Нашата духовна трансформция

Какво ли става с душата след смъртта на физическото тяло? Оказва се, че човек няма душа,защото душата няма никакво отношение към физическото тяло и е неправилно да се говори, че тя съществува в нашето тяло. Тя се появява само тогава, когато той излезе от своя егоизъм и започне да формира себе си в другите, да се грижи за тях, да им служи. Тогава в него възниква чувството на разтваряне в човечеството. Това чувство, че се разтваряш, е свойството отдаване и любов към ближния и се  нарича „душа“. Ако се погледнем -: с какво се занимаваме от сутрин до вечер, в какво се състоят проблемите и грижите ни,  ще ни стане ясно, колко сме далече от разкриването на своята душа, която е сред другите, а не в човека,не във всеки от нас поотделно. Животът ни е даден, за да излезем от себелюбието, насочвайки се с любов към другите хора. Ако осъществим такава трансформация на своето „аз“, на своите чувства, мисли, радости, страхове, пожелания, тогава  придобиваме усещането за душа, понеже с „разтварянето“ в другите,  започваме да усещаме различно съществуване,едно ново ниво, друго измерение, което се нарича „бъдещ свят“, „душа“, или разкриване на създалата ни сила, създалият ни Разум“. Човек трябва да постигне това ниво още по време на живота във физическото си тяло, когато тялото му позволява да осъществи този преход от грижата за себе си, към грижата за другите. Това не е някакъв вид социалистическа философия, а практическа методика, дошла от древните кабалистични книги за да подпомага и насочва  хората от нашето време в осъществяването на този процес-излизането на човека от земното, материално тяло и усещания  към духовното тяло и духовните усещания Земното тяло се нарича егоизъм, а духовното тяло – алтруизъм, отдаване. Затова, в продължение на живота на нашето материално тяло, ни се дава тази изумителна възможност. А Тялото е абсолютно неутрално и съществува само за да ни позволи да извършим тази трансформация – от егоизъм на алтруизъм, Ако  успеем да осъществим такава трансформация, то придобиваме духовно тяло, ако не – то умираме както всяко едно животно, тъй като сме на това ниво на развитие. А придобивайки душа и съществувайки над своя егоизъм, влизаме в състоянието, което се нарича „човек“. И това става само, с помощта на привличане на разумната сила, светлината, която ни е създала. Ако не я привличаме, няма как, сами да се променим, защото не сме се създали сами, а от нея. Но сразума си никога няма да я привлечем. Възможно е само по един начин – ако се склоним пред групата от единомишленици, хората, които като нас искат да постигнат този преход От нас зависи да се постараем да ги открием и тази група да стане  наше обкръжение. От цялата тази сфера, в която живеем,наречена „този свят“,са ни предоставили възможност да потърсим групата., което става със силното ни желание и стремеж към духовно извисяване и с молба за постигането му.  Ако работим правилно и всеотдайно в групата, ще можем да излезем от тази сфера на материален свят във висшия, духовен свят. Няма друга възможност. В този смисъл,душата се намира сред другите хора, а не е в човека. Животът ни е даден, за, да излезем от себелюбието, насочвайки се с любов към другите. Ако човек осъществява такава трансформация на своето „аз“, на своите чувства, мисли, радости, страхове, пожелания, тогава  придобива душа. В „разтварянето“ в другите, той започва да усеща различно съществуване, ново ниво, друго измерение, което се нарича „бъдещ свят“, „душа“, разкриване “. Необходимо е да постигнем това ниво още по време на живота си във физическото си тяло.  Тогава тялото му позволява да осъществи прехода от грижа за себе си, към грижа за другите. Това не е видсоциалистическа философия, а практическа методика за излизането на човек от земното към духовното тяло. Земното тяло се нарича егоизъм, духовното – алтруизъм, отдаване. Затова, в течение на живота на нашето материално тяло, ни се дава тази изумителна възможност. А тялото е абсолютно неутрално и съществува само за да ни позволи да извършим тази трансформация – от егоизъм на алтруизъм Ако успеем да осъществим такава трансформация, то придобиваме духовно тяло, ако не – то умираме както всяко едно животно, тъй като сме все още на животинското, материално ниво на съществуване. А придобивайки душа и съществувайки над своя егоизъм, влизаме в състоянието, което се нарича „човек, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите в книгите си, Светлината от техните книги, написани отдавна идва към нас, и ни поправя Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, който се чувства съпричастен и заедно с групата от съмишленици, работи с усилие си за постигане на обединение и единност в човечеството за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас, хората, общото свойство отдаване, нашата истинска природа . Това Намерение ни изгражда и създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата тази светлина, намираща се в книгата, в степента на правилната връзка между нас,хората с това намерение за духовното разкриване. Такапоправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, коитоо се описват в книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива за нас. Кабалистите са изобретили специален език занаписване на своитедуховни постижения. Ниетрябва  да постигнем онова място, онова явление, което е описано в книгата и да се включим в онова ниво, коеточрез автора е оставило това записване – и тогава ще усетим същото това състояние, защото се сливаме с него и  получаваме посланието. Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежаот връзки и книгата "Зоар" ни свързва. Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която "Зоар" ни помага да свържем. Така, четейки "Зоар" и желаейки да разкрием тези явления на нас, привличаме към себе си светлината, която ни изгражда, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички нас. Автор: Емилия Наумова Коментари