Експертът: Офшорната зона не е непременно място, където се крият пари

Тодор Георгиев консултира или развива различни видове бизнес. През годините е работил с плавателни съдове, които са били собственост на компании, регистрирани в Панама. Потърсихме го за коментар по повод на международния скандал с "Панамските документи". -Учудва ли масовият вой срещу офшорните зони? -Имам чувството, че в медиите се появявят все по-глупави журналисти. Ако ще говорим по тази тема, първо моите съболезнования към Путин. Видяхме докъде го докара тази негова любовница. Миналата година през февруари журналистите от една българска медия писаха, че Путин притежавал 200 млрд. долара. Тази година същите журналисти през януари писаха, че имал 40 млрд. долара, а сега вече ги преброиха до 2 млрд. долара. Както е тръгнало, след три месеца ще живее в къщичка на пачи крак, като на Баба Яга с кокошки отпред. И понеже знаем, че жените харчат парите, а той като президент не може да харчи, нека бъде урок за всички мъже какви любовници си взимат. Аз не мога да разбера защо гледат само към една кантора. Да, тя наистина е голяма. И защо само в Панама? Но мога да намеря някакво обяснение. Първо, кантората е голяма. Второ, офшорна зона не означава, че това непременно е място, където се крият едни пари. Нека дам едни пример. „Ексън Мобайл”... и компанията, и танкерите са регистрирани на Бахамските острови в Насау. Имайте предвид, че това е компания с капитализация над 250 млрд. долара. „Бягството” от САЩ не е толкова, за да не се плащат данъци, колкото за да се избегне тормозът на администрацията. Когато говорим за данъчен и административен рай, каквито са офшорните зони, това означава, че някъде има данъчен и административен ад. -Но щом толкова години съществуват офшорни зони, то няма как да няма скрита „благословия” от правителствата и световните лидери... защо сега е тази кампания срещу зоните? -Панама е предпочитана от гръцките корабособственици и не само гръцките. Много фирми регистрират корабите си в Панама. Водят се на определени фирми, които пък са регистрирани в Панама. Мои кораби също са били регистрирани под панамски флаг. Смисълът на  регистрацията се състои в това, че Панама като една от най-старите страни с такова законодателство има облекчения. Във всяка една страна по света можеш да си откриеш банкова сметка с панамска регистрация, включително и в България. Има подходящо законодателство. А ако си с регистрация в Либерия, не можеш да откриеш сметка в България. В Гърция може. Ако трябва да сме реални, в Панама са стари компании, оперативни и реално съществуващи. Въпросът, който сега всички си задават, е защо няма американски компании. Много просто. Американските компании, които оперират в Панама, имат статут на местни компании. САЩ преди няколко години вкара в сила закона „ FATCA”  / Фатка/. Този закон задължава всички банки, в които има сметки на американски граждани, независимо под формата на каква собственост... дали на Бахамите, в Дубай или в Панама... всеки американски гражданин е длъжен да си плаща данъците в САЩ. Законът „ FATCA” налага на всички банки по света да декларират собствеността на американските граждани.  Швейцарските банки се съпротивляваха преди две-три години на този закон, след това САЩ им наложиха санкции от 500 млн. до 6 млрд. долара глоби. Опасността е, че ако някоя банка не направи това, американският Федерален съд много бързо издава решение срещу тази банка. Което означава, че тя вече не може да извършва транзакции през САЩ, а те са най-големият монетен пазар. Фактически всички преводи минават през САЩ независимо откъде или закъде. Ако аз преведа на някого 1000 долара, преводът минава през някоя американска търговска банка. Такава е схемата. -Има ли атака срещу офшорните зони? -Единственото, с което си обяснявам този вой е, че нивото на образователната система в Европа е станало по-ниско. Другото обяснение е, че има атака срещу определени политически фигури. -А полезни ли са офшорните зони за държавите, в които са разкрити? -Не. Не бих казал. Имах четири панамски компании, а оперативните им сметки бяха в България. А се питате защо няма българи в тези документи ли? Поначало не коментирам това, че тези милиони документи няма как да бъдат подробно разгледани от 1000 журналисти. Второ, тези документи какво точно съдържат. Структурата на панамските компании е тръстова структура. Реално собственикът на компанията никъде не излиза. Единствено, ако обяви, че ще прави транзакции към или от Панама, тогава името фигурира единствено в Националната банка. Това е изискване на всички офшорни зони и това име може да се изиска само по съдебен път. Доколко са истински тези документи... Ако аз имам регистрирана фирма в Панама, там не фигурира моето име. Тогава моето име ще е в седмата или осмата компания по веригата. Има две компании, които учредяват две нови компании, те учредяват две съвсем други компании, те още две компании и те се явават собственици... -Според анализатори това е част от намерението на американското правителство да изсветли финансовите потоци, за да може да ги обложи с данъци... и затова сега се случва всичко това... -...