ПОГЛЕД към бъдещето
Основният проблем за конфликтите между хората, между мъжете и жените и отношенията им с децата, е неразбирането на понятието за психологията на интегралното общество, за новия начин при вземане на решенията в него, основан на един нов показател- самоконтролът.
Но това не е сегашното разбиране за самоконтрол, който се състои в буквалното сподавяне на себе си, в потискане на своята изява, а в умението, напълно съзнателно да се отказваме от своето мнение, за да се сплотим с другия човек и да се обединим, за да се реализира една обща идея.
Как да достигнем до това разбиране?
Преди всичко, За да достигнем този отговор, е необходимо да си да отговорим на въпроса: какво е това човек?
- всеки от нас е нужно да да разбере, че не той е създал сам, себе си. Унаследил е вътрешните си качества от своите предци, поколения наред, от родителите си и и вече на свой ред – от процеса на своето развитие, от обкръжаващите го и от много фактори , които не е избирал сам Както малкото дете, ако вземем за пример: то е като автомат, като едно малко животинче, в което постепенно се структурира и започва да се проявява нещо самостоятелно и лично, – неговото Аз,а какво представлява ? – ние не знаем. Но най-важното е да разкрием , да реализираме това свое АЗ. Тогава вече , няма да са важни дотолкова за нас тези придобити от предцитени и от околните качества, един вид случайните праметри, които ни формират и ще можем да се издигаме над тях , това няма да представлява чак толкова голямо усилие за нас.
- Ето, тези наши АЗ, и ние,следва да съединим, да обединим в един общ организъм, който ще бъде съвършен, както е самата природа край нас Човек може да бъде определен катовид еволюирало животно, но разликата е в това, че чувства срам, което е критерият, че съществува, не само физически, но и нравствено, срамувайки се от своите животински качества, различни от човечност и желание за съпричастност и за единство.
- Необходимо е възпитаване за придобиване на тези по-високи качества , за което е нужна обкръжаваща го среда, в която да се реализират и методика , т. н методика з а Интегрално (общо, обединено образование. Тя се състои от два курса – теоретичен и практически В теоретичния курс се запознаваме с еволюционното развитие на Вселената, от нейното начало с големия взрив, когато е създадена. Какво е било, дотогава – не знаем, но след това, започва усложняване и еволюиране на материята от нежива – скали, минерали и други дадености, до растителното ниво, а после животинското, с най-съвършения си представител- човекът, обособил в себе си максималната степен на развитие на егоистичното желание, което стои в основата на развитието на природата Нужно за нас е да разберем, че сме елемент от еволюционното развитие и ни предстои нов етап, за да преодолеем несъответствията с условията, създаващи се около нас, в рамките на единната, глобална система, в която живеем, а се чувстваме изолирани и самотни, в депресии, за които неможем да дадем обяснение и кризи в семейството, във възпитанието, в образованието и в цялото ни общество, единствено, защото изоставаме в човешкото си развитие, като, то не отговаря вече на условията, край нас на техническо, технологично и обществено ниво.
Следващата стъпка за това равновесие ще трябва да направим ние, хората, съзнателно избирайки своята промяна към единството ни чрез обучение и реализация сред хората като нас, избрали пътят на своята промяна за постигане на хармоничното ни състояние и съответствие. Но без добрата воля да се живее честно и в обич, във взаимна помощ и доброжелателност и,полагане на усилия, в което се състои свободния ни избор за постигане на разбирането, че по-печелившото състояние е да бъдем честни и почтени, отколкото не, и с по-голямо желание се учим, как да се оформим и изградим с новите познания и усещания за новата реалност, която е в развитие.
Докато достигнем да изградим в себе си нови сетивни органи, на духовно, на човешко, а не на животинското, досегашно ниво, с които ще можем да усещаме и разбираме, все по-добре новата еволюирала природа край нас, до финала, състоянието, когато ще можем да излизаме зад пределите на времето и пространството, един следващ етап, за който вече се говори в обществото на учените. Но явно с достигането му, не чрез техническите нововъведения, а чрез духовната ни еволюция. Защото и сега се намираме в съвършен свят, но не го усещаме и виждаме хората отделени от нас и себе си, сякаш отделно от човечеството, а всъщност възприемането ни е старо и егоизмът, полезен, досега за развитието ни на животинско ниво на съществуване, вече ни вреди, за да преминем на човешкото ниво за възприемане на единния човек и свят.
С тези нови сетивни възприятия ще усещаме другите като себе си, в едно желание и както ми е добре на мен, ще искам и правя това да е и за другите, около мен, за да бъде по-леко и добре за всички части на създалата ни природа.Това е хармонията и красотата на нашия утрешен, бъдещ ден за нашата общност – човеци. Не е ли оптимистично и зареждащо? Струва си да вложим усилия и труд , за да го осъществим и да заслужим достойно позицията си в природата, средата , Великият Разум, който ни направлява в развитието , и,който има ново изискване за нас!
Автор:
Емилия Наумова
Коментари