всичко за добро е и че Висшият Разум развива ни всички по свойта програма за наша промяна! И, ето ни, на, усещаме, другояче света! А, нима са това тези нови сетива! Не ни ги дадоха наготово, борихме се със себе си, за да си ги заслужим. Най-накрая, след отчаяние и вик,  ни помогна Великият Разум! Велик Разум, Велик ден! И продължава безкрай, за този, който се бори със себе си, за да е заедно с другите и да не остава сам! Както казва мъдростта: „Ден година храни!“. Велик Ден! Автор: Емилия Наумова Коментари