Баба Марта - по женски многолика

В народните вярвания Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец март. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. А настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани с 1 март, предопределя и многото обреди и обичаи. Навремето рано сутринта на първи март всяка домакиня е измитала къщата и двора си. После мятала върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се е правело, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не са излизали от къщите си и не са ходили по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън са излизали само момите и младите невести, за да им се радва Бабата и да затопли времето. На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците. Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно. Според предание, дошло от древността, българите вярвали, че с настъпването на пролетта (според народните вярвания началото на пролетта бележи първи март), се събуждала и някаква лоша сила. Мартеницата се е смятала за амулет, който гони злото и привлича доброто. С нея символично се е поставяло началото на нов живот, тъй като червеният цвят се е свързвал с мъжкото начало, а белият – с женското. Използвана е информация от imenata.com Коментари