Честваме Тодоровден, познат още като Конски Великден

Тодоровден е един от първите църковни пролетни празници в народния календар.  Отбелязва се в първата събота след Сирни заговезни. В народния календар е познат още като Конски Великден, тъй като в този ден по традиция са се провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до днес характеризират празника в някои части на България. Българите са вярвали, че на този ден Свети Тодор  обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня,  съблича девет кожуха и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. В подготовката на празника участват и млади и стари. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен конец, за да ги пази от "зли очи". За конската опашка на този ден е отредено специално внимание - тя се сплита и се украсява богато. По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.  Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното състезание на Тодоровден. Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Те стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването, на което печели най- бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите. Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица. Днес празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка, Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дарчо.     Коментари