Урокът по надежда, който ни даде Карнобат

За пожарът, изпепелил едно от най-обичаните училища в  Карнобат, вече знае всеки в България. По стар обичай в първите минути медиите се надпреварваха коя ще роди най-страховитата вест, с най-плашещите подробности. Дори , едва ли не с претенции, че звучи от името на всички карнобатлии, беше отправен абсурден и истеричен медиен призив „Дайте ни виновник”. Може би в ненормалните си мечти авторите на този зов са искали да видят един импровизиран линч на централния площад в града, който да отразят естествено първи и с натурални детайли. мечтаели са си за бесилка или нещо подобно. Но за разлика от непоправимо и необратимо увредените болни мозъци хората от Карнобат мислеха по съвсем различен начин. Това беше първият урок, който те ни изнесоха. На всички. Малко след като пламъците бяха угасени и се появи страшната картина на разрушението, страната стана свидетел на един безпрецедентен акт на обединение на един  цял град, на една цяла общност. До деня на пожара Карнобат кротко дремеше в уютните пазви на многовековната си история без никакви претенции да попадне в светлините на прожекторите, но това се случи само за няколко часа. За това време всички карнобатлии се свиха заедно като юмрук, за да се стоварят мощно върху предизвикателството пред тях и да го разбият. Над града надвисна опасност и срещу нея се изправиха млади и стари. Разтрераният от вълнение кмет на общината Георги Димитров сподели, че телефонът му се е разпаднал от позвънявания и есемеси от хора, които са искали да помогнат с каквото могат. Никой от тях не го е търсил, за да поиска името на виновника. Всички са искали  от него да има каже как , кога и с какво да помогнат. Нищо друго. И както често историята го е показала, изпитанието обедини дори непримирими съперници. Години наред директорката на разрушеното училище Стефка Вълева и кметът Георги Димитров са водели тежки битки и спорели люто в общинския съвет, но минути след пожара двамата застанаха един до друг рамо до рамо, а зад гърба им се нареди целият град. Политици от враждуващи партии, бизнесмени, конкуренти на всички нива, първенци и обикновени хора си подадоха ръка в името на Карнобат заради една обща кауза. Замисляте ли се какво означава това в дни, когато примерите за разпад и разруха в България са толкова много, че препълват всички телевизионни, радио, вестникарски  и онлайн новини. И докато в много други български градове денонощно местните жители  участват в римейка на филма на ужасите „Заразно зло”, в Карнобат хората се заразиха от...доброто. Да и доброто може да е „заразно”. Сега някой ми се смее подигравателно и ме определя като вдетинил се нещастник. Само ще му отговоря, че примерът за обединение на хората от Карнобат беше толкова затрогващ и увличащ, че от община Поморие веднага решиха да изпратят 5000 лв в разкритата дарителска сметка за събиране на средства, чрез които ще се възстанови училището. Последваха ги и други. Към тях се присъединиха дарители, фирми и граждани от града, от региона...и...стореното добро привлече добро. Два дни след пожара стана ясно, че застрахователната фирма, която е застраховала училището, не само ще изплати максимално бързо близо 2 млн. лв, колкото е полицата, но ще дари и свои средства. Ден по-късно министър-председателят Бойко Борисов даде твърди гаранции, че държавата ще помогне за възстановяване на изгорелия храм на науката и знанието в Карнобат. И то не като помощ, а като задължение. Знаете ли...не мисля, че цялата тази помощ от всички посоки щеше да се появи, ако карнобатлии първо не бяха се обединили. Те не чакаха неволята, а запретнаха ръкави и се захванаха за работа в едно общо дело. Така както са го правили дедите им векове назад, за да съществува Карнобат и днес. А само за момент си представете. Карнобатлии можеха и досега да стоят озъбени, озверели и грозни на площада пред общината и да скандират „Дайте ни виновника,за да му изпием кръвчицата”, а изгорелите руини да пушат. Вместо това жителите на Карнобат дадоха урок по надежда на цялата страна. Който все още не е загубил умението си да разчита тези знаци, ще може да си преведе поуката от урока. България ще я има, само ако българите са заедно и не позволяват на никой и на нищо да ги разделя. В Карнобат го направиха. Последвайте ги. Нямате ни най-малка представа колко много неща ще бъдат постигнати тогава.   И след няколко месеца или година всички хора от Карнобат ще влязат в двора на напълно възстановеното училище и ще се гордеят, че в труден момент не са се предали. Странно нали. Всичко започна като унищожителен пожар, а от пепелището се роди нещо толкова хубаво. Един вдъхновяващ урок по надежда. автор: Красимир Калудов Коментари