Двата пътя

В старите, дебели книги на една наука древна, са известни пътищата два, по които крачим славно и безславно шест хиляди години, досега. Но остават още близо 300 от годините броени, за които се налага да поправим стъпките, направени „накриво“. Ха сега, кое е криво и кое е право? Би попитал някой. Да, защото всеки има свое право, свое „криво“ и различно то е от това на друг! И крачим по своите задачи, бранейки личното право, даже за сметка на друг! Това е защото чувстваме другия чужд и не знаем, че има критерий само един, по който приемат се нашите стъпки за „ОК“ Това са усилието и  стремежът     наш да протягаме ръка един към друг, победили   егоизма  и  желанието да си над друг. Ако прибавиш „Бонус“ – да се чувстваш задължен и отговорен всеки да върви към другите, а не, срещу и обединяваш разните стремежи във едно, в името на благо общо, то исканото благо, всички ще получим! Да, уловката е тази: „Да поискаме за всички!“ Тогава се дава, защото изпитанията  на живота ни досегашен се трупат, за  да се превърнем в човешки същества и заедно всички, помагайки един на друг да обединим в едно нашите самотни и нещастни иначе сърца. И четем в дебелите книги, описващи историята човешка, че такъв път на развитие, към едно обединено сърце, нарича се Ахишена. В него няма войни, нещастия и беди, няма страдания, кризи, бедствия екологични, породени от острата дума, казана през стобора на някой съсед, с който ограда делим и не знаем, че щом сме “от живота поставени“ да бъдем съседи, то има защо! И това е да бъдем към тях най-мили, най-усмихнати и добри! Защото сутрин, с първите лъчи повдигаме глава над стобора и виждаме слънцето в очите на съседа наш, погледнал с усмивка към своя съсед, сиреч, към нас. И става ни драго от благия поглед в ранната утрин и топло в душата - хей, аз не съм сам! И аз ще дам топлина! Ах, така заразително е това! Устата сама се разтваря в усмивка и блага дума отронва. Очите грейват, сгряти от Безценната човешка топлина и самите те излъчват  целебната светлина. Така, ако всеки си каже: „Ще върна жеста и блага дума с усмивка ще кажа, за  да е успешен денят ни!“, то завърта се колелото  в добрата посока на път „Ахишена“, различен от другия път „Беито, по който вървели сме, досега със злоба и завист,в беди и в страдания, в нещастия и войни, за да трупаме своята дълга история и заслужим „новата форма“. А, каква „нова форма“? някой би казал.  Ами в нашия корен, в нашия източник,в  духовния свят, дето живеем всички и сега, но не усещаме, защото нямаме нужните сетива. Там няма време, фиксира се изменение, промяна, ново качество, което се придобива. Тоест, времето е равносилно на изменение! Значи трупаме изменения Живеем, за да се променяме!И изводът сам се налага: Тази криза и проблемите сегашни имат цел една – Да подготвят нашата промяна от нещастни, животински същества към човешки, с нови качества, съвършени и прекрасни! Нужно ли е да се питаме, остава ли изборът стар, да вървим  по път „Беито, както досега е било? Настанало е Време  да прогледнем и протегнали ръце, един към друг, с усмивка, с блага дума, с топлина, да покажем новата си форма! И тогава ще има „Бонус“ не само от нас, но и за нас от Природата велика:  С нови сетива ще надари човека. Той заслужил ще е да усеща истински света и разбира, че се ражда в материален свят, за да трупа добрина, липсвала му хиляди години. И едва сега, извървял нелек и  дълъг път,да успее да разбира, да прозре в очите „другия“, да усети  другото сърце, как иска също, както него Да преглътне мима гордост и тъга, болката в стомаха, казваща ни тихо: „Пак ли губя аз?! С тях „да купи“ радост, свобода, избрал по  пътя Ахишена да върви, път на любовта!  И тогава, тръгнали по пътя прав, няма да са нужни санкции за нас. Също като малките деца, ще получим ласка от създателя си, горд със своите деца! Ще живеем без войни, кризи и беди, победили злото си начало и с наградата голяма да приличаме в човечност и любов на този Разум, тъй велик, измислил, сътворил света такъв, че винаги, във всяка точка да е в равновесие. И ако има някъде проблем и отрицанието да е в превес, то на друго място да се чувства изменение Минус, плюс, минус, плюс, но в хармония! Как се е получило това? Отговорът няма да ни изненада: „Нужна е любов!Ще възкликне някой: „Лесно е на думи! Да, наистина! Но се налага да пораснем в „новата си форма. А, децата, как растат? – Играейки в играта! Така ще сме и ние. Не е лесно да сме пак деца, но да възкликнем като Пикасо, великият художник: „ Най-трудно ми беше да се науча да рисувам така, както го правят децата!“ Да, те са естествени, непринудени, без скрити мисли,притворство. Имат чистота, сърдечност, прямота и естествена човечност. Като си помислим – децата винаги искат да имат домашен любимец. Те имат естествена нужда да галят, да прегръщат, да изпитват и да отдават  любов. И са далеч от похвата на мъдрия, голям човек да пречупва, дори несъзнателно, през личния интерес. Това е жадувал Пикасо: естествена, непринудена простота, чистота без сложни помисли и ракурси, а натуралното съвършенство! Нека опитаме като в детска игра да приличаме на децата, да сме пълни с чистота, с прямота. И сметките сложни: Губя, а онзи печели, пак се провалям и т.н. от характер подобен, мрачни мисли, изпаряващи радостта от добрите дела, нека те да останат в историята на Път Беито – пътят на злото. Така, играейки на живот в доброта, ще стане естествено за нас да правим добро и ще можем да пораснем с новото качество – искано от природата. Вече виждаме как тя ни развива и „бута“ нагоре с наказание или с награда. Страдаме ли, означава, че сме стъпили погрешно. И започваме да търсим нов подход и начин да дадем любов, да се сближим и да  да сме с другите, заедно в доброта. И Мъдрият народ прозрял е: „Долният праг те препъва, за да повдигнеш главата си и да видиш горния праг!“ Така и „лошото“ помага. Оказва се, че няма лошо и че всичко – за добро е! Но не сме така велики, за да разберем кое и как ще ни въздейства! Изборът един остава: Ахишена – път на Обичта. Тогава няма да грешим. Автор: Емилия Наумова   Коментари