[caption id="attachment_85006" align="alignleft" width="300"]
Снимка: dunavmost.bg[/caption]
Православната църква отбелязва днес Сирни Заговезни, наричани още Неделя Сиропустна или Сирница.
Това е денят, от който започва Великият пост.
Празникът се свързва най-вече с искането на прошка. Прието е вечерта семейството да се събира около обредна трапеза и по-младите да поискат прошка от по-възрастните, а те от своя страна, да простят и да дадат благословия.
По традиция софрата на Сирни Заговезни трябва задължително да включва баница със сирене, варени яйца, бяла халва. Днес се позволява и яденето на риба.
Интересен ритуал на този ден е „хамкането”. Парченце от бялата халва или обелено яйце се провесват с конец от тавана. Членовете на семейството застават около вързаната храна и се опитват да я уловят с уста.
Вярва се, че който успее да хапне халвата или яйцето, ще бъде много здрав. В някои краища на България вместо храна се провесва въглен, който след това се използва за лекарство. Самият конец пък се изгаря веднага след ритуала. Според това как гори, нашите прабаби са гадаели каква ще е годината.
В отделни места из страната водата, в която са били варени яйцата, се пази до следващия ден, наречен „чист понеделник”. С нея се мият лицата и се пръска дома за предпазване от различни насекоми.
Навремето вечерта преди семейството да се събере около масата, край селото са се палели големи огньове. Вярвало се, че докъдето стигне светлината от тях, дотам земята ще е предпазена от градушка.
От Сирната неделя до Великден се преустановяват сватбените тържества.
Коментари