
В днешния петъчен ден решихме да провокираме традиционно негативното мислене на българина с едно необичайно стихотворение.
Ако творчеството може да лекува и вдъхновява, то сега е моментът да разберем дали е така. Уловката е, че трябва да прочете стихотворението два пъти. Чудите се защо? Прочетете го докрай първия път и ще разберете.
Аз съм част от изгубеното поколение
и отказвам да вярвам, че
аз мога да променя този свят.
Разбирам, че това ще ви шокира, но
„щастието е вече вътре в теб“
– това всъщност е лъжа.
Парите ще ме направят щастлив
и на 30 години ще разкажа на моя син, че
той – не е най-важното нещо в моя живот.
Босът ми ще знае, че
моите принципи са:
Работата
е по-важно нещо от
семейството.
Чуйте:
От много отдавна
хората живеят в семейства,
но сега...
обществото никога няма да бъде такова, каквото преди
Експертите ми казват, че
след 30 години ще празнувам десет години от развода си.
Аз не вярвам, че
ще живея в страна, която сам ще създам
в бъдещето
Унищожаването на природата ще е норма.
Никой не вярва, че
ние ще запазим нашата прекрасна планета
и, разбира се,
моето поколение е вече изгубено.
Глупаво е да се смята, че
Има надежда.
А сега прочетете втори път стихотворението, но отдолу нагоре.
Този своеобразен бял стих се чете в двете посоки като символ на два противоположни възможни сюжета за развитие на човечеството.
И за да не се сбъдне пророчеството на първия вариант трябва да се избере обратния път, със съвършено различни ценности.
За да съхрани символиката в посланията си, авторът Джонатан Рид поставя две заглавия на творението си в зависимост от прочита: „Изгубеното поколение“ или „Има надежда“.
А вие от кои сте? "Изгубеното поколение“ или от тези, които вярват, че„Има надежда“?
Автор:
„ Изгубеното поколение”/ „Има Надежда
Източник: manager.bg
Коментари