Тя е усмихната, очарователна и безкрайно позитивна.
Не случайно и работата, която си е избрала, е такава – вълшебна – да създава добро настроение и да подарява усмивки. Или казано с други думи – Маруся Русева е човекът, който води на бургаска сцена (и не само) най-известните звезди на българският театър. Благодарение на нея в област Бургас са гостували стотици актьори, сред които легенди като Васил Михайлов и Стойко Пеев. За пет години нейното „Арт Ателие” е успяло да реализира 105 постановки и да събере близо 50 000 души публика. Какъв обаче е бил пътят до тези успехи и дали той е предначертан още в детските години, разказа самата Маруся Русева пред читателите на „Бургаски репортер”. 
-Когато започна преди пет години, пътят на бургаската публиката до театъра беше ли отъпкан, или ти се наложи ти да направиш първите стъпки? Беше ли ти трудно да вкараш публиката в залата?
- Бургас е известен с театралната си публика още повече че Драматичен театър „Адриана Будевска” е бил сред водещите в страната преди години, така че в никакъв случай не се е налагало да правя първи стъпки като цяло .Имах вече една доста голяма група, която си бях създала и тя лека-полека се разширяваше. Първото представление се продаде за десет дни и две седмици преди датата нямаше билети. Хората бяха готови да платят двойна и тройна цена.Трудно ми беше със залата. Всички, които са идвали още оттогава на моите спектакли, знаят, че залата на ДНА/военния клуб/ не е в много добро състояние. Зимата е студено, защото половината радиатори са демонтирани, а лятото е много горещо. Да не говорим ,че масово хората не знаеха къде се намира тази зала. Беше голямо предизвикателство.
- Имаш ли усещането, че за тези пет години си успяла да възпиташ любов и отношение на хората към театъра?
- Надявам се да съм успяла. Най.малкото съм провокирала хора, които от 20 години не са ходили на театър да го направят.
- Посещавала си стотици представления в цялата страна, може ли да се каже, че се чувстваш като у дома си в театъра?
- Абсолютно. Най-добре се чувствам в Театъра на армията в София. Там се получи страхотна спойка с екипа и с артистите /не искам да обидя другите театри или продуценти, но просто е така./
- Познаваш много артисти, някои от тях са ти приятели, може ли да се каже, че актьорите са по-особена “порода” хора?
- Аз не поддържам с всички близки отношения - то не е и нужно, въпрос на характери и на допирни точки. Но бих могла да кажа, че наистина са по-особена порода. И това е съвсем нормално. Въпреки че на много от тях съвсем не им е лесно в ситуацията, в която се намира културата в момента. Но те някак успяват да се справят и, когато седнем на масата, е много весело. Разказват се случки, филми, пиеси, много се забавлявам.
- Разкажи забавна случка, която си имала с някои от актьорите?
- Една вечер бяхме на Караоке в Бургас, след едно от турнетата на „Железният светилник”. Видях,че Тигран /Торосян/ говори с някакъв човек и ме сочи. След това той идва при мен и ми казва с най-тържествен тон, че иска да покани цялата трупа на другия ден на обяд в едно нормално българско семейство. Повтори го 10 пъти. На мен отначало ми стана смешно, но докато се разберем мина доста време.
- Работата, която вършиш, изглежда като сбъдната мечта – срещаш се със звезди, контактуваш с тях, виждаш неща зад кулисите – но имала ли си трудни моменти, разочарования, ситуации, в които ти се е искало да се откажеш?
- Много пъти ми се е искало да се откажа. Имала съм спектакли, които са ставали много трудно, по една или друга причина. Никога не можеш да предвидиш нещата. Даваш всичко от себе си и чакаш. Има хора например, които ходят на театър само в „ Адриана Будевска” или на друго място. Винаги съм казвала, че зад мен стоят само приятелите ми, които са приели моята работа за своя кауза. Аз съм била свидетел как се вдига един телефон и след минути голяма бургаска фирма вече е купила 300 билета за събитие. Защото „някой на някой” се е обадил, на правилния човек. Събирам хората понякога един по един, те затова са ми толкова важни. Имах едно много голямо разочарование с топ актьори, но не искам да се връщам назад. Иначе имам щастието да работя с много театри и продуценти. С почти всички отдавна сме минали служебния тон и бих казала че сме приятели.
Понякога се питам дали има смисъл да правя всичко това, но усмихнатите лица на хората, които излизат от залата и ми благодарят, ми дават правилния отговор. Чувстваш се страхотно, затова че с труда си си успял да извадиш хората от ежедневието им, от проблемите им и да им подариш час и половина смях и положителна емоция.
- След пет години дейност на „Арт Ателие”, чувстваш ли се вече напълно в свои води? Разкажи с няколко думи как започна всичко?
- Мисля, че има още какво да уча. Винаги има какво още да научи човек и ще е много самохвално да кажа, че знам всичко.
А историята за началото е следната. Яна, която е сестра на Невена Господинова /момичето, с което започнах/, беше писала за във Фейсбук „Какво ще кажете за „Ножица-трепач” в Бургас?”. Тъй като аз следях какво къде се случва, знаех, че това е най-касовата постановка в театъра на Армията за последните пет години. И понеже вече бях започнала да водя по 100 човека на театър, се поинтересувах кой ще докара постановката в Бургас. Никой не можа да ми отговори и аз писах на Яна, тя ме свърза с Невена и така… Направих „Арт ателие” и започнахме. Но понеже Невена има друга работа, която заема голяма част от времето й, както и три деца, след известно време се оттегли. Сега ми помага с каквото може ,стига да има време. Винаги ще й бъда благодарна, защото аз сама нямаше да посмея. Мислех си че е много трудно от бюрократична гледна точка. А то трудното е с публиката. Стига да удовлетвориш условията на театъра, няма никакви проблеми за гостуването им.
- Ако направиш ретроспекция, как би описала изминалия път?
- „Пътят е страшен, но славен”. Шегувам се , Ботев ми е любим поет. Интересен е пътят ми. Труден понякога, понякога лесен , но никога скучен и еднообразен. Най-вероятно още в четвърти клас, като ме избраха за отговорник по културно-масовата дейност, някой ми е начертал пътечката.
- Колко постановки и актьори си успяла да доведеш в Бургас и региона?
- 105 постановки, около 49 000 зрители. Преди два дни ги смятах, досега не го бях правила. И си казах „Еха”! Тук е мястото отново да благодаря на всички, които по някакъв начин са свързани с моята дейност – на театрите, домакините на зали, на всички мои знайни и незнайни театрални агенти и най-вече на нейно величество публиката. Един от веригата да липсва, няма да ми се получат нещата, колкото и голямо да е желанието ми.
- Кои представления предстои да представиш в най-скоро време?
- Февруари ще бъде месецът на Театър Българска армия. Все пак с тях започнах.
На 15, 16, 17 февруари предстои турне с комедията на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен”. На 15-ти сме в Елхово, на 16-ти в Бургас, а на 17-ти в Поморие.
26 февруари, за осми пореден път гостува класиката „Железният светилник”.
17 март – премиера - „Жена ми се казва Борис”
1 април - премиера – „Кредитът”
20 април – премиера – „Сестри Палавееви”
25 април – „Горката Франция”
И още няколко заглавия –до август програмата ми е пълна.Нека читателите следят във вашият сайт, Фейсбук на страницата на „Арт ателие” и в групата „На театър с Маруся”.
Коментари