Илюзията „отделност“

Вселената е холограма. Същността ѝ се състои в това, че "цялото се намира във всяка негова частичка". Това ни дава нов начин за разбиране на устройството и порядъка на света. Ние виждаме обектите разделени, защото възприемаме само част от действителността. Те не са отделени, а са страните, границите, ръбовете на едно много дълбоко единство. Елементарните частици могат да взаимодействат помежду си, независимо от разстоянието, но не защото си обменят сигнали, а защото тяхната изолираност е илюзия и на по-дълбоко ниво, всички предмети в света са напълно взаимосвързани. Електроните във въглеродните атоми на нашия мозък са свързани с електроните на всяко сърце и всяка звезда. Това, че Вселената е холограма означава, че нас ни няма. И ние сме холограма. Триизмерната Вселена във вида, в който я знаем, не съществува. Тя е холограма. Така че, действителността  е илюзия. Пространството и времето във Вселената не са непрекъснати. Те се състоят от отделни точки, пиксели, поради което не е нужно да се увеличава безкрайно "мащаба на изображението" на Вселената, прониквайки все по-дълбоко в същността на нещата. При достигане на голям мащаб, я наблюдаваме като неясни цифрови снимки, с много лошо качество. Както една снимка, макар да изглежда цялостно изображение, при увеличаването ѝ се разпада на точки, така и нашият свят е събран от микроскопични точки в едно, единно изображение. Целият свят е устроен като холограма. Всеки участък от холограмата съдържа в себе си цялото изображение на триизмерния обект. Всеки обект е "вграден" във всяка от своите съставни части. Следователно, не съществува обективна реалност. Въпреки очевидната плътност на Вселената, тя е една гигантска, детайлна холограма. За да се изработи една холограма, обектът трябва да бъде сниман. После се осветява с лазерна светлина. Втори лазерен лъч се наслагва с отразената светлина от обекта и дава интерферентна картина, която се фиксира върху лента. Картината има вид на редуващи се светли и тъмни линии. Но ако се освети с лазерен лъч, се появява триизмерното изображение на изходния обект. Всяко късче от снимката ще съдържа цялото изображение. Колкото са по-малки тези късчета, толкова ще бъде по-малка яснотата. Така са и стъпалата, водещи в духовния свят. Всяко от тях се състои от 10 свойства. Издигайки се нагоре, нараства и яснота за подобие със създалата ни природна сила. Холограмата показва, че е невъзможно да се изучава нещо, което е по-малко от цялото, от 10, защото обектът не се разделя на по-малко. Дори, ако го разсечем, няма да получим частите, от които е съставен, а ще получим същия обект, но с по-малка точност. Защото, това са  същите 10 свойства, само че на по-ниско ниво. Установено е, че електроните могат мигновено да общуват помежду си, независимо от разстоянието между тях. Но откъснатостта на елементарните частици е илюзорна. На друго ниво, те са частици от един обект. Съществуват 5 свята или общо 125 стъпала от нашия свят до света на Безкрайността, източникът от който произхождаме. Всички стъпала имат една и съща структура. Разликата между тях е само в яснотата на детайлите за разкриване на светлината, която ни развива. Колкото по-високо е стъпалото, толкова по-детайлно е то и толкова по-явно се разкрива в него природата. "Обичай ближния си" означава да се съединим с ближния си в една, единна интегрална система. Факт е, че всички ние сме една система, свързани сме помежду си и вече започваме да разкриваме нашата пълна зависимост един от друг. Системата на пълната взаимна връзка обгръща цялото човечество в разума и в мислите, в сърцето и в желанията. В нея сме свързани, „завързани“ сме един с друг и нашите мисли и чувства се предават от един на друг. Но ние трябва да се научим да управляваме тази система, наричана Адам, Човек. Трябва да я възстановим от разпръснатите, разбити, отдалечени, една от друга части. Ако съединим тези частички помежду им, тогава ще видим себе си в напълно поправено състояние. Независимо от желанието ни, ще бъдем задължени да достигнем до това състояние. Оказва се, че "обичай ближния си", означава да му дадем повече сили, за да напредне по-бързо към усещането на тази обща, единна система. Нека си помогнем, един на друг, за да осъзнаем и възстановим в нашите усещания общата система и започнем да я съединяваме между нас, като се свързвме помежду си чрез подкрепа и сътрудничество, осъзнавайки колко много зависим един от друг. И тогава, не само ще започнем да усещаме нашите контакти и съединения с другите, но ще усетим висшия, вечен живот, циркулиращ в тази обща, интегрална система. Автор: Емилия Наумова   Коментари