Някои тичат. Други скачат на въже! Трети тренират във фитнеса! Четвърти плуват! А има и такива, които обуват ролерите или кънките си и се пързалят…към залезите, към изгревите, към щастието и здравето на колела!
Хората се чудят защо го правим? А ние пък се чудим на хората, които ни се чудят!
Опасно било!Трудно изглеждало! Можем да блъснем някого. Да се плъзнем към контузията, да си резервираме ВИП стая в Пирогов. Да утрепем някоя баба, куче или дете! Абе луди ли сме, изобщо гле’йте как караме!
Луд ли е този, който е намерил щастието?
Интересно е как хората имат страхотно въображение за евентуалното развитие на негативните сценарии. Песимизъм и прекален страх, които ги спират самите те да изпробват от „нещото“, а след това да преценят дали е наистина толкова страшно, опасно или безумно! О, безумци, монетата има и друга страна. И сега ще ви разкажа за нея.
Всяко начало е трудно! Всяко усилие да се научиш понякога е придружено с белези, синини, травми (ако си разумен, травмите са просто леки главоболия). И всяко щастие си заслужава усилията. А щастието на колела си има особена магия.
Движението е живот. Хората, които се пързалят, също имат своите проблеми. Но в момента, в който краката им стъпят в ролерите, проблемите остават на заден план. На лицето изгрява безгрижна усмивка.
Стягаш връзките. Стягаш си тялото и душата. И пътуваш! На ролери. Знаеш, че важен е пътят, вятърът в косите, сменящите се пейзажи около теб, добрата компания или пък собствената ти единствена компания.
Опитваме се да го изпързаляме този живот, разбирате ли? Иначе той ще изпързаля нас!
Всяка клетка на тялото се съживява. Километър след километър. Сезон след сезон. Пързаляме се към щастието. Свободни! Радостни! Одухотворени! През деня, през нощта. Лятото, пролетта, есента, дори и зимата. Не, не е твърде студено! Студено става в душите ни, когато сме затворени твърде дълго време у дома. Навън обуваме термобельото, якетата, шапките, ръкавиците и пак се пързаляме сред самотата на зимното море.
[caption id="attachment_81268" align="alignleft" width="300"]
Архив: Ролерфест 2015[/caption]
Един слънчев зимен ден бях на скейтпарка. Малчугани със скейтборди демонстрираха забележителна двигателна култура и впечатляващи трикове. Изведнъж телефонът на едно от децата иззвъня. Беше майка му. Детето видимо се разстрои. „Не, мамо, не е студено! Пече слънце! Даже ми е топло. Моля те, искам да покарам още малко.! Още няколко минутки! Не,не карам бързо. Да, внимавам. Няма да падна“. Майката отсреща обаче беше непоколебима в решението си, че детето й ще настине в този зимен Апокалипсис навън. Или още по-лошо: ще счупи някой крайник и ще остане инвалид за цял живот.
Странно как от страх да не им се случи нещо лошо, някои родители цял живот не позволяват на децата си да им се случи нещо хубаво!
Блясъкът в очите на това дете беше заменен от крайно разочарование и тъга, че трябва да се прибира у дома.
Наистина не беше студено! Нали и аз бях там. Времето беше прекрасно! Децата растат като гъби и са здрави, когато се движат и играят навън, не у дома пред компютъра или телевизора. Моля ви, ако вие се припознаете в майката на малкия герой в моя разказ и четете това, позволете му следващия път още половин час да се попързаля към щастието. Той беше страхотен на скейтборда си! Преди да започна да спортувам навън, всяка зима се разболявах поне по два пъти. Откакто кънките заеха важно място в живота ми, вирусите почти не ме закачат и бягат при други гостоприемници.
Ако не вярвате на мен, повярвайте на децата! Те имат на какво да ни научат! Знаят какво ги прави щастливи, а когато пораснат – забравят. Не им позволявайте да забравят. Да, те ще трябва да пораснат някой ден, но оставете нежния пламък от свещта на детството да гори в тях. За да бъдат един ден щастливи възрастни и щастливи родители на щастливи деца.
А колкото до опасността…повечето от нас познават добре своите възможности и рядко рискуваме да нараним себе си или някой друг. Опасни обаче са родителите, пуснали на воля невръстните си деца да се щурат по велоалеята, предназначена за колела. Опасни са и възрастните хора, вървящи по същата велоалея съвсем не по европейски.
Опасни са и собствениците на кучета, които разхождат зверчетата си без каишка, а те неведнъж са се хвърляли и нападали тези странни за тях същества на колела. Да, ние ви разбираме. Знаем, че алеята е тясна и неудобна и се стараем да ви предпазваме от самите себе си, без да спираме да се занимаваме с хобито си. Разберете ни и вие, че имаме нужда да сме на колела!
