Атовим

Да ти приготвят храна! Несравнимо чувство е това – да ти приготви някой храна! Когато си гладен, а дори да не си, ще вкусиш с блаженство приготвено блюдо за теб. Дори се опарваш, облизваш и гледаш магьосника кулинар с благодарни очи. Чувстваш се малък като дете, за което се грижат, хранят, поддържат. Така ти харесва, че искаш отново да бъдеш  дете. Защото се връщат спомени мили, когато мама е правела всичко за нас и прекрасното чувство да бъдеш дете,  сигурността, че се грижат за теб. Така ти олеква, свобода ти дава, че стъпваш като в облаци от радостта и политаш окрилен, щастлив, без да мислиш за настъпваща криза, за инфлация, за срив. И главата ти свободна е от сметки, разчети и от маневри за запълване на „дупки“ в семейни бюджети. Можеш да помечтаеш, да се повеселиш и да погледнеш света с други очи.  А в знак на благодарност даже да решиш добри дела за някого да сътвориш. Невероятно, преди не би ти хрумнала подобна „издънка“ - да помогнеш във беда на друг! Интересно, как става това? Ами човекът така е устроен, да го е срам, когато получава, да чувства неудобство, задълженост. И когато „върне жеста“ му олеква, защото дал е, без да е получил. И благодарност той не чака, понеже помощта към друг „си е в реда на нещата“ На някоя планета далечна може би така живеят или откъс от книжка фантастична е това, някой би казал. Не, не познахте! Има страна на Земята, в която част от народа живее така, че  сърцето по детски здраво да тупти. Да, голяма радост е това – всеки, ама всеки към нуждите на другия да е обърнал глава. Да помага, да подава ръка, да приготвя храна, да подкрепя с усмивка и жест. И  всеки е спокоен, че давайки, самият той получава и няма нужда да се грижи за нищо. Единствено да следи дали се нуждае някой от нещо, за да му подаде. На кого не би му било леко така? И някой ще попита: как се постига това? Ами лесно, договорили се всички да дават път на  добрите дела. А то се оказва заразно! В днешно време живеем в общество, интегрално, разбрахме, че Вселената е холограма – т.е. всяка част съдържа всичко и човекът като част от таз природа, интегрална, няма как, съдържа всичко. А когато  околната природа, вечният двигател на живота, се развива, тя принуждава и човека да еволюира. Стане ли някъде добро, то по света  се предава и бързо се разпространява. А стане ли зло – изригва вулкан, земетресение става. Кое ще избираме? Да, избираме Атовим - обществото на добрите дела. Ха, все по-интересен става светът! И при личния пекар не ще има нужда да ходим! С кръвно нормално и с тонус висок. Как поправя се всичко - и здраве, и бит, ако приемем доброто за цел да творим. И животът ни става семпъл и прост – да имаме най-нужното за нашия бит, за здравето – на нас и на децата, за възпитанието и училището за тях. Без да трупаме излишни вещи и купуваме „измислените“ пет вида сирена, млека, масла. С натуралните продукти да се храним, да остава време за общуване с близки и приятели. Вместо безполезен шопинг, сред природата да поседим и с приятелите, нов кът за децата там да сътворим. И настройката се сменя, после и делата, щом почувстваш, че си част от свят голям, сътворен да прави в нас промяната от егоизъм към добри дела. Чувствайки, че всички сме едно и живеем да докажем, как по-топло и естествено е да сме с другите, а не сами. Че достигнали сме до нивото да усещаме този свят като дом, свой и за всички ни един. Да се грижим със любов за него, дал живот и приютил ни. Да сме силни и задружни, с топла връзка между нас, хората на този свят голям, чиято воля и стремеж носят Атовим. И вече убедени, да действаме с добрите намерения, насочени от себе си – навън, тогава и Природната сила помага, защото тя има закон: Обикни като себе си ближния, за да не правиш на него това, което не би искал да правят на теб. И нов свят, добър ще сътворим, света на Атовим! Звучи като приказка! От нас зависи да стане реалност и Земята да продължи да ни пази с благодарност. А не да подхвърли я лава, я воден потоп и да сътворява отново, нови хора за по-стойностен живот. Затова, да не се бавим. Да не губим секунда в живот с досегашните навици, вредни, живот в егоизъм, затворен и мрачен в дребни сметки, как да си все печеливш. Природата интегрална обгрижва всички и иска да сме като нея. Тогава тя ще ни пази като свои добри, пораснали деца, които се обичат помежду си, живеят задружно и с благодарност се грижат за нея! А пък ние, досущ като децата, ще бъдем волни, свободни, безгрижно да живеем. Познали любовта и смисъла  на Атовим, носещ нов стил, нова бленда в живота ни сив. И окрилени, разтворили длани, сърца ще прегърнем света на добрите дела! Автор: Емилия Наумова Коментари