Социалната мрежа е система за отношения между хората.
Социалната мрежа влияят върху всички аспекти на нашия живот, понеже се състои от два елемента – хората и връзките между тях.
Социалните мрежи притежават свойства на цялото, поради взаимодействието и взаимовръзката на частите му, така както вкусът на сладкиша е различен от вкуса на неговите съставки.
В социалните мрежи се предават щастие, щедрост и любов.
Връзките там ни оказват постоянно, неуловимо и силно въздействие, което не се ограничава от хората, познати ни лично. Приятелите на нашите приятели могат да направят нещо, така че то да повлияе и на нас, както вълната, удряща се в чуждия бряг, достига и до нашите земи.
С всяка добра постъпка, поддържаме мрежата, която поддържа и нас.
Социалните мрежи помагат за растежа на всичко, което е „посято“ в тях. Затова депресията, различните склонности, болестите, паниката на финансовия пазар, насилието, също се предават по мрежите. До известна степен, разпространението на вредните за човека явления се явява страничен ефект, с който ни се налага да се съобразим, за да получим плодовете на полезното, което идва от социалните контакти.
Социалните мрежи притежават особен вид общ интелект, който усилва или допълва интелектуалните способности на отделните ѝ членове, както колонията мравки живее „разумно" и ятото птици определя в каква посока да лети.
Има промяна и в представата ни за ролята на ръководещите бизнес или сектор, които влагат усилията си, не толкова да управляват и контролират, колкото да изпълняват задълженията на „водещ треньор“, разпределяйки общите задачи.
Преживяваме и поредната реформа на представата ни за компаниите и смисъла на съществуването им. Поглеждайки назад, виждаме, че по времето на голямата производителност, е трябвало да дават, колкото се може по-голяма продукция, после да обезпечават добро обслужване. А сега търсенето е в областта на пълноценен и осмислен жизнен опит.
Мениджмънтът е в нов етап – етап на емпатия, усещане и „влизане“ в другия, което се разпространява и сред клиентите, и променя същността на сключваните работни договори. На новите сътрудници е нужно да се направи стойностно предложение, за да се преодолее разпространилото се недоволство, че фирмите увеличават неравенството, при преследването на печалби, пренебрегвайки интересите на сътрудници и клиенти, обслужвайки големите капитали, а не широката маса заинтересовани.
Така мениджмънт-емпатията се усеща в ново, делово мислене и действие, изразени в мрежовия тип на сътрудничество, вместо досегашния йерархичен тип, до създаване на общност, група или "семейство" сред сътрудниците.
Налага се да търсим сходството помежду си, защото трудно се отгатва мотивацията на човека, дали е готов за общо сътрудничество, в името на общите интереси или преследва само свои цели. Нужно е да се изгради взаимно доверие, да се съгласуват намеренията и да се убедим, че събеседникът ни ще изпълнява своята част от задълженията.
Добър начин да се укрепи доверието е използването на основния механизъм, с помощта на който определяме някого като съюзник, да намерим сходство и подобие. Ако усетим тази връзка, по-лесно ще бъдем разбирани и с по-голямо доверие ще приемаме помощ и бъдещо сътрудничество.
Животът бързо минава, а ние забравяме за най-важното, времето дадено ни за общуване със скъпите за нас хора.
Вместо да измерваме живота си в „единица за време“, можем да го мерим с действията или събитията, които осъществяваме за близките, защото основната част от живота не се разпределя равномерно по време и съотношението „направено“ към "предстои да се прави“, не дава търсения резултат. В миг, ще се окаже, че ни остава много малко време за контакт със скъпите ни същества.
Важно за нас е да живеем, в близост до хората, които обичаме. Да направим класация по приоритет на тези хора, сред общия ни списък от познати. И да съобразим времето, оставащо ни за контакта с тях, ако те или ние сме в напреднала възраст.
В списъка си, на първо място включваме децата, за чието възпитание се тревожим. Как им влияе училището, средствата за масова информация, жестокостите на ефира, грубите думи в мултфилмчетата, комерсиалната реклама, интернета.
Според мнение на специалисти, обществената културна среда е тази, която влияе най-много. Ако детето се чувства добре в нея и не изпитва върху себе си някакво психическо насилие, от рода на устни атаки, унижение, неадекватни изисквания, които са характерни за живота ни сега, то информационния поток край него няма да оказва такова голямо влияние.
С годините се променя всичко край нас. Беше времето на "телевизията е вредна", сега е ред на вредността от интернет. Трудно се опитваме да оттеглим децата от компютъра. Всяка новост в техниката има своето положително влияние и не е причината, а следствие.
Възрастните са недоволни от своя живот, от недостигащото време, от препятствията по пътя им, от своето дете и то се намира постоянно в стрес. Телевизията и интернет могат да се явят в ролята на катализатори и вследствие на напрегнатата среда около детето, да изникне жестокост, насочена към връстници, учители и родители, агресия, изход от действителността.
Много е важен примерът на родителите. Нужно е да се погледнем отстрани и да поемем реално отговорността за децата си, като непрестанно и ежедневно възпитаваме себе си, съзнанието си, поведението си, в смисъла на хуманизъм, който се предава на групата, на обществото и на човечеството.
Както виждаме, развитието на всички сфери от нашия живот доказва необходимостта от взаимна помощ, разбиране и поддръжка между хората.
Хуманизмът не се корени в биологичната структура на човека, не ни е присъщ по рождение. Затова трябва да усвояваме елементарните човешки ценности. Нужни са големите усилия на възпитатели, изменение на системата за възпитание, преосмисмисляне на основни положения, считани, досега за постоянни.
Това хуманно общество ще се установи, с използване на нови начини за формиране на мисли в хората, като прилагаме методиката за интегрално възпитание, с провеждане на семинари по правила за равностойно участие в обсъждане на въпросите от ежедневието, за бъдещето ни и за нашия общ живот.
Автор:
Емилия Наумова
Коментари