Да, това е законът FATCA. Не е това причината. Няма друг такъв закон. Решенията на Американския федерален съд са задължителни. Всяка банка се съобразява, защото подлежи на санкция. Банка, която не може да работи през САЩ, значи не работи никъде по света и се превръща в лихварска къща за бързи кредити. -Ще бъдат ли по-предпазливи големите финансови играчи с този трус в офшорните зони или всичко ще си продължи по старому? -Нека видим кои са офшорните зони в Европа. Това са Латвия, Естония, Люксембург, Лихтенщайн, Холандия, Гибралтар и Гърция за някои дейности... да речем, откривате шипинг компания и тя има статут на офшорна компания. Повечето от българските компании са регистрирани в Лихтенщайн. -Имало ли е шанс някога България да създаде своя офшорна зона? -Да, през 90-те години се обсъждаше такъв вариант. Смисълът на офшорната зона е в това, че тя все пак генерира достатъчен брой работни места. Макар да са фиктивни, хората получават едни много хубави доходи. Изискванията на офшорните зони е регистрираните фирми да имат местен управител. Трябва минимум от три до пет работни места. Това в никакъв случай не е територия на злото, а територия на реалния капитализъм. Това не е бягство от данъци, защото американците регистрират офшорни компании, но си плащат данъците в САЩ. Това е по-скоро бягство от тромавите администрации по света. Това е целият смисъл на офшорните зони. Трудно се крият данъци в днешно време, повярвайте ми. Смисълът на капитализмът е не да се крият едни пари, а да се въртят в оборот. Ние в България имаме изкривена представа, мислене тип постсоциализъм вече 25-26 години. Капитализмът предполага да не си държиш парите в банката, а предполага да ги инвестираш някъде. Може и да загубиш част от парите, но има регулации. В САЩ да си загубиш парите на борсата, това може да стане само в случаи на някакви огромни сътресения като кризата през 2008 година или Голямата депресия през 1929 година. Това са събития, които се случват веднъж на 30, 40 или 50 години. Има в САЩ много добри регулации. Законът е безпощаден. Всякаква мисъл или дори намек за измама на борсата или търгуване с вътрешна информация се наказва много жестоко. В САЩ наказанието срещу федералната парична система са по-високи, отколкото за масово убийство. Ако някой подведе на борсата клиентите си, присъдите започват от 70-80 години затвор. За масово убийство адвокатите могат да измъкнат своя клиент, но за престъпление срещу финансовата система на САЩ... няма никакъв шанс. -А къде са българските предприемачи в този скандал с офшорната зона в Панама? -България има уникален принос към офшорните зони по света. През 90-те години се изнесоха едни пари от България към офшорните зони... това беше времето на едни странни банки, ако си спомняте. След това тези пари се върнаха за масовата приватизация и въобще приватизацията в края на 90-те години и началото на този век. Така че в Панама едва ли има фирми с оперативни сметки там. Напоследък много популярно място за българските политици са Дубай и Катар. Няма случай да съм в Дубай в центъра им Джумейра Тауърс, това са 40-50 огромни сгради и да не мерна там някое познато лице на политик или депутат от новините или от вестниците. Ще кажете, че може би му е хоби да оглежда архитектурата или да пие кафе, но аз лично не вярвам. Дубай е офшорна зона, но малко по-особена.  Там можете да преведете 1 млн. долара, 5 млн. долара на фирмата, но тя е местна. Парите не се облагат с данъци, но трябва да платите заплата на някой местен арабин. Той ви се води по документи съдружник и му плащате около 50 000 долара на година, за да ви представлява като управител, акционер и мажоритарен собственик, а вие сте някъде в дълбокото. Дубай е много удобен и затова дръпна много напред като град за бизнес. -А ако е имало изнасяне на капитали към тези зони от страна на предприемчиви, преуспяващи млади българи, да очакваме ли тези финанси скоро да се върнат отново в България? -За какво да се върнат? Няма за какво да се върнат. Тук нищо не работи просто. автор: Красимир Калудов   Коментари