Моите разпръснати частички

Хей, Здравейте всички! Намерихте ли своите частички? Както казват: Всички сме едно и човек не може да е сам. Само мисли се за сам, самотен, беззащитен и унива! Но не знае, че светът създаден е за всички Те допълват свойте качества, „чертички“: минус с плюс, плюс със минус. Диполът е готов  е всъвършенство  сега. И така човекът крачи по света голям, стъпил с двата крака устремен напред: леви –десни, леви десни , зло - добро, зло - добро. Иска или не, пътят е така винаги по двете линии чудесни и накрая се оказва, че по средната върви – най-добрата, затова е по средата и отива той нагоре, крачейки наляво и надясно, взимайки от всеки свой събрат туй, което липсва му и давайки от повечето в себе си към друг......  Да, така сме устроени, като малки същества – децата на Природата велика , сътворила и родила малките невидими неща, за които ний копнеем да ги разберем и се питаме: Защо живея аз, каква е моята съдба? А съдбата е за всички ни една: Като малки топченца във детската игра да се сблъскваме, отскачаме и пак, докато си обменим един на друг туй, което нямаме и дадем на друг от това, което имаме. И така да вървим, с грешки, човешки, но с добро сърце да раздаваме на всички красота, дума добра и топлина. На кого ли ще приличаме в това? Ами на Природата, приютила ни в себе си, скрити от тъмнината и студа. Но не скланяйте уморено глава! Тя ни дава сили, дава крила  Само дето се иска едно – и ние да сме със склонена глава пред нейната сила и мощ Така ще получим това от което нуждаем се във всеки свой миг. Така ще получим от човека до нас, от частичката моя – човек. И ще допълним за миг зарядите свои и ставаме цяло, което е по-силно от малка частичка.  И така, ако всеки отвори сърце и приеме в себе си другото, „чуждото“ като свое, ще постигнем единството наше с гордото име: „Човек“, измъкнал се от своето животинско начало  и нрави погрешни да живее, за сметка на друг!  Да на думи е добре, но как  ще склоним тази наша мъдра глава? Не е лесно, но струва си опита, за да изпитаме върховното чувство Любов, с което създава Природата. И тогава, човекът ще получи награда да е по-близък дотам, откъдето дошъл е. И ще бъде щастлив, станал Венец на творението, защото заслужил е словото: „ Обичай ближния като себе си, не прави на другия това, което не искаш да направят на теб и постави себе си на мястото на другия, за да усетиш кого и какво изпраща природата при теб, какво иска Тя да ти каже, какво да дадеш и какво може да вземеш. Да хората са знаците, по които четем и търсим, което не можем да видим с очи. И можеш да бъдеш спокоен, щом си дал, ще получиш. Когато отвориш сърце – отворено сърце получаваш! Това е обменът велик на света  и световната оборотна монета! Защото няма по-ценно от човешката топлина, от усмивка, от радост, от очи в светлина! И от това, че сме всички – толкова малки, различни, несъвършени частички! Но Велико е направено това, за да имаме нужда от всички, да допълваме своите чертички: „+ -+-+-“. Някой математик  би казал: И унищожава се всичко....., пак нула накрая! Да, нула, кръг, но това е безкрайната линия, съвършенство . Затова е силно и единно цялото, в своето съвършенство! Само всички, заедно, в едно, вървим към съвършенство. Завършено цяло, без минус и плюс, нещо общо и мило, нашето бъдеще, с по-леки беди! Към това единно едно ни тласкат всички кризи и несгоди: войни и тревоги – за да си помагаме взаимно и подаваме ръка в трудностите на бита, поглеждайки над него в отсрещните сърца! Там е силата и нашето спасение на беззащитни, малки същества. автор: Емилия Наумова Коментари