Сноубордист почти не уби бургазлийка на писта в Боровец. Момент, това съм аз?

„Млад сноубордист почти не уби бургаска скиорка в Боровец. Инцидентът се е случил, докато младежът се е спускал с несъобразена скорост на стръмна писта в планинския курорт. След като не можел да спре, сноубордистът блъснал в гръб спряла отстрани на пистата скиорка, като й причинил сериозна физическа травма – счупена ключица на ляво рамо и натъртвания. Пострадалата е била закарана в центъра на БЧК от спасителните служби, които се отзовали на сигнала веднага“. Добре дошли, уважаеми читатели, в моята новина директно от мястото на събитието, в която главната действаща ( или следва да кажа – агонизираща?) героиня съм аз. Горният текст е пример за традиционно написана новина като по учебник от любимите категории „инциденти“ на жадния за кръв и зрелища средностатистически българин. Категория, която съвсем умишлено липсва в „Бургаски репортер“. Принципно  този тип скандални и хиперболизирани заглавия нямат място в свободната от медийни зомбита зона на „Бургаски репортер“. Обаче аз наруших принципите (поне веднъж), за да привлека вниманието ви.  Успях ли? Умишлено използвах точно тези преувеличени думи. Не е вярно, че едва не ме убиха. Жива съм си, само малко поначупена, шокирана, боляща.  Макар че един удар в главата би ме лишил от възможността сега да седя криво-ляво пред компа и да редя тези словоизлияния, измъчвана от неопределени смесени чувства и скърцащо в такт с клавиатурата рамо. Използвах такова заглавие, защото искам да изкрещя словесно нещо много важно в лицето ви и да освободя натрупаната негативна енергия, както умея най-добре – пишейки. Защото по очевидни здравословни причини скоро няма да мога да спортувам и да изразявам себе си, както обичам най-добре. Моето желание беше да се върна със супер позитивен и разтоварващ материал от Боровец, като този тук: http://burgas-reporter.com/2015/12/do-pamporovo-i-nazad-ptepistite-na-edna-burgazlijka/ Ооп, минутка за самореклама... Обаче в живота се случват и лоши неща. Понякога трагични. Слава Богу, че ангел-хранителят ми си е свършил добре работата. Не е честно хората, на които им се случват лоши неща, да се превръщат в медийна храна за репортерските гларуси и в черна статистка „кой, какво, къде, кога е пострадал, умрял, убил и т.н“. Отказвам да бъда жертва. Отказвам да захранвам или отразявам подобни новини. Това е първият и последният път, в който ще напиша подобно заглавие. И призовавам всички любители на силни усещания: Ако не желаете да опазите себе си, поне опазете хората пред вас, до вас, около вас. Не давайте храна на журналистите търсещи сензация, нито на читателите им, жадно очакващи като гладни хиени да прочетат за някой ужасяващ или фатален инцидент. После да цъкат с език и да казват нравоучително „Ми те сами са си виновни, кой ги кара да ходят да се трепят по пистите?“. Дори да знаех, че това ще ми се случи, пак бих отишла. Пак бих обула ските. Пак бих се изправила пред предизвикателството. Предпочитам 1000 пъти да рискувам и да не Оживея, отколкото никога да не рискувам и да НЕ живея. Но, за Бога, пазете хората. По пистите има толкова деца! Не ги превръщайте в жертви на своите безумни амбиции да сте най-бързите, най-готините и пеканите върху ски или борд по пистите. Овладявайте себе си, преценяйте възможностите си. Адреналинът трябва да ви е приятел, не и лош съветник. Винаги съм се възхищавала на хора, които преживели труден момент или ужасна травма, пак се изправят на крака и продължават напред. Пожелавам си да бъда такъв човек. Ще ви кажа, че никак не е лесно, много е трудно дори. Но предполагам, че усилията, дори страданието, си заслужават. Ще търся доброто и ще ви информирам за доброто. Надявам се - в най-близко бъдеще. А от лошото, ще си изкарваме поука. Ако инцидентът с мен и разказът ми за него би предотвратил нещо такова да се случи на  друг, значи цената си заслужава да бъде платена. А за да имаме повече добри новини и да четем за тях, трябва да ги създаваме, не мислите ли? Автор Боряна Върбанова           Коментари