Ние просто се пързаляме към щастието си. Не ни се съ(р)дете или към нас се присъединете! Ние не сме алчни и сме готови да споделим хобито си с всеки желаещ!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари
Някои тичат. Други скачат на въже! Трети тренират във фитнеса! Четвърти плуват! А има и такива, които обуват ролерите или кънките си и се пързалят…към залезите, към изгревите, към щастието и здравето на колела!
Хората се чудят защо го правим? А ние пък се чудим на хората, които ни се чудят!
Опасно било!Трудно изглеждало! Можем да блъснем някого. Да се плъзнем към контузията, да си резервираме ВИП стая в Пирогов. Да утрепем някоя баба, куче или дете! Абе луди ли сме, изобщо гле’йте как караме!
Луд ли е този, който е намерил щастието?
Интересно е как хората имат страхотно въображение за евентуалното развитие на негативните сценарии. Песимизъм и прекален страх, които ги спират самите те да изпробват от „нещото“, а след това да преценят дали е наистина толкова страшно, опасно или безумно! О, безумци, монетата има и друга страна. И сега ще ви разкажа за нея.
Всяко начало е трудно! Всяко усилие да се научиш понякога е придружено с белези, синини, травми (ако си разумен, травмите са просто леки главоболия). И всяко щастие си заслужава усилията. А щастието на колела си има особена магия.
Движението е живот. Хората, които се пързалят, също имат своите проблеми. Но в момента, в който краката им стъпят в ролерите, проблемите остават на заден план. На лицето изгрява безгрижна усмивка.
Стягаш връзките. Стягаш си тялото и душата. И пътуваш! На ролери. Знаеш, че важен е пътят, вятърът в косите, сменящите се пейзажи около теб, добрата компания или пък собствената ти единствена компания.
Опитваме се да го изпързаляме този живот, разбирате ли? Иначе той ще изпързаля нас!
Всяка клетка на тялото се съживява. Километър след километър. Сезон след сезон. Пързаляме се към щастието. Свободни! Радостни! Одухотворени! През деня, през нощта. Лятото, пролетта, есента, дори и зимата. Не, не е твърде студено! Студено става в душите ни, когато сме затворени твърде дълго време у дома. Навън обуваме термобельото, якетата, шапките, ръкавиците и пак се пързаляме сред самотата на зимното море.
[caption id="attachment_81268" align="alignleft" width="300"]
Архив: Ролерфест 2015[/caption]
Един слънчев зимен ден бях на скейтпарка. Малчугани със скейтборди демонстрираха забележителна двигателна култура и впечатляващи трикове. Изведнъж телефонът на едно от децата иззвъня. Беше майка му. Детето видимо се разстрои. „Не, мамо, не е студено! Пече слънце! Даже ми е топло. Моля те, искам да покарам още малко.! Още няколко минутки! Не,не карам бързо. Да, внимавам. Няма да падна“. Майката отсреща обаче беше непоколебима в решението си, че детето й ще настине в този зимен Апокалипсис навън. Или още по-лошо: ще счупи някой крайник и ще остане инвалид за цял живот.
Странно как от страх да не им се случи нещо лошо, някои родители цял живот не позволяват на децата си да им се случи нещо хубаво!
Блясъкът в очите на това дете беше заменен от крайно разочарование и тъга, че трябва да се прибира у дома.
Наистина не беше студено! Нали и аз бях там. Времето беше прекрасно! Децата растат като гъби и са здрави, когато се движат и играят навън, не у дома пред компютъра или телевизора. Моля ви, ако вие се припознаете в майката на малкия герой в моя разказ и четете това, позволете му следващия път още половин час да се попързаля към щастието. Той беше страхотен на скейтборда си! Преди да започна да спортувам навън, всяка зима се разболявах поне по два пъти. Откакто кънките заеха важно място в живота ми, вирусите почти не ме закачат и бягат при други гостоприемници.
Ако не вярвате на мен, повярвайте на децата! Те имат на какво да ни научат! Знаят какво ги прави щастливи, а когато пораснат – забравят. Не им позволявайте да забравят. Да, те ще трябва да пораснат някой ден, но оставете нежния пламък от свещта на детството да гори в тях. За да бъдат един ден щастливи възрастни и щастливи родители на щастливи деца.
А колкото до опасността…повечето от нас познават добре своите възможности и рядко рискуваме да нараним себе си или някой друг. Опасни обаче са родителите, пуснали на воля невръстните си деца да се щурат по велоалеята, предназначена за колела. Опасни са и възрастните хора, вървящи по същата велоалея съвсем не по европейски.
Опасни са и собствениците на кучета, които разхождат зверчетата си без каишка, а те неведнъж са се хвърляли и нападали тези странни за тях същества на колела. Да, ние ви разбираме. Знаем, че алеята е тясна и неудобна и се стараем да ви предпазваме от самите себе си, без да спираме да се занимаваме с хобито си. Разберете ни и вие, че имаме нужда да сме на колела!
Ние просто се пързаляме към щастието си. Не ни се съ(р)дете или към нас се присъединете! Ние не сме алчни и сме готови да споделим хобито си с всеки желаещ!